Гуанозин
| Гуанозин | |
|---|---|
| |
| Обща информация | |
Други имена
Гуанинов рибозид | |
| Молекулна формула | C10H13N5O5 |
| Моларна маса | 283.241 g/mol |
| Външен вид | белезникав прах |
| CAS номер | [118-00-3] |
| Jmol-3D | [1] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | – g/cm³ |
| Разтворимост във вода | слабо разтворим[1] |
| Точка на топене | разлага се при 239 °C[1] |
| Точка на кипене | -°C |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | |
Гуанозинът представлява пуриновата нуклеотидна база гуанин свързан с рибоза (рибофураноза) чрез β-N9-гликозидна връзка. Гуанозинът може бъде фосфорилиран до гуанозинмонофосфат (ГМФ), цикличен гуанозинмонофосфат (цГМФ), гуанозиндифосфат (ГДФ) и гуанозинтрифосфат (ГТФ). Тези фосфорилирани форми изпълняват важни функции в определени биохимични процеси като синтез на нуклеинови киселини и белтъци, цикъл на Кребс, фотосинтеза, мускулно съкращение, сигнална трансдукция (цГМФ). Ако гуанинът е всързан за C1 въглеродния атом на дезоксирибоза, тогава полученият конюгат е известен като дезоксигуанозин.
Противовирусното вещество ацикловир, използван за лечение на херпес, е структурно подобен на гуанозина.
Гуанизинът е нужен за сплайсинга на иРНК, при самосплайсиращи се интрони, когато те се самоизрязват и лигират екзоните на иРНК.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б David R. Lide: CRC Handbook of Chemistry and Physics. 85. Auflage, 2005, CRC Press, Kap. 3, S. 296
- ↑ Splicing (JPG), архив на оригинала от 13 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100613194157/http://blogs.scienceforums.net/ecoli/files/2008/04/introns.jpg, посетен на 16 януари 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||