Осъм

Осъм
	Осъм
	Осъм под Деветашкото плато при с. Деветаки
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Ловеч ; Община Троян ; Община Ловеч ; Община Летница ; Област Плевен ; Община Левски ; Община Никопол
Дължина	314 km
Водосб. басейн	2824,2 km²
Отток	12,6 m³/s
Начало
Място	сливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща) ; Черни Осъм (дясна съставяща)
Координати	42°54′23.04″ с. ш. 24°42′56.88″ и. д. / 42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
Надм. височина	371 m
Устие
Място	десен приток на река Дунав (на 599-и km) → Черно море
Координати	43°42′05.04″ с. ш. 24°51′19.08″ и. д. / 43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Надм. височина	22 m
Ширина	35 m
	Осъм в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Осъм.

Осъм (в античността наричана от траките Ноя^[1], а от римляните на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, област Ловеч – общини Троян, Ловеч и Летница и област Плевен – общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм, е 314 km, която ѝ отрежда 5-о място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 km.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 m н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски – в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е северозападно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто – в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-и km), на 22 m н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Осъм е 2824,2 km²^[2], което представлява 0,35% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

на запад – с водосборния басейн на река Вит;
на изток и североизток – с водосборните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав – Барата;
на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

→ Бели Осъм 28,2 / 240,4
← Черни Осъм 36 / 218
→ Команска река 21 / 71
← Малката река
→ Суха река 28 / 62
← Ормандере
← Райка
→ Дрипла 20 / 64
← Гостиня (Гостинка)
→ Бара
→ Берница
→ Шаварна (Бара, Пелишатска река) 30 / 140
← Ломя 38 / 170

Хидроложки показатели

Средногодишен отток при гр. Троян – 9,8 m³/s;
Средногодишен отток при с. Градище – 12,6 m³/s.

Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.

Подхранването на Осъм е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина – предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Селища

По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:

Област Ловеч

Община Троян – град Троян;
Община Ловеч – Лешница, Казачево, Сливек, град Ловеч, Умаревци, Йоглав, Александрово;
Община Летница – град Летница;

Област Плевен

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, „Ловеч“ и „Китка“.

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

второкласен път № 34 Плевен – Никопол, от село Дебово до град Никопол, на протежение от 14,9 km;
второкласен път № 35 Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре, от Ловеч до Троян, на протежение от 33,3 km
третокласен път № 301 Козар Белене – Летница – Ловеч, на протежение от 55,7 km;
третокласен път № 303 Българене – Левски – Павликени – Дряново, от Българене до Градище на протежение от 15,4 km;
третокласен път № 304 Българене – Дебово, на протежение от 24,5 km;

По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.

На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 m.

Етимология

Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 80
↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 351.
Реки в България

Външни препратки

Река Осъм на BlueLink.net Архив на оригинала от 2008-09-28 в Wayback Machine.

[1] Константин Иречек, История на българите, стр. 80

[2] Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

[1]

[2]