Три клисури
| Велик язовир на Яндзъ „Три клисури“ | |
 Язовирната стена през 2009 г. | |
| Местоположение | |
|---|---|
 Местоположение | |
| Местоположение |  КитайСандоупин, Хубей |
| Надм. височина | 175 m |
| Построен | 1994 – 2008 г. |
| Стойност | 180 млрд. юан (~36 млрд. лева) |
| Собственик | Чандзян диенли |
| Язовирна стена | |
| Вид | Масивна гравитационна |
| Височина | 181 m |
| Дължина | 2335 m |
| Ширина корона | 40 m |
| Ширина основа | 115 m |
| Преливници | 116 000 m³/s |
| Езеро | |
| Дължина | 600 km |
| Ширина | 1,1 km |
| Площ | 1045 km² |
| Воден обем | 39,3 km³ |
| Приток | Яндзъ |
| Отток | Яндзъ |
| Водосб. басейн | 1 000 000 km² |
| ВЕЦ | |
| Вид | Конвенционална |
| Напор | 113 m[1] |
| Турбини | 30 × 700 MW 2 × 50 MW |
| Капацитет | 21 000 MW |
| Производство | 78,3 TW.h (2011)[2] |
| Велик язовир на Яндзъ „Три клисури“ в Общомедия | |
Великият язовир на Яндзъ „Три клисури“ (на традиционен китайски: 長江三峽大壩, на опростен китайски: 长江三峡大坝, на пинин: Chángjiāng Sānxiá Dàbà) е язовир с водноелектрическа централа на река Яндзъ, в близост до град Сандоупин, провинция Хубей, Китайска народна република. Водноелектрическата централа на язовира Три клисури е най-голямата в света по инсталирана мощност (21 000 MW), но е втора след централата на Итайпу по произвежданото годишно електричество.[3][4]
Основното тяло на язовирната стена на Три клисури е завършено през 2006 г. На 30 октомври 2008 г. и последната от 26-те турбини на повърхностната водноелектрическа централа е пусната в редовна експлоатация. След това са монтирани и шест подземни турбини, последните две от които трябва да бъдат въведени в експлоатация през май 2012 г. Всяка от турбините има инсталирана мощност от 700 MW.[4][5] За собствените нужди на централата от електроенергия са монтирани две по-малки турбини с мощност по 50 MW. Така общата инсталирана мощност на водноелектрическата централа се планира да достигне 22 500 MW.[4][6][7]
Освен производството на електричество, изграждането на язовира има за цел и увеличаването на възможностите за корабоплаване по река Яндзъ и ограничаването на риска от наводнения в долното течение на реката, образувайки буферен обем. Китайското правителство смята проекта за исторически инженерен, обществен и стопански успех[8][9] и за важна крачка напред към ограничаване на емисиите на парникови газове.[10] В същото време изграждането на язовира залива археологически и културни паметници, довежда до изселването на 1,3 милиона души и предизвиква значителни екологични промени, сред които и увеличен риск от свлачища,[11] предизвиквайки противоречиви мнения в Китай и в чужбина.[12]
История
[редактиране | редактиране на кода]
За пръв път идеята за изграждане на голям язовир на река Яндзъ е предложена от китайския политик Сун Ятсен през 1919 година.[12][13] Той смята, че е възможно изграждането на водноелектрическа централа с мощност 30 милиона конски сили (22 GW) под областта на Трите клисури.[13] През 1932 година правителството на Чан Кайши прави предварителни проучвания по проекта. След окупирането на областта от японците през 1939 година, те също организират проучвания и изготвят плана Отани, който трябва да бъде осъществен след края на войната.
През 1944 година районът на Трите клисури е изследван от американския инженер Джон Савидж, който изготвя предложение за изграждане на язовир.[14] Подготвяйки началото на проекта, в Съединените щати са изпратени на обучение 54 китайски инженери. В първоначалния проект се предвижда напълно ново решение на проблема с корабоплаването – издигане и спускане на корабите с въжени кранове между шлюзове, разположени в горния и долния край на стената, като по-малки съдове могат да се придвижват и по няколко наведнъж. Не е сигурно дали това решение е прието с цел спестяване на вода или заради голямата денивелация.[15] Подновени са предварителните технически и икономически проучвания, но през 1947 година правителството спира работата по проекта, поради ескалацията на Китайската гражданска война.
След победата на комунистите в Гражданската война през 1949 година новият държавен ръководител Мао Дзъдун се изказва в подкрепа на проекта, но първо започва работа по язовира Гъджоуба. След тежките наводнения по течението на Яндзъ през 1954 година самият Мао пише стихотворение, посветено на мечтата му за язовир на реката. През 1958 година, след кампанията „Нека разцъфнат сто цвята“, някои инженери, критикували проекта, са изпратени в затвора.[16] След това страната навлиза в тежката икономическа криза, съпътстваща Големия скок напред и Културната революция, и няма финансовата възможност да реализира толкова мащабен проект.
С икономическата стабилизация през 80-те години идеята за язовира при Трите клисури отново излиза на преден план. През 1992 година китайският парламент взима решение за подновяването на проекта,[17] а началото на строителството е поставено на 14 декември 1994 година.[18] Планира се язовирната стена да бъде завършена през 2009 година, водноелектрическата централа – през 2012 година, а корабоподемниците – през 2014 година.[16][7][19] В края на 2008 година надморската височина на водата в язовира достига 172,5 m, а през октомври 2010 година – максималното ниво от 175 m.[20][21]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]
По предварителни оценки на китайското правителство стойността на язовира „Три клисури“ трябва да бъде около 180 милиарда юана (36 милиарда лева).[22] Към края на 2008 година вложените средства достигат 148 милиарда юана, от които 65 милиарда юана за строителство, 68 милиарда юана за настаняване на изселените жители на залетите територии и 15 милиарда юана за финансови разходи.[23] Според оценките строителството ще се изплати, когато водноелектрическата централа произведе 1000 TW.h електроенергия на стойност 250 милиарда юана. Правителството очаква пълно изплащане на вложението десет години след окончателното завършване на съоръжението.[22]
Проектът за язовира се финансира от специално предназначен за целта държавен фонд, от печалбите от язовира Гъджоуба, от кредити от Китайската банка за развитие и от местни и чуждестранни търговски банки, от облигации, а след началото на работа на съоръженията и от собствени приходи. Специалният фонд за строителството е създаден през 1992 година и се попълва с част от данъците върху потреблението на електричество – 7% в провинциите, които ще се снабдяват от Три клисури, и 4% за останалите провинции (с изключение на Тибет, който е освободен от данъка).[24]
Според първоначалните планове Водноелектрическата централа „Три клисури“ трябва да произвежда 10% от електроенергията в Китай, но по време на реализацията на проекта търсенето нараства по-бързо от планираното и напълно завършената централа би задоволявала едва 3% от консумацията към 2006 година.[25]
До юли 2008 година електропреносните компании изкупуват електроенергията от електроцентралата на фиксирана цена от 250 юана (около 50 лева) за MW.h. След тази дата цената варира за различните провинции в рамките на 228,7 – 401,8 юана за MW.h, при което плащащите по-висока цена консуматори, като Шанхай, имат предимство при доставките.[26]
Язовирна стена
[редактиране | редактиране на кода]
Изградена от бетон и стомана, язовирната стена има дължина 2335 m, като короната ѝ е с надморска височина 185 m. Височината на стената от основата до короната е 181 m. За изграждането на стената и допълнителните съоръжения са използвани 27,2 милиона кубични метра бетон, 463 хиляди тона стомана и са изместени 102,6 милиона кубични метра пръст.[27]
При запълване на язовира до максимално ниво на водата, 175 m над морското равнище или 110 m над нивото на реката под стената, изкуственото езеро има дължина около 660 km и средна ширина 1,12 km, площта му е 1045 km², а водният обем – 39,3 km³. При изграждането си язовирът залива земи с обща площ от 632 km².[28]
Водноелектрическа централа
[редактиране | редактиране на кода]Мощност и турбини
[редактиране | редактиране на кода]Производството на електроенергия във Водноелектрическата централа „Три клисури“ е под контрола на предприятието Чандзян диенли, мажоритарен дял в което има Джунгуо Чандзян Санся дзитуангунсъ, държавна компания, създадена специално за проекта. Съоръжението е най-голямата водноелектрическа централа в света с планирана мощност 22 500 MW. То трябва да включва 32 основни генератора с мощност по 700 MW и два спомагателни с мощност по 50 MW.[4] Според плановете годишното производство на електроенергия от централата трябва да бъде над 100 TW.h.[29]
Основните турбини на електроцентралата тежат по 6 хиляди тона и имат проектна мощност 700 MW. Проектният напор на турбините е 80,6 m, като водният поток варира между 600 и 950 m³/s в зависимост от напора – колкото по-голям е напорът, толкова по-малък поток е нужен за достигане на пълната мощност. Централата използва турбини на Френсис с диаметър около 10 m и скорост на въртене 75 оборота в минута. Номиналната им мощност е 778 MVA с максимално ниво от 840 MVA и фактор на мощността 0,9, а генерираното електричество е с напрежение 20 kV. Външният диаметър на статора на генераторите е около 21 m, а вътрешният – около 19 m. Статорите, най-големите от този вид, имат височина 3 m, а ефективността им е над 94%.[30]
Турбините на електроцентралата са произведени от два отделни консорциума – единият включва Алстом, А Бе Бе Груп, Квернер и Харбин Мотор, а другият Фойт, Дженерал Илектрик, Сименс и Ориентал Мотор. Повечето турбини са с водно охлаждане, а една част с въздушно, което е по-просто за производство и поддръжка.[31]
Изграждане и монтаж
[редактиране | редактиране на кода]
14 от 32-та основни генератора на електроцентралата са разположени в северната част на язовирната стена, 12 в нейния южен край, а 6 в подземни тунели под планинския масив южно от стената. Първи започва работа генератор №2 на северната страна – на 10 юли 2003 година. Последният от 14-те северни генератора е пуснат на 7 септември 2005 година, като пълна мощност е достигната на 18 октомври 2006 година, когато водата в язовира достига до кота +156 m.[32]
12-те южни генератора започват работа между 11 юни 2007 година и 30 октомври 2008 година.[5] С пускането на генератор №17 на 18 декември 2007 година централата достига инсталирана мощност от 14,1 GW, с което изпреварва водноелектрическата централа в Итайпу и става най-голямата в света по капацитет.
Пробите на последните 6 генератора, разположени в подземни тунели, започва през април 2011 година, като до края на годината първите четири вече функционират, а последните два трябва да заработят през май 2012 година, когато централата ще достигне пълната си проектна мощност.[7]
Производство на електричество
[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Инсталирани турбини |
TW.h | |
|---|---|---|---|
| 2003 | 6 | 8,607 | |
| 2004 | 11 | 39,155 | |
| 2005 | 14 | 49,090 | |
| 2006 | 14 | 49,250 | |
| 2007 | 21 | 61,600 | |
| 2008 | 26 | 80,812 | [33] |
| 2009 | 26 | 79,470 | [34] |
| 2010 | 26 | 84,370 | [20] |
| 2011 | 29 | 78,290 | [35] |
| Total | 29(32) | 530,64 |
Макар водноелектрическата централа на „Три клисури“ да има най-голямата инсталирана мощност в света по годишно произвежданото количество електроенергия тя отстъпва на централата на Итайпу, поради неравномерния отток на река Яндзъ. През сухия сезон от ноември до май производството е силно ограничено от недостатъчния приток на вода. Инсталираната мощност съответства на средния отток през юли, месеца с най-голямо пълноводие, поради което през по-голямата част от годината мощностите не се натоварват.
През юни 2009 година при относително висок отток и включени всичките инсталирани към този момент 28 генератора централата достига реална мощност от 16 GW, но тя остава под максималната, поради относително ниския напор.[36] За пръв път проектното водно ниво на язовира е достигнато на 26 октомври 2010 година, което дава възможност за експлоатация на генераторите при максимален напор. През 2010 година произведената електроенергия е 84 TW.h,[20] но през следващата година производството намалява на 78 TW.h.[35]
Пренос на електричество
[редактиране | редактиране на кода]Водноелектрическата централа „Три клисури“ доставя електричество на девет провинции и два града на централно подчинение.[37] Инфраструктурата за пренос на електроенергия е на стойност 34,387 милиарда юана, като изграждането ѝ е завършено през декември 2007 година.[38]
Преносът на електроенергията от централата към консуматорите се извършва по няколко 500-киловолтови електропровода. Линии с променлив ток с общ капацитет 12 000 MW свързват електроцентралата с Централнокитайската мрежа, а по-отдалечените области се захранват с правотокови електропроводи – един към Гуандун и Южнокитайската мрежа с капацитет 3000 MW и три към Източнокитайската мрежа (към Шанхай и Чанджоу с капацитет по 3000 MW и електропровода Гъджоуба-Шанхай с капацитет 1200 MW).[39]
Контрол на течението
[редактиране | редактиране на кода]
Въздействие върху околната среда
[редактиране | редактиране на кода]Други ефекти
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Chinese National Committee on Large Dams 2011.
- ↑ CRIENGLISH.com 2012.
- ↑ Industcards.com 2009.
- ↑ а б в г Acker 2009.
- ↑ а б China Three Gorges Project Corporation 2008a.
- ↑ Xinhua 2008.
- ↑ а б в Inventor Spot 2011.
- ↑ China Three Gorges Project Corporation 2009a.
- ↑ China Three Gorges Project Corporation 2009b.
- ↑ Hb.xinhuanet.com 2009a.
- ↑ Unn.people.com.cn 2009.
- ↑ а б Yang 2007.
- ↑ а б Sina 2006.
- ↑ Wolman 1978.
- ↑ Popular Science 1946, с. 98.
- ↑ а б Mufson 1997.
- ↑ china.com 2011.
- ↑ Allin 2004.
- ↑ CnHubei 2007.
- ↑ а б в english.news.cn 2010.
- ↑ sohu.com 2008.
- ↑ а б Waterpowermagazine.com 2007.
- ↑ chinaneast.xinhuanet.com 2009.
- ↑ China Three Gorges Project Corporation 2003.
- ↑ Chinese Society for electrical engineering 2006.
- ↑ China Three Gorges Project Corporation 2008b.
- ↑ ibiblio.org 2010.
- ↑ Xinhua Net 2003.
- ↑ hb.xinhuanet.com 2008.
- ↑ news.xinhuanet.com 2008.
- ↑ chinaccm.com 2002.
- ↑ gov.cn 2006.
- ↑ cepn.sp.com.cn 2009.
- ↑ chinaequip.gov.cn 2010.
- ↑ а б english.cri.cn 2012.
- ↑ Hb.xinhuanet.com 2009b.
- ↑ chinagate.com.cn 2007.
- ↑ sdpc.gov.cn 2007.
- ↑ ABB Group 2007.
- Цитирани източници
- Three Gorges, China // ABB Group. Архивиран от оригинала на 13 октомври 2007. Посетен на 23 ноември 2010. (на английски)
- Acker, Fabian. Taming the Yangtze // eandt.theiet.org. The Institution of Engineering and Technology, 2009. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 21 март 2012. (на английски)
- Allin, Samuel Robert Fishleigh. An Examination of China's Three Gorges Dam Project Based on the Framework Presented in the Report of The World Commission on Dams (PDF) // Virginia Polytechnic Institute and State University, 30 ноември 2004. Посетен на 23 ноември 2010. (на английски)
- 中国电力新闻网――电力行业的门户网站 // cepn.sp.com.cn, 2009. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)[неработеща препратка]
- 建三峡工程需要多少钱 // China Three Gorges Project Corporation, 20 април 2003. Посетен на 29 април 2007. (на китайски)
- 三峡工程左右岸电站26台机组全部投入商业运行 // China Three Gorges Project Corporation, 30 октомври 2008. Посетен на 6 декември 2008. (на китайски)
- 中国长江三峡工程开发总公司 // China Three Gorges Project Corporation, 4 юли 2008. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- 中国长江三峡工程开发总公司 // China Three Gorges Project Corporation, 8 април 2009. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- 中国长江三峡工程开发总公司 // China Three Gorges Project Corporation, 10 март 2009. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- 1992年4月3日全国人大批准兴建三峡工程 // china.com, 2011. Посетен на 22 март 2012. (на китайски)
- 三峡工程及其水电机组概况 // chinaccm.com, 26 юли 2002. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 11 април 2008. (на китайски)
- 国家重大技术装备 // chinaequip.gov.cn, 8 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2010-04-29. Посетен на 20 август 2010. (на китайски)
- Construction of the Three Gorges Project and Ecological Protection // chinagate.com.cn, 27 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2008-10-18. Посетен на 20 януари 2008. (на английски)
- 国家重大技术装备 // chinaneast.xinhuanet.com, 11 януари 2009. Архивиран от оригинала на 2009-02-08. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- Three Gorges Project (PDF) // Chinese National Committee on Large Dams, 2011. Посетен на 15 май 2011. (на английски)
- Three Gorges Dam // Chinese Society for electrical engineering, 25 май 2006. Архивиран от оригинала на 2007-04-29. Посетен на 16 май 2007. (на английски)
- 三峡升船机开工建设_荆楚网 // CnHubei, 10 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 9 август 2008. (на китайски)
- Three Gorges Project Generates 78.29 Bln Kwh of Electricity in 2011 // english.cri.cn. CRIENGLISH.com, 2012. Архивиран от оригинала на 2013-10-23. Посетен на 20 март 2012. (на английски)
- Three Gorges Project Generates 78.29 Bln Kwh of Electricity in 2011 // english.cri.cn, 2012. Архивиран от оригинала на 2013-10-23. Посетен на 2012-03-20. (на английски)
- Water level at Three Gorges Project raised to full capacity // xinhuanet.com. english.news.cn, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-10-29. Посетен на 22 март 2012. (на английски)
- 三峡机组首次实现满负荷发电 额定功率980万千瓦 // gov.cn. gov.cn, 2006. Посетен на 26 март 2012. (на китайски)
- 三峡机组国产化已取得成功 // hb.xinhuanet.com, 4 декември 2008. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 6 декември 2008. (на китайски)
- 一座自主创新历史丰碑 三峡工程的改革开放之路 // Hb.xinhuanet.com, 2009a. Архивиран от оригинала на 2009-02-28. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- 三峡电站26台发电机组投产后首次满负荷发电 // Hb.xinhuanet.com, 2009b. Архивиран от оригинала на 2009-07-05. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- Three Gorges Dam Project – Quick Facts // ibiblio.org. Посетен на 23 ноември 2010. (на английски)
- top-100-pt-4 // Industcards.com, 2009. Посетен на 1 август 2009. (на английски)
- Final Turbine at China's Three Gorges Dam Begins Testing // Inventor Spot, 2011. Архивиран от оригинала на 2011-05-04. Посетен на 15 май 2011. (на английски)
- Mufson, Steven. The Yangtze Dam: Feat or Folly? // Washington Post, 9 ноември 1997. Посетен на 23 ноември 2010. (на английски)
- 李永安:我水轮发电机组已具完全自主设计制造能力_财经频道_新华网 // news.xinhuanet.com, 28 август 2008. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 6 декември 2008. (на китайски)
- China's Dream Dam // Popular Science. July 1946. p. 98. (на английски)
- Three Gorges Dam // sdpc.gov.cn, 20 декември 2007. Архивиран от оригинала на 2007-12-21. Посетен на 20 декември 2007. (на китайски)
- 中国国民党、亲民党、111新党访问团相继参观三峡工程_新闻中心_新浪网 // News.sina.com.cn. Sina, 2006. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- 三峡完成172.5米蓄水 中游航道正常维护(图)-搜狐新闻 // sohu.com, 2008. Посетен на 16 август 2009. (на китайски)
- 重庆云阳长江右岸现360万方滑坡险情-地方-人民网 // Unn.people.com.cn, 2009. Архивиран от оригинала на 2009-04-13. Посетен на 1 август 2009. (на китайски)
- International Water Power and Dam Construction // Waterpowermagazine.com, 10 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2011-06-14. Посетен на 1 август 2009. (на английски)
- Wolman, Abel et al. John Lucian Savage Biography (PDF) // National Academy of Science, 1978. Архивиран от оригинала на 2011-06-07. Посетен на 22 март 2012. (на английски)
- Three Gorges reservoir raises water to target level // Xinhua, 7 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2009-01-11. Посетен на 23 ноември 2010. (на английски)
- 三峡水库：世界淹没面积最大的水库 // Xinhua Net, 21 ноември 2003. Архивиран от оригинала на 2003-08-22. Посетен на 10 април 2008. (на китайски)
- Yang, Lin. China's Three Gorges Dam Under Fire // Time, 12 октомври 2007. Архивиран от оригинала на 2009-03-31. Посетен на 28 март 2009. The giant Three Gorges Dam across China's Yangtze River has been mired in controversy ever since it was first proposed (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- International RiversАрхив на оригинала от 2012-04-25 в Wayback Machine. – информация за проекта ((en))
- BBC News Снимки на Три клисури – 20 май 2006 г. ((en))
- Up the Yangtze – документален филм за проблемите около мегапроекта ((en))