Изотоп

Изотоп (на гръцки: ισος равен, еднакъв и на гръцки: τόπος, място) е разновидност на даден химичен елемент с еднакъв брой протони, но различен брой неутрони и съответно различни масови числа.

Химичните свойства на атома зависят практически само от строежа на електронната обвивка, която от своя страна се определя от заряда на ядрото Z (броя на протоните) и почти не зависи от неговото масово число A (сумата на протоните Z и неутроните N). Всички изотопи на един и същ елемент имат еднакъв заряд на ядрото и се отличават само по броя на неутроните, следователно имат еднакви химични свойства. Изотопите се обозначават със символа на съответния химичен елемент като горният ляв индекс показва масовото число, например ¹²C, ²²²Rn. Някои изотопи имат свои собствени имена като деутерий и актинон.

Изотопи на водорода

В природата съществуват два стабилни изотопа на този елемент: протий ¹H и деутерий ²H (0,015 %). Към тях макар и условно може да бъде причислен и β-радиоактивният тритий ³H с период на полуразпад 12,3 години. Изотопите на водорода са най-простите от всички други елементи и поради тази причина най-добре изучените. Трите изотопа на химичния елемент водород са:

• ${}_{1}^{1}\operatorname {H}$ – водород (протий) /H/
• ${}_{1}^{2}\operatorname {H}$ – деутерий /D/
• ${}_{1}^{3}\operatorname {H}$ – тритий /T/

Примери за химични елементи само с един изотоп

• ${}_{5}^{9}\operatorname {B}$
• ${}_{9}^{19}\operatorname {F}$
• ${}_{11}^{13}\operatorname {Na}$

Радиоактивни изотопи

Радиоактивните изотопи (радиоизотопите) са изотопи на някои химични елементи, които се характеризират с излишък на енергия в ядрата си, което води до спонтанно радиоактивно разпадане. При разпадането си ядрото излъчва гама-лъчи и/или други елементарни частици. Значими са радиоактивните изотопи на:

• ${}_{6}^{14}\operatorname {C}$
• ${}_{1}^{3}\operatorname {H}$
• ${}_{19}^{40}\operatorname {K}$

Изкуствено са получени радиоактивните изотопи на трансурановите елементи.

Вижте също

• Изобар