Уикипедия:Цитиране на източници

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Режим на редактиране
• Кратък наръчник на уикипедианеца
• Пясъчник

---

Редактиране на страници:

• Оформление
• Вътрешни препратки
• Междууикита
• Външни препратки
• Цитирания и бележки
• Файлове
• Категории
• Таблици
• Шаблони
• Модули
• Формули
• Символи
• Вълшебни думички

Управление на страници:

• Започване на нова страница
• Чернови
• Преместване и пренасочване
• Пояснителна страница
• Възвръщане на версия
• Конфликт на редакции
• Подстраници
• Архивиране
• Защита
• Изтриване и възстановяване

Съкращение: У:ЦИ, У:ПИ

Един от основополагащите принципи на Уикипедия и изискване към енциклопедичното ѝ съдържание е възможността за проверка на поднесената информация. В идеалния случай всяка статия трябва да посочва всички източници, използвани при написването ѝ, и тези източници да са благонадеждни, публично достъпни и намирането им да е напълно възможно по предоставените в статията данни.

За да цитира човек източниците, използвани при написването на даден материал, не е необходимо да познава официалните формати за библиографско цитиране, нито всички тайни на форматирането с уикикод. В това чисто техническо отношение по-неопитните уикипедианци могат да разчитат на помощ от по-опитните. Но това, което е необходимо и зависи само и единствено от редактора, който добавя материал към статията, е:

• да свърже съответните твърдения със съответните източници, и
• да предостави колкото се може повече информация за своя източник.

Защо е нужно цитиране на източници?

Укипедианците се познават по това, че цитират източниците си и искат такива за съмнителни твърдения

• За да може съдържанието на статиите да бъде достоверно и да може да бъде проверено от всеки читател или редактор;
• за да подобри цялостната достоверност и авторитета на Уикипедия;
• за да покаже, че редакцията не е лично мнение;
• за да се намали вероятността за редакторски дискусии или да се разрешат тези, които възникват;
• за да се покажат източници на полезна информация и да се избегнат обвиненията в плагиатство.

Кога се цитират източниците?

Когато добавяте съдържание

Ако добавяте информация към някоя статия, особено ако е спорна или е вероятно някой да възрази срещу нея, трябва да представите източник. Ако не знаете как да оформите цитата, други ще го направят. Просто осигурете колкото информация можете.

Изобщо, дори и ако пишете по памет, трябва да търсите активно достоверни източници, които да цитирате. Ако пишете, използвайки своите собствени знания, би трябвало да знаете достатъчно, за да посочите добри източници, с които читателят може да се консултира по дадения въпрос – няма да сте винаги под ръка да отговаряте на въпроси. Основната идея е да помогнете на читателя и другите редактори.

Нуждата от цитати е особено важна, когато се пише за мнения по даден въпрос. Избягвайте паразитни изрази (en:Wikipedia:Avoid weasel words) от рода на „Някои хора смятат, че...“. Вместо това направете възможно да се провери това, което пишете (en:Wikipedia:Verifiability): намерете определен човек или група, които са на това мнение, споменете имената им и се позовете на достоверна публикация, в която те изразяват това мнение. Запомнете, че Уикипедия не е място, на което да изразявате своите виждания, нито да публикувате оригинални изследвания.

Тъй като това е българската Уикипедия, трябва да бъдат давани източници на български език винаги щом е възможно, и те трябва да бъдат предпочитани пред тези от сходна величина, но на чужд език. Все пак използвайте и чуждоезични източници, когато това е уместно. Ако се цитира източник на чужд език, заедно с оригиналния цитат трябва да бъде даден и превод на български език.

Всеки източник (литературата) трябва да се посочва като бележка под линия към конкретни места в текста, а не общо в края на статията. При това дори един източник да се ползва на няколко места из текста, включването му може да стане сравнително лесно (вж. по-долу). От друга страна, ако източникът е много обширен (напр. статия от 10 или повече страници), по-добре е да се посочват конкретни страници или номера на раздели за всяко твърдение. И двете техники са необходими за проверка на твърденията.

Когато проверявате съдържание

Можете да добавяте източници към материал, който не сте написали, ако откриете източник, който потвърждава този материал. Добавянето на източници към статия е чудесен начин да се допринася към Уикипедия. Преки цитати, използвани като начин за проверка/потвърждение на фактите, могат да бъдат осигурени (под форма, на която са се съгласили главните редактори на статията) за всяко твърдение.

Когато се оспорват факти

• Ако откриете очевидно погрешна информация, напр. в резултат на вандализъм, можете да я премахнете незабавно.
• Спорните твърдения могат да бъдат премахвани веднага и премествани на дискусионната страница за обсъждане. (Ако първоначално информацията е изглеждала очевидно погрешна, но след това е била върната, то явно промяната е спорна.)
• Когато редакцията е безобидна, но се съмнявате в нея и смятате, че е необходим цитат, можете да поставите {{източник}} след съответния пасаж. Това трябва да се използва нарядко; в Уикипедия има множество статии с оскъдни източници, и вмъкването на твърде много места на {{източник}} едва ли ще бъде полезно. Шаблонът {{източник}} може да бъде използван, за да се означат цитиранията извън контекст и други злоупотреби с цитати. Тъй като той се поставя с цел да бъде поставен източник, трябва да бъде дадена възможност на посетителите на Уикипедия да идентифицират и цитират данни за книги или сайтове. Ето защо е добре да се посочва конкретно съмнителната част, особено при по-дълги изречения, което може да стане със заграждането му в параметър така: Смядово се намира в България, на {{източник|100}} km от София. По същата причина твърденията, за които се иска източник, не могат да бъдат изтривани преди изтичането на 14 дена от поставянето на шаблона.

Когато въобще липсват източници или се оспорва поредица от факти, поставянето на множество шаблони {{източник}} би направило текста неприятен за читателите на Уикипедия. В такива случаи следва да се използва {{без източници}}, като на беседата на статията могат да се обсъждат детайлите.

Когато не се оспорват факти

Мислете в перспектива: Опитвайте се да си представите дали хората могат да се усъмнят в това, което сте написали, или да поискат повече информация. Ако подкрепяте написаното в Уикипедия като посочвате ясен и надежден източник, това ще придаде устойчивост на Вашия принос.

Кажете откъде Вие сте го взели

Често срещана грешка е да използвате информация от междинен източник без да признавате това. Например, може би сте намерили информация на уеб страница, която казва, че тя е от дадена книга. Освен ако самите Вие не погледнете в книгата за да проверите, че информацията е оттам, Вашето цитиране трябва да спомене и уеб страницата. Цитирането Ви може само да споменава уеб страницата, но можете и да добавите и допълнителна информация, ето така:

• <уеб страница>, която цитира <книга>

• <книга>, цитирана на <уеб страница>

Все пак не трябва да цитирате само книгата, освен ако самите Вие не сте я погледнали. Ако сте проверили (в) книгата, вече не е необходимо да споменавате уеб страницата, но можете все пак да я споменете ако съдържа информация, която би била полезна за читателите. Можете да го направите във форма, подобна на тази:

• <книга> (виж също <уеб страница>)

Смисълът на това правило е да позволи на читателите да определят доколко надеждни са сведенията и да им позволи да ги проверят поне дотолкова, доколкото сте го направили и Вие.

Техники за цитиране на източници

За нуждите на цитирането на източници и въвеждането на пояснителни бележки под линия, са реализирани две различни техники: XML-етикети (достъпни в уики-софтуера благодарение на разширението Cite) и локално създадени шаблони. Целта и в двата случая е да се създават двупосочни връзки между различни места в страницата - мястото в текста, което се нуждае от пояснение или цитиране, и мястото извън текста, където се появява това пояснение или цитиране.

Бележките могат да съдържат както обикновен текст, така и вътрешни и външни препратки, шаблоните за библиографски данни, посочени по-горе, други шаблони, например {{икона|en}}, {{imdb title}}, {{imdb name}} и т.н.

Общото между двете техники е, че визуално изглеждат еднакви и използват автоматична номерация. По тази причина, е непрепоръчително (макар и възможно) двете техники да се прилагат едновременно в рамките на една страница.

Различното между двете техники е мястото, където се въвежда пояснителният текст. При етикетите той се разполага in situ, в рамките на текста, а при шаблоните — пояснителният текст е изнесен извън текста, под линия. Тази разлика се усеща най-вече при редактирането на страницата по раздели.

Благодарение на настройка на стиловия файл на сайта, при щракване на някоя от двупосочните препратки в двойката, съответната ѝ се откроява на син фон от останалите в текста.

Стана дума, че и двете техники ползват автоматична номерация. В тази връзка е нужно следното уточнение: при цитирания на източници в Уикипедия е нежелателна употребата на иначе стандартните за хартиените публикации означения „Пак там“ и „Ibid“. Тъй като номерацията на цитиранията е автоматична, тя може динамично да се промени при добавяне на нов източник към твърдение в началото или в средата на текста. Ако се окаже, че нов източник се е „вклинил“ между два стари — първият описан подробно, а вторият означен с „Пак там“, то ще настъпи автоматична преномерация и ще се загуби смисълът на означението „Пак там“.

Цитиране с етикети

При тази техника пояснителният текст се разполага между отварящия и затварящия етикет <ref> и </ref> в рамките на текста, и после всички цитирания се събират на едно място, указано с етикета <references/>. Най-често се използват само тези два етикета, но в някои статии има нужда от още два етикета: <ref name> и <ref group>.

• Когато един източник се посочва на няколко места в текста, е по-икономично и стилно, той да се опише под линия само веднъж. За целта пояснителният текст се разполага само веднъж между етикетите <ref name="..."> и </ref>, а всяко ново извикване на същия източник става само с етикет <ref name="..." />. Името на източника трябва да е уникален (за тази страница) идентификатор на множествената бележка — ключова дума, изписвана на латиница.

• Когато пояснителните текстове под линия трябва да се разслоят по някакъв критерий и да се групират не само на едно, а на повече места (например част от поясненията са бележки под линия, други са цитирани източници), е необходимо да се използват етикетите <ref group="..."> и <references group="...">. Всяко име на група от референции трябва да е уникален (за тази страница) идентификатор, изписван на латиница.

Пример за реализиране на единични и множествени цитирания

Разиграни са и трите варианта: (1) едно твърдение — един източник, (2) две твърдения — един източник, (3) едно твърдение — два източника.

Бин-сасара (bin-sasara, binsasara още наричана ита-сасара, ita-sasara <ref>[http://www.taiko.com/taiko_resource/history/glossary.html Taiko Glossary (речник на японски музикални термини)]</ref> или кокирико, kokiriko <ref name="knockonwood">[http://www.knockonwood.co.uk/details.asp/percussion/479/buy/kokiriko.htm Kokiriko or Binsasara]</ref>) e музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофони. Инструментът е от японски произход.<ref name="knockonwood" /><ref>Словарь иностранных музыкальных терминов. Ленинград „Музыка“, 1987, с. 325</ref>

Източници:
<references/>

Бин-сасара (bin-sasara, binsasara още наричана ита-сасара, ita-sasara или кокирико, kokiriko) e музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофони. Инструментът е от японски произход.

Източници:

Пример за групиране на пояснителни текстове на две места извън текста

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg<ref group="notes">Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg. На български името му може да се срещне и като Шьонберг, и като Шонберг, както е било правилно според правилата за транскрипции от средата на 20-ти век до 1995 г.</ref>) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.<ref name="gray">„Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8, с. 108</ref> От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).<ref name="gray" />

Бележки:
<references group="notes"/>

Източници:
<references/>

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика. От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).

Бележки:

Източници:

Стандартни грешки при цитирането с етикети

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Съобщение за грешката	Обяснение на грешката и коригиращо действие
Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>	Тази грешка се получава, когато в статията липсва етикетът <references/>, който да обединява всички източници и бележки в текста на едно място. Добавете след края на статията (но преди категориите и междуезиковите препратки) раздел == Източници == <references/> или == Бележки == <references/> и съхранете редакцията.
Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: грешка в името, например повече от едно име на етикета	Тази грешка се получава, когато намерението е било в текста многократно да се използва един и същ източник (бележка), за която цел етикетът <ref> трябва да получи допълнителен идентификатор, състоящ се от латински букви и цифри. В действителност, идентификаторът е бил поставен, но е било забравено да се напише (или е написано неточно) и името на параметъра, а именно name=. За да поправите грешката, просто добавете name= след етикета <ref> и преди идентификатора, и съхранете редакцията. Пример с липсващо име на параметъра Пример със сгрешено име на параметъра
Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: етикетите без име трябва да имат съдържание	Тази грешка се получава, когато са поставени в текста етикетите <ref></ref>, но между тях няма посочен текст на източника (бележката). Възможните решения са: или да се попълни текста на източника (бележката) между етикетите <ref> </ref>, или, в случай, че тези етикети са попаднали в текста по невнимание, да се премахнат. (Пример с „упражнение извън пясъчника“)
Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име ...	(Пример)

Цитиране с шаблони

Алтернатива на цитирането с XML-етикети е цитирането с шаблоните {{справка}} (в рамките на статията) и {{бележка}} (в съответния раздел под текста). И двата шаблона работят с по един задължителен параметър - идентификатор, който свързва по уникален начин една справка с една бележка.

• До една и съща бележка под линия могат да сочат справки от няколко места в текста, просто като се използват различни идентификатори за справките и след това преди текста на бележката се сложат съответното количество шаблони „бележка“ със съответните идентификатори на справките.

• Тъй като при тази техника пояснителните текстове се въвеждат не в рамките на текста, а извън него, групирането им на различни места извън текста е лесно и не се нуждае от допълнителни средства за реализация, а само от тези два шаблона.

Пример за цитиране с шаблони „справка“ и „бележка“

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg{{справка|name}}) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.{{справка|source1}}

От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).{{справка|source2}}

Бележки:
* {{бележка|name}} Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg. На български името му може да се срещне и като Шьонберг, и като Шонберг, както е било правилно според правилата за транскрипции от средата на 20-ти век до 1995 г.

Източници:
* {{бележка|source1}}{{бележка|source2}} „Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg^[1]) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.^[2]

От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).^[3]

Бележки:

• ↑ Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg. На български името му може да се срещне и като Шьонберг, и като Шонберг, както е било правилно според правилата за транскрипции от средата на 20-ти век до 1995 г.

Източници:

• ↑ ↑ „Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8

Шаблони за библиографски данни

Удобен начин за оформяне на библиографските данни на източниците са двата шаблона за цитиране {{цитат книга}} и {{цитат уеб}}.

За публикуваните на хартия източници данните са:

• Заглавие на публикацията (евентуално: заглавие на сборник или поредица, където публикацията е включена);
• Имената на автора (евентуално: имената на съавторите, ако има такива, съставител, преводач, ако имат отношение);
• Издателство, град;
• Година на издаване (ако е периодично издание: дата, брой, том);
• ISBN за книги и други непериодични издания, или ISSN за периодични издания;
• Страница в публикацията, където се намира точният източник за дадено твърдение, към което той е скрепен.

За публикуваните в интернет източници данните са:

• Интернет адрес (URL) на уебстраницата, където е публикацията;
• Заглавие на публикацията;
• Имената на автора;
• Уебсайтът издател, на който е разположена уебстраницата
• Дата на публикацията (ако е известна),
• Файлов формат и размер на файла (в случай, че публикацията е достъпна през файл, който трябва да се сваля)

Вижте също

Страници на български език

• Уикипедия:Възможност за проверка
• Уикипедия:Благонадеждни източници

Страници на английски език

• Wikipedia:Citing sources в Уикипедия на английски език
• Extension:Cite, помощна страница за разширението от Mediawiki.org

Категории

• Категория:Шаблони за цитати
• Категория:Статии с конкретно поискани източници
• Категория:Страници с грешка в източник

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Citing sources в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​