зелен
Облик
(пренасочване от зелени)
зелен (български)
ед. ч. | м. р. | зе·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | зе·ле·ния | ||
пълен член | зе·ле·ни·ят | ||
ж. р. | зе·ле·на | ||
членувано | зе·ле·на·та | ||
ср. р. | зе·ле·но | ||
членувано | зе·ле·но·то | ||
мн. ч. | зе·ле·ни | ||
членувано | зе·ле·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който има цвят на свежа трева. Този цвят лежи между жълтия и синия цвят във видимия спектър. Такъв цвят притежават растителните клетки, съдържащи хлорофил. (Зелен цвят. Зелена хартия. Зелена трева.)
- Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева. (Зелени площи. Зелена гора.)
- Който не е узрял. (Зелени круши. Зелени домати.)
- (Преносно) За човек — който е млад, неопитен. (Още е млад и зелен.)
Етимология
Старобълг. зеленъ. Сродни думи: лит. žalias, латв. zalš, староинд. др.-инд. hiranyam, авест. zаrаnуа- „злато“, по-далечни са старогр. χλωρός „зелен“, лат. helus, olus, род. п. -eris „зеленчук“ от ие. *g'helǝ-, *g'hlōw-.
Фразеологични изрази
- Зелена улица. — Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява.
- Изпращам/изпратя за зелен хайвер. — Измамвам някого, подвеждам.
- Трай, коньо, за зелена трева! — Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|