From гнил (gnil, “rotten”) + -оч (-oč).
гнило́ч • (gnilóč) m
- rot, pus
Declension of гнило́ч
|
singular
|
indefinite
|
гнило́ч gnilóč
|
definite (subject form)
|
гнило́чът gnilóčǎt
|
definite (object form)
|
гнило́ча gnilóča
|
- “гнилоч”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- “гнилоч”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010