абсолютен

Bulgarian

Etymology

Borrowed from Russian абсолю́тный (absoljútnyj), ultimately from Latin absolūtus (“unrestricted, unconditional”).

Pronunciation

• IPA^(key): [ɐpsoˈlʲu̟tɛn]

• Audio:

  (file)

Adjective

абсолю́тен • (absoljúten) (adverb абсолю́тно)

1. absolute

   Synonym: безусло́вен (bezuslóven)

Declension

Declension of абсолю́тен (no comparative)

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	абсолю́тен absoljúten	абсолю́тна absoljútna	абсолю́тно absoljútno	абсолю́тни absoljútni
definite (subject form)	абсолю́тният absoljútnijat	абсолю́тната absoljútnata	абсолю́тното absoljútnoto	абсолю́тните absoljútnite
definite (object form)	абсолю́тния absoljútnija

Derived terms

• абсолюти́зъм (absoljutízǎm)
• абсолю́тно (absoljútno)

References

• “абсолютен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “абсолютен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• “абсолютен”, in Български тълковен речник [Bulgarian Explanatory Dictionary] (in Bulgarian), fourth edition, Sofia: Nauka i Izkustvo, 2005, page 15

Russian

Pronunciation

• IPA^(key): [ɐpsɐˈlʲʉtʲɪn]

Adjective

абсолю́тен • (absoljúten)

1. short masculine singular of абсолю́тный (absoljútnyj)