Конго (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.

---

Конго
Долното течение на Конго край Мосака
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Демократична република Конго Република Конго Ангола
Дължина	4374 (над 4700) km
Водосб. басейн	3 789 053 km²
Отток	41 000 m³/s
Начало
Място	пл. Митумба
Координати	11°45′51.48″ ю. ш. 26°30′07.2″ и. д.11.7643° ю. ш. 26.502° и. д.-11.7643, 26.502
Надм. височина	1437 m
Устие
Място	Атлантически океан
Координати	6°03′31.68″ ю. ш. 12°22′28.92″ и. д.6.0588° ю. ш. 12.3747° и. д.-6.0588, 12.3747
Надм. височина	0 m
Ширина	10 m
Конго в Общомедия

Конго (на френски: Congo; на португалски: Congo) е най-голямата река в Централна Африка, протичаща по територията на Демократична република Конго и частично по границата с Република Конго и Ангола и вливаща се в Атлантическия океан при град Банана. По размерите на своя водосборен басейн (3 789 053 km²) и водност заема първо място в Африка и 2-ро (след Амазонка) в света. Дължината на река Конго от извора на река Луалаба е 4320 km (по други данни, 4374 km), а с реките Лувуа, Луапула и Чамбези – над 4700 km, което я прави втората по дължина река в Африка (след Нил) и осмата в света. Тя е най-дълбоката река в света с дълбочина, надхвърляща 230 m. Средният отток при устието ѝ е 41 000 m³/s, което я прави втората най-пълноводна река в света, след Амазонка, или 6 пъти по-пълноводна от Мисисипи и 62 пъти по-пълноводна от Дунав.

Името на река Конго идва от съществувалото до 1914 година царство Конго, което се е намирало около устието на реката. Днес държавите Демократична република Конго и Република Конго, които са разположени по протежение на реката, носят нейното име. Между 1971 и 1997 правителството на тогавашен Заир я нарича река Заир.

Извор, течение, устие

В зависимост от строежа на долината на Конго, неговото течение се поделя на 3 основни участъка: горно течение (от изворите до водопадите Бойома, около 2100 km), средно течение (от водопадите Бойома до град Киншаса, над 1700 km) и долно течение (около 500 km).

Извор, горно течение

Река Конго води началото си под името Луалаба на 1437 m н.в., от крайните южни части на вулканичната планинска верига Митумба, в югоизточната част на Демократична република Конго (ДРК), на около 20 km северно от границата със Замбия. В горното си течение до водопадите Бойома (Стенли) има предимно северно направление и носи названието Луалаба. Течението на река Луалаба е разположено в пределите на обширни плата и платообразни равнини и се характеризира с редуването на участъци с бързеи, прагове (Делкомюн и др.) и водопади (Порт д'Анфер, Шамбо и др.) и участъци със спокойно и бавно течение. Най-голям наклон (475 m на разстояние около 80 km) на реката се наблюдава в дефилето Нзило (сега тук е изграден големия едноименен хидровъзел), където тя прорязва южните разклонения на планината Митумба. Започвайки от градчето Букама, реката тече бавно и спокойно, като силно меандрира, по плоското дъно на грабена Упемба. Тук тя тече през обрасли с тръстика мочурища и блата, за да се влее в езерото Кисале, обитавано от рибарчета, орли рибари и бели чапли, привлекателно място за местните рибари. По̀ на север Луалаба приема голия си десен приток – Лувуа, като мнозина географи смятат река Лувуа за началото на Конго, тъй като тя, заедно с реките Луапула и Чамбези, е значително по-дълга от река Луалаба. След град Конголо Луалаба си проправя път през кристалинни скали чрез дефилето Порт д'Анфер (Вратите на ада), образувайки прагове и водопади. По-надолу по течението следват една след друга още няколко групи водопади и прагове. Между градовете Кинду и Убунду реката отново тече спокойно в широка долина. Точно на Екватора тя се спуска по крайните западни склонове на Източноафриканската планинска земя в падината Конго, образувайки водопадите Бойома (Стенли), като тук завършва горното ѝ течение.

Средно течение

Същинската река Конго тече на северозапад от разположения в подножието на водопада Бойома град Кисангани, като постепенно завива на запад, а след това – на югозапад. Цялото средно течение на реката е заключено в обширната падина Конго и тук тя има спокоен характер и незначителен наклон (средно около 0,07 m/km). Коритото ѝ е обградено с предимно ниски, плоски, често заблатени брегове, като представлява дълга ивица от езеровидни разширения (на места до 15 km), разделени от тесни (до 1,5 – 2 km) участъци. В централните части на падината заливните тераси на Конго и на десните ѝ притоци Убанги и Санга се сливат заедно, образувайки една от най-големите в света периодично заливани области. С постепенното приближаване на Конго към западния край на огромната падина облика на реката се променя. Тук тя тече между високи (100 и повече метра) и стръмни брегове, като долината ѝ се стеснява на места под 1 km, дълбочината и нараства (на места до 20 – 30 m), а скоростта на течението ѝ се увеличава. Този тесен участък, носещ името Канал, преминава в езеровидното разширение Малебо (Стенли Пул, дължина около 30 km, ширина до 25 km), на югозападния бряг на което се намират столиците на ДРК – Киншаса и на Република Конго – Бразавил. Тук завършва среното течение на Конго.

Долно течение, устие

След изтичането си от езерото Малебо Конго проломява най-южната част на Южногвинейските възвишения в дълбоко до 500 m дефиле. Ширината на коритото ѝ се стеснява до 400 – 500 m, а на места до 220 – 250 m. На протежение от 350 km, между градовете Киншаса и Матади реката има денивелация от 270 m като образува около 70 прагове и водопади, обединени под общото название – водопадите Ливингстън. При Матади Конго излиза в приморската низина и от тук до устието си служи за граница между ДРК и Ангола. В този участък коритото ѝ се разширява до 1 – 2 km, а дълбочината на фарватерът ѝ достига 25 – 30 m. В района на конгоанския град Бома започва естуара на Конго, ширината на който в средната си част достига до 19 km, след това се стеснява до 3,5 km, а към устието отново се увеличава до 9,8 km. Върхът и средната част на естуара са заети от активно формираща се млада делта. Продължението на естуара на реката продължава в подводен каньон във водите на Атлантическия океан с обща дължина над 800 km.

Водосборен басейн, притоци

Водосборен басейн

Карта на водосборния басейн на река Конго

Река Конго образува втория по големина водосборен басейн в света след този на Амазонка. Площта на водосборния басейн на реката възлиза на около 3 789 053 km². На такава площ биха се побрали Индия и Украйна взети заедно или 36 държави с размерите на България. Във физикогеографско отношение той обхваща огромната падина Конго и части от околните плата и планини, а политически се простира на територията на 9 африкански държави:

• Демократична република Конго – 2 313 350 km², 61.1%
• Централноафриканска република – 403 570 km², 10,7%
• Ангола – 285 395 km², 7,5%
• Република Конго – 246 977 km², 6,5%
• Танзания – 244 593 km², 6,5%
• Замбия – 177 735 km², 4,7%
• Камерун – 96 395 km², 2,5%
• Бурунди – 14 574 km², 0,4%
• Руанда – 6 464 km², 0,2%

На запад и северозапад водосборния басейн на река Конго гроничи с одосборните басейни на реките Куилу (Квилу), Огоуе, Нтем и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан. На север – с водосборния асейн на река Шари, вливаща се в езерото Чад. На североизток – с водосборния басейн на река Нил. На изток – с водосборните басейни на река Руфиджи, вливаща се в Индийския океан и с други реки вливащи в безотточните солени езера Еяси и Руква. На юг – с водосборния басейн на река Замбези, вливаща се в Индийския океан. На югозапад – с водосборните басейни на река Куанза (Кванза) и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан.

Към водосборния басейн на река Конго принадлежат и няколко големи арикански езера: Танганика и Киву в системата на река Лукуга; Бангвеулу и Мверу в системата на река Лувуа; Маи-Ндомбе в системата на река Касаи; Тумба (оттича се непосредствено в Конго чрез протока Иребу).

Притоци

Притоци на река Конго (и вторични притоци с дължина над 200 км)

Участък

Разклонения

Приток

Точка на вливане

Дължина (km)

Площ (km²)

Дебит (m³/s)

Посока на оттичане

Луалаба (от извора до Кисангани)

л

–

Лубуди

Луалаба

ДРК

–

д

Луфира

Луалаба

630

ДРК

л

–

Ловои

Луалаба

ДРК

–

д

Калуменгонго

Луалаба

ДРК

–

д

Система Лувуа—Лупула—Чамбеши

Луалаба

1400

296 600

280

ДРК

–

д

–

Лувуа—Лупула—Чамбеши

Луалаба

350

296 600

280

Замбия и ДРК

–

–

–

ез. Мверу

Лувуа

90

Замбия и ДРК

–

–

–

Лупула

ез. Мверу

560

Замбия и ДРК

–

–

–

Чамбеши

Луапула

480

Замбия

л

–

Лувиджо

Луалаба

ДРК

–

д

Система Лукуга-ез. Танганика-Рузизи-ез. Киву

Луалаба

910

ДРК, Танзания, Бурунди, Руанда

–

д

–

Система Лукуга-Ниембе

Lualaba

560

270 900

271

ДРК, Танзания, Бурунди, Руанда

–

д

–

Лукуга

Lualaba

350

270 900

271

ДРК

–

–

–

Лукуга

Лукуга

ДРК

–

–

–

Ниембе

Ниембе

ДРК

–

–

–

ез. Танганика

Лукуга

350

ДРК, Танзания, Замбия, Бурунди

–

–

–

Рузизи

ез. Танганика

117

ДРК, Бурунди, Руанда

–

–

–

ез. Киву

Río Ruzizi

89

ДРК, Руанда

–

–

–

Малагараси

ез. Танганика

475

130 000

Бурунди, танзания

–

д

Луама

Луалаба

ДРК

–

д

Елила

Луалаба

400

ДРК

л

–

Касуку

Луалаба

ДРК

–

д

Улинди

Луалаба

450

ДРК

–

–

–

Лугулу

Улинди

560

ДРК

–

д

Лова

Луалаба

390

ДРК

–

–

–

Лубуту

Лова

ДРК

–

–

–

Оку

Лова

ДРК

–

–

–

Осо

Лова

ДРК

–

–

–

Лука

Лова

ДРК

–

д

Маико

Луалаба

ДРК

–

д

Линди

Луалаба

515

ДРК

–

–

–

Чопо

Линди

ДРК

Средно Конго (от Кисангани до Мбандака)

л

–

Ломами

Конго

1500

95 830

837

ДРК

–

д

Арувими (в горното течение Итури)

Конго

1287

ДРК

–

–

–

Лулу

Арувими

ДРК

–

–

–

Непоко

Арувими

ДРК

–

–

–

Итури

Арувими

1030

ДРК

–

–

–

Епулу

Итури

ДРК

–

–

–

Ибина

Итури

ДРК

–

–

–

Шари

Итури

ДРК

–

д

Итимбири (в горното течение Руби)

Конго

535

ДРК

–

–

–

Теле

Итимбири

ДРК

–

–

–

Ликати

Итимбири

ДРК

–

д

Монгала (в горното течение Ебола)

Конго

510

–

–

–

Дуа

Монгала

225

ДРК

–

–

–

Ебола

Монгала

225

ДРК

л

–

Лулонга (в горното течение Маринга)

Конго

705

–

–

–

Лопори

Лулонга

470

ДРК

–

–

–

Маринга

Лулонга

515

ДРК

л

–

Икелемба

Конго

ДРК

Долно Конго (от Мбандака до Бразавил/Киншаса)

л

–

Руки-Чуапа

Конго

1025

ДРК

–

–

–

Чуапа

Руки

925

ДРК

–

–

–

Салонга

RЧуапа

ДРК

–

–

–

Енге

Салонга

ДРК

–

–

–

Ломела

Чуапа

560

ДРК

–

–

–

Момбойо-Луилака

Руки

535

ДРК

–

–

–

Локоло

Момбойо

ДРК

–

–

–

л. Луиле

Момбойо

ДРК

–

–

–

Луилака

Момбойо

RDC

–

д

Убанги

Конго

2272

ДРК, Република Конго (РК), ЦАР

–

–

–

Гири

Убанги

ДРК

–

–

–

Луа

Убанги

ДРК

–

–

–

Лобае

Убанги

520

36 970

321

РК, ЦАР

–

–

–

Мбаере

Лобае

РК, ЦАР

–

–

–

Вака

Убанги

550

ЦАР

–

–

–

Кото

Убанги

660

78400

447

ЦАР

–

–

–

Мбому

Убанги

800

ДРК, ЦАР

–

–

–

Мбари

Мбому

ЦАР

–

–

–

Чинко

бому

420

52 308

397

ЦАР

–

–

–

Вара

Мбому

ЦАР

–

–

–

Уеле

Убанги

1150

ДРК

–

–

–

Уере

Уеле

ДРК

–

–

–

Бомоканди

Уеле

ДРК

–

–

–

Кибали

Уеле

ДРК

–

д

Санга

Конго

790

213 400

2471

РК, Камерун, ЦАР

–

–

–

Нгоко

Санга

РК, Камерун

–

–

–

Мумба

Нгоко

Камерун

–

–

–

Джа

Нгоко

720

80 000

800

РК, Камерун

–

–

–

Кадеи

Санга

ЦАР, Камерун

–

–

–

Мамбере

Кадеи

ЦАР

–

д

Ликуала

Конго

РК

–

–

–

Кую

Ликуала

РК

–

–

–

Ленгуе

Ликуала

РК

–

–

–

Мамбили

Ликуала

РК

–

д

Алима

Конго

РК

–

–

–

Мпама

Алима

РК

л

–

Локоро

Конго

ДРК

–

д

Нкени

Конго

РК

–

д

Лефини

Конго

РК

л

–

Касаи

Конго

ДРК, Ангола

–

–

–

Фими-Лукение

Касаи

ДРК

–

–

–

Кванго

Касаи

1100

RDC

–

–

–

Вамба

Кванго

ДРК, Ангола

–

–

–

Бакали

Вамба

ДРК

–

–

–

Квилу

Кванго

ДРК, Ангола

–

–

–

Инзиа

Квилу

ДРК

–

–

–

Луе

Инзиа

ДРК

–

–

–

Квенге

Квилу

ДРК, Ангола

–

–

–

Лучима

Квилу

ДРК

–

–

–

Лубало

Квилу

ДРК, Ангола

–

–

–

Луанге

Касаи

1150

ДРК, Ангола

–

–

–

Луеле

Луанге

ДРК, Ангола

–

–

–

Санкуру

Касаи

1150

ДРК

–

–

–

Лубефу

Санкуру

ДРК

–

–

–

Лубиланджи

Санкуру

ДРК

–

–

–

Луилу

Лубиланджи

ДРК

–

–

–

Луби

Лубиланджи

ДРК

–

–

–

Луембе

Лубиланджи

ДРК

–

–

–

Мбужи-Мае

Лубиланджи

ДРК

–

–

–

Лубиши

Лубиланджи

ДРК

–

–

–

Лулуа

Касаи

ДРК

–

–

–

Ловуа

Касаи

ДРК, Ангола

–

–

–

Чикапа

Касаи

ДРК, Ангола

–

–

–

Луашимо

Касаи

ДРК, Ангола

–

–

–

Лубембе

Касаи

ДРК, ангола

–

–

–

Чиумбе

Лубембе

ДРК, Ангола

–

–

–

Луета

Касаи

ДРК

л

–

Нселе

Конго

ДРК

Най-долно Конго (от Бразавил/Киншаса до устието)

л

–

Инкиси

Конго

400

ДРК, Ангола

л

–

Мпозо

Конго

ДРК, Ангола

Хидроложки режим

Във форчмирането на оттока на реките от басейна на Конго преобладаваща роля играе обилното дъждовно подхранване. Болшинството от притоците на Конго се характеризират с преобладаващо есенно пълноводие. В притоците, чиито водосборни басейни са в Северното полукълбо максималното ниво на водата се наблюдава от септември до ноември, а в Южното – през април и май. Априлско-майския максимум на оттока е характерен и за горното течение на Конго (река Луалаба). В средното и, особоно в долното течение на реката сезонните колебания на оттока в зачителна степен са заличени предвид различното време на настъпването на пълноводието на нейните притоци. От всички големи реки на Земята Конго се отличава с най-голямата си естествена урегулираност. В годишния ход на нивото на водата, отчетливо са изразени две покачвания и две спадания. В средното течение на Конго покачването на нивото, съответства на есенния максимум на оттока на Луалаба, през май и юни и има второстепенен характер, а основното покачване е през ноември и декември под влияние на пълноводието на северните притоци. В долното течение на Конго основното покачване на нивото е през ноември и декември, а по-слабото – през април и май и е свързано основно с есенния максимум на оттока на река Касаи. Средният годиешен отток в долното течение (при град Бома) е 41 000 m³/s, максималният е през декември – 60 000 m³/s, а минималният през юли – 29 000 m³/s. Абсолютните крайни показатели са съответно 23 000 и 75 000 m³/s. Средният годишен отток се равнява на 1230 km³ (по други данни, 1453 km³). Огромната маса вода, пренасяна от Конго в океана я опреснява на 75 km от брега. Твърдият отток (наносите) в устието на реката е около 50 млн. т годишно.

Флора и фауна

Басейнът на река Конго притежава едно от най-големите разнообразия на растителен и животински свят в света. По-голямата част от района е покрита с гъсти екваториални гори, които са много слабо изследвани. Това е така, защото работата на изследователите тук силно се ограничава от естествената труднодостъпност, както и от нестабилната политическа обстановка, най-вече в Демократична република Конго, на чиято територия се намира по-голямата част от водосборния басейн.

В басейна на Конго са установени над 1700 вида птици, повече от 400 вида бозайници, множество влечуги, земноводни и насекоми. Много от растенията и животните тук все още не са познати на науката. Характерни обитатели са множеството маймуни, сред които горилата и шимпанзето, най-близките съвременни родственици на човека, а също слонове, леопард, папагали, редките окапи, птици носорози, гигантски змии, като някои видове боа и питон, достигащи дължина до 9 метра, а също и много силно отровни змии, като кобрите и мамбата. Тук се срещат и най-големите жаби в света, а също хамелеони и варани. Конго е дом и на най-големите и опасни мравки в света, като някои видове нападат дори дребни влечуги и бозайници.

Сред все още непознатите животински видове вероятно има множество насекоми. Френски биолози откриха непознати видове в джунглата на Конго, сред които и една гигантска нощна пеперуда с размах на крилата над 30 cm. Предвид факта, че Конго е много слабо проучен район и много малко от живеещите там растения и животни са познати на науката, някои биолози считат, че екваториалните гори на Конго са с най-голямото биоразнообразие на планетата, което може да надмине дори това на горите в басейна на Амазонка.

• 
  Окапи, едно от най-редките животни в басейна на Конго, обитава гъстите екваториални гори. За най-голяма се счита популацията в басейна на Итури
• 
  Орхидея Laelia-anceps africana от басейна на Конго
• 
  Африкански горски слон, типичен обитател на горите на Конго

Стопанско значение

Голямото пълноводие на реките от сисмета на Конго и значителният наклон на техните течения определят наличието на колосалните запаси от хидроенергия, по величината на която басейнът на Конга заема 1-во място сред речните басейни на Земята. Потенциалната мощност на реките от басейна на реката при средни водни количества се оценяват на 132 Гвт, а пълната потенциална мощност на 390 Гвт. В момента се използват под 1 Гвт. По нейното горно течение са изградени два хидровъзела: Делкомюн (108 Мвт) и Ле Маринел (258 Мвт), а в долното течение на левия ѝ приток Инкиси – Зангоанга.

Общата дължина на плавателните участъци по реките и езерата от басейна на Конго са около 20 000 km. Болшинството от ддостъпните за корабоплаване участъци на реките са съсредоточени в падината Конго, където те образуват единнна разклонена система от водни пътища, която обаче, е отделена от океана от водопадите Ливингстън в долното течение на реката. Самата река Конго има 4 главни плавателни уастъка: Букама – Конголо (645 km), Кинду – Убунду (300 km), Кисангани – Киншаса (1742 km) и от Матади до устието (138 km). Последният участък е достъпен и за океански съдове. Плавателните участъци на Конго са свързани помежду си с железопътни линии. Главните речни и езерни пристанища в басейна Конго са: по самата река – Киншаса, Бразавил, Мбандака, Кисангани, Убунду, Кинду, Конголо, Кабало, Букама; на река Убанги – Банги; на река Касаи – Илебо (Порт Франки); на езерото Танганика – Калима, Кигома, Бужумбура; на езерото Киву – Букаву. В най-долното течение на Конго са разположени морските пристанища Матади (с аванпорта Анго-Анго), Бома, Банана. Реките и езерата от басейна на реката са богати на риба (около 1000 вида), много от които имат промишлено значение: нилски костур, тилапия, барбел, тигрова риба, сладководна селда и др.

Проучване

Първият европеец, видял река Конго, е португалският мореплавател Диего Као през 1482 година (по други данни – през 1484 г.). Той проучва района на устието, а вътрешността остава напълно непозната за европейците, поради трудната си достъпност. През 1871 година английският пътешественик Дейвид Ливингстън достига горното течение на Конго, но поради опасенията от неизвестността и от срещите с местните племена в джунглите, той прекратява изследванията си. По-голям успех има експедицията на Хенри Мортън Стенли, която със съдействието на белгийския крал Леополд II проучва района от 1876 до 1889 година, като през 1885 година по-голямата част от басейна на Конго, днешната Демократична република Конго, става владение на Леополд II под името Свободна държава Конго. Друг изследовател, проучвал Конго, е французинът Пиер дьо Браза през 1875 година.

Източници

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.