Тантра

Тантра (от санскрит: तन्त्र – „изтъкавам“, обозначаващо връзка, цялост), (в английския език – тантризъм) или тантрам (на санскрит: तन्त्र) се отнася до множество различни ръкописи, свързани с езотерични традиции, произлизащи от индуистката и будистката философия, и макар да имат много сходства, те имат няколко ясни различия помежду си. В индуизма това представлява религиозна философия, според която Шакти е обикновено главната богиня, издигана в култ, а вселената се смята за продукт на божествената игра между Шакти и Шива. Думата „тантра“ се използва също и в някои от свещените писания, обикновено идентифицирани с култа към Шакти. Тантра се занимава най-вече с духовни практики и ритуални системи, чиято цел е освобождение от незнанието и цикъла на прераждането. Тантрическото движение оставя своето влияние върху религията бон, индуистките будистките и джайнистките религиозни традиции. Тантра в различните си форми съществува в Индия, Непал, Китай, Япония, Тибет, Корея, Камбоджа, Бирма, Индонезия и Монголия.

Въпреки опитите си и предпазливостта си да не слага строги дефиниции за тантра, Дейвид Гордън Уайт предлага следното определение:

„Тантра е тази, характерна за Азия съвкупност от вярвания и практики, които работят на принципа, според който вселената не е нищо друго освен реалното проявление на божествената енергия на божествената същност, която сътворява и поддържа тази вселена, и съответно търси ритуално да възприеме и канализира тази енергия в човешкия микрокосмос по творчески, градивно-съзидателни и освобождаващи начини.“

Според Лама Тубтен Йеше, практикуващ тантрическото течение на тибетския будизъм:

„...всеки един от нас е единство на цялата универсална енергия. Всичко, от което се нуждаем, за да бъдем цялостни и завършени, е вътре в нас, точно в този момент. Въпросът е само в умението ни да го осъзнаем. Това е тантрическият подход.“

Според автора на някои тантрически писания, Геше Келсанг Гиатсо:

„Тантра е определена като една вътрешна реализация, която функционира, за да предотврати обичайните явления и концепции, за да достигне четирите цялостни пречиствания – на обкръжение, тяло, развлечения и дела.“

От лингвистична гледна точка, трите думи мантрам, тантрам и янтрам са свързани в древните традиции на Индия (както и фонологично). Мантрам означава повтарям монотонно/пея или Познанието, Тантрам означава Философията (и ритуалът или действието), a Янтрам обозначава Значението или машината, чрез която човек се очаква да ръководи живота си в този свят.

Цялостен поглед

Има няколко различни дефиниции за тантра от различни гледни точки, при това не всички са съвместими една с друга. Робърт Браун отбелязва, че терминът тантризъм е конструкция на Западната ерудиция и че:

„Не е концепция, която идва от самата религиозна система, въпреки че обикновено се разпознава вътрешно като различна от Ведическата традиция. Което незабавно слага подозрение, че влиза в независима категория.“

Тантра е по-скоро акумулираща различни практики и идеи, отколкото да е самостоятелна и тясно свързана система с един аспект или практика.

Практикуващият Тантра търси използването на прана (божествена сила), която тече през вселената (включително и в тялото на човека), за да достигне целеустремено целите си. Тези цели могат да бъдат духовни, материални или и двете. Също така мистичното преживяване и ръководството на гуру се смятат за наложителни.

В напредъка на работата с енергия, практикуващият има няколко инструмента в ръка. И те включват: йога, да задвижи процесите, които да свържат практикуващия с божественото, също така важна е употребата на визуализации на божества и вербално пробуждане чрез мантри, които могат да бъдат тълкувани както ако се гледат или се слушат вътрешно и се пеят така, че вибрацията им да послужи за изместване в по-високо ниво на вътрешно съществуване и да увеличи усещането за космическата вибрация чрез ежедневна практика. Идентификация на божественото се извършва често чрез пълна идентификация с божество.

Тантризмът е търсене на духовно съвършенство и духовна сила. Неговата цел е да се достигне пълен контрол на собственото съзнание и на всички природни сили и така да достигне единство с космоса и божественото. За овладяването на тантрическите методи се изисква дългосрочна практика и инициация от гуру (духовен учител). Методите на Йога, включително дихателните техники и пози, служат за предразполагане на тялото към контрол на волята. Мудри (движения с ръце), мантри (сричка или звук), думи и фрази, мандали и янтри, символични диаграми на силите, които работят във вселената и др. се използват в помощ за медитация и постигане на духовните сили. По време на медитация, посветения се идентифицира с различни богове и богини, символизиращи космичните сили. Той ги визуализира и слага в съзнанието си докато стане едно с тях.

Индуизъм

Тантрическата традиция, може да се определи като паралелна, или като преплитаща се с Ведическата традиция.

Основните източници на тантрическо писмено познание са: агама, разделена на четири основни части, очертаващи метафизичното познание (джнана), съзерцателни похвати (йога), ритуални образци (крия), етически и религиозни предписания (чария). Духовните дисциплини и произхождащи школи, принадлежат към характерните части на тези агамични традиции.

Еволюция и инволюция

Според Тантра, съществуване-съзнание-блаженство или Сатчитананда има силата и може да властва и в себе-еволюцията, и в себе-инволюцията. Пракрити или 'реалността' еволюира в многочислени и разностранни проявления, и в същото време си остава чисто съзнание, съществуващо и радващо се. В този процес на еволюция, мая крие Реалността и я разделя на антиподи, такива като: съзнателно и несъзнателно, приятно и неприятно, щастие и нещастие, радост и нерадост и т.н.

Ако не е осъзната като илюзия, тези установени състояния и обстоятелства възпрепятствуват, ограничават и пречат на индивидуалността (душата).

В този аспект, Шива и Шакти се възприемат разделено. И все пак, в Тантра, дори и на еволюционното ниво на реалност, остава чистото съзнание, съществуващо и радващо се, макар Тантра да не отрича нито действието, нито фактите и обстоятелствата на тази еволюция.

Метод

Целта на Тантра е да усъвършенства, отколкото да отрича относителната реалност. Този процес на усъвършенстване съдържа три фази: пречистване, издигане и „потвърждение на идентичността на нивото на чистото съзнание“.

Будизъм

Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Буда Шакямуни Нагарджуна Падмасамбхава Бодхидхарма
Будизъм по страна и регион
Южен, източен и северен будизъм Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада Махаяна Мадхямака Йогачара Дзен Тендай Шингон Ваджраяна Нингма Кагю Шангпа Кагю Сакя Кадам Джонанг Бодонг Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини Убежище Медитация Трикая Сангха Ступа
Портал Будизъм История на Будизма

Във Ваджраяна има два подхода за класификация на тантрите. Според старите преводи (Нингма) те са шест класа и се разделят на външни и вътрешни:

Външни тантри

• Крия тантра
• Чаря или Упа тантра
• Йогатантра

Вътрешни тантри

• Махайога
• Ануйога
• Атийога/Дзогчен („Великото съвършенство“)

Според новите преводи (Сарма) или Кагю, Сакя и Гелугпа тантрите са четири класа: Трите „низши“ класа

• крия
• чаря
• йога и
• Маха-Анутара-Йога-тантра или „ненадминатата“, която допълнително се разделя на
  • бащина
  • майчина
  • недуална.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tantra в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​