Преглед на кода на Въстание на Спартак

{{Военен конфликт
| име = Въстание на Спартак <br><small>Трета война на робите</small>
| конфликт = [[Римски робски въстания|Въстания на робите в Древен Рим]]
| картинка = Tod des Spartacus by Hermann Vogel.jpg
| описание = 
| период = 73 – 71 пр.н.е.
| място = [[Италия (римска провинция)|Италия]]
| причина = 
| повод =
| територия =
| резултат = Решителна римска победа
| страна1 = [[Файл:Vexilloid of the Roman Empire.svg|23px]] [[Римска република]]
| страна2 = [[Файл:4168 - Milano - Antiquarium - Replica elmo gladiatore - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-July-2007 - 1.jpg|24px]] Армия от избягали роби
| командир1 = [[Гай Клавдий Глабер]]<br>[[Публий Вариний]] <br>[[Гней Корнелий Лентул Клодиан (консул 72 пр.н.е.)|Гней Клодиан]]<br>[[Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.)|Луций Гелий Публикола]]<br>[[Гай Касий Лонгин (консул 73 пр.н.е.)|Гай Касий Лонгин]]<br> [[Гней Манлий]]<br>'''[[Марк Лициний Крас]]'''<br>[[Гней Помпей]]<br>[[Марк Теренций Варон Лукул|Марк Теренций Лукул]]<br>[[Луций Квинкций (претор)|Луций Квинкций]]<br>[[Гней Тремелий Скрофа]]
| командир2= '''[[Спартак]]''' † {{#tag:ref|[! 1] предполага се, че е убит – тялото му не е намерено.|group=!}}<br>[[Крикс]] †<br>[[Еномай]] †<br> [[Каст (гладиатор)|Каст]] †<br>[[Ганик]] †
| сила1     = 3000+ [[Опълчение|милиция]]<br> 8 [[легион|римски легиона]] (40 000 – 50 000 души)<br>12 000+ войника от неизвестни формирования.
| сила2     = 120 000 избягали роби и гладиатори, включително и такива които не се бият.
| жертви1   = неуточнени, но тежки<br>(50, 1000 или 4000 убити от [[децимация|децимациите]]).
| жертви2   = почти всички са убити по време на битките или разпънати на кръст.
| бележки = <references group="!" />
}}
{{Въстание на Спартак}}
{{Кампания|
име=[[Римски робски въстания|Въстания на робите в Древен Рим]]
|битки=[[Първо робско въстание|Първо]] – [[Второ робско въстание|Второ]] – Въстание на Спартак
}}
{{Кампания|
име=[[Римски граждански войни]]
|битки=[[Първо робско въстание]] – [[Второ робско въстание]] – [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническа война]] – [[Първа гражданска война на Сула|Първа война на Сула]] – [[Въстание на Серторий в Испания|Въстание на Серторий]] – [[Втора гражданска война на Сула|Втора война на Сула]] – Въстание на Спартак – [[Заговор на Катилина]] – [[Гражданска война на Цезар|Война на Цезар]] – [[Мутинска война]] – [[Освободителна гражданска война|Война на Либераторите]] – [[Сицилианска гражданска война|Сицилианска война]] – [[Перузинска война]] – [[Война между Октавиан и Антоний]]
}}

'''Въстанието на Спартак''', наричано също '''Трета робска война''', '''Гладиаторска война''' и '''Война на Спартак''' ({{lang|la|Bellum Spartacium, Tertium Bellum Servile}}, [[73 пр.н.е.|73 г. пр.н.е.]] – [[71 пр.н.е.|71 г. пр.н.е.]]),<ref name="plutc_8">[[Плутарх]], ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#8 8]</ref> е последното от серия неуспешни [[робско въстание|робски въстания]] срещу [[Римската република]], известни като [[Римски робски въстания|въстания на робите в Древен Рим]]. То е единственото, което пряко застрашава сърцето на римските владения в Италия, и е двойно по-тревожно за римляните заради нарастващата група от роби, която се сражава успешно срещу римската армия между 73 и 71 г. пр.н.е. В крайна сметка бунтът е смазан от военните усилия на един римски командир – [[Марк Лициний Крас]]. Въпреки тази победа въстанието има косвени последици за римската политика за години напред.

Между 73 и 71 г. пр.н.е. група от избягали роби (първоначално малко на брой, около седемдесет [[гладиатор]]и<ref name="plutc_8"/>), която скоро нараства до сто и двадесет хиляди<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1:117]; А. Белявский, Л. Лазаревич, А. Монгайт, [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000017/st050.shtml ''Всемирная история. Энциклопедия: в 10-и т.''] – Москва: Государственное издательство политической литературы, 1956 г. том 2</ref> мъже, жени и деца. Започват да обикалят Италия, като влизат в успешни сражения под ръководството на няколко водачи, между които и легендарния гладиатор [[Спартак]]. Възрастните, годни за бой, се доказват като изненадващо ефективни въоръжени сили и неведнъж се противопоставят успешно на римските военни части – местните патрули в [[Кампания]], римската милиция и обучените римски [[легион]]и, предвождани от [[Консул (Древен Рим)|консули]]. Плутарх описва действията на робите като опит за бягство през [[Цизалпийска Галия]], докато [[Апиан]] и [[Флор]] описват бунта като гражданска война, в която робите имат за цел да завладеят самия град [[Рим]].

[[Сенат|Римският сенат]], разтревожен от продължаващите военни успехи на армията от роби, както и от грабежите на римските градове и селските райони, в крайна сметка изпраща армия от осем легиона под командването [[Марк Лициний Крас]]. Войната приключва през 71 г. пр.н.е., когато робите, водени от Спартак, след дълги и ожесточени боеве срещу легионите на Крас осъзнават, че пристигналите армии на [[Помпей Велики|Помпей]] и [[Марк Теренций Варон Лукул|Лукул]] се опитват да ги хванат в капан. Това принуждава армията от роби да влезе в последна решителна битка срещу армията на Крас. В тази битка бунтовниците са разгромени.

Въстанието на Спартак има важно значение за политиката на Рим в следващите години. Крас и Помпей използват потушаването на въстанието за утвърждаване на политическите си кариери. Възползват се от обществения отзвук на успеха и силата на легионите си при изборите за консули през 70 г. пр.н.е. Техните действия като консули помагат за подкопаване на римските политически институции и допринасят за по-късното превръщане на [[Римската република]] в [[Римска империя|империя]].

== Исторически контекст ==
През I век пр.н.е. [[Римска република|Римската република]] преминава през дълъг период на криза, който довежда до окончателния ѝ крах и установяването на [[Римска империя|Римската империя]]. Политическата ситуация се характеризира с постоянна нестабилност през целия век, благодарение на непрекъснатите конфликти между [[популари]]те и [[оптимати]]те: след [[Втора гражданска война на Сула|гражданската война]] между [[Гай Марий]], който е [[homo novus]] и аристократа [[Луций Корнелий Сула|Сула]] и с последвалата диктатура на Сула, господството на оптиматите става все по-безспорно в сената и римската политика.<ref>Емилио Габа, Esercito e società nella tarda repubblica romana, Флоренция 1973 г., с. 383 (глава 8) и с. 407 (глава 9)</ref><ref>За връзката между политическото господство на аристокрацията и условията на робите виж: Момзен, Римска история с. 88 – 94</ref> В тази конфликтна ситуация през 80 пр.н.е. започва [[Серторианска война|бунтът]] на [[Квинт Серторий]]. Той събира около себе си последователите на Марий, бягащи от режима на Сула и търсещи убежище в Испания. Съюзява с [[лузитани]]те и създава независима държава в рамките на републиката. През 76 пр.н.е. да се изправи срещу Серторий е изпратен [[Помпей Велики|Гней Помпей]], който успява да победи след като Серторий е предаден и убит от собствените си хора през 72 пр.н.е.<ref>Момзен, Римска история с. 581</ref> По същото време римляните са ангажирани на Изток с [[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]] водена от [[Лукул|Луций Лицини Лукул]] срещу [[Митридат VI]].<ref>Момзен, Римска история с. 622</ref> Двата конфликта ефективно намаляват присъствието на войски в Италия, водейки до това римската армия да е неадекватна и неефективна, което позволява първоначалния успех на въстанието водено от Спартак.<ref>Antonelli с. 96 – 97; Scullard с. 120 – 121; Момзен с. 656 – 659; Brizzi с. 348.</ref><div style="text-align:center">„Липсваха обучени войници, както и опитни генерали. [[Квинт Цецилий Метел Пий|Квинт Метел]] и Гней Помпей бяха ангажирани в Испания, [[Марк Теренций Варон Лукул|Марк Лукул]] в Тракия, Луций Лукул в Мала Азия и на разположение имаше само неопитни милиции и много на брой посредствени офицери.“<ref>Момзен, Римска история с. 657 – 658.</ref> – Теодор Момзен</div>

=== Римската република и робството ===
В римската история [[роби]]те са важен фактор за развитието на [[икономика]]та. Робите са набавяни като работна сила по различни начини, включително чрез покупка от чуждестранни търговци и с поробване на чуждо население при военни действия (завладяване на територии).<ref>William Smith, ''A Dictionary of Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/1041.html „Servus“, стр. 1034]; подробна информация за правните и военни средства, чрез които хората били поробвани.</ref> Войните през II и I век пр.н.е. докарват в Рим стотици хиляди роби от различни места.<ref> William Smith, ''Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/1047.html „Servus“, стр. 1040]; Смит споменава закупуване на 10 000 роби от [[Киликия|киликски]] [[пират]]и</ref><ref>[[Юлий Цезар]], ''Commentarii de Bello Gallico'', [[Wikisource:Commentaries on the Gallic War/Book 2#33|2:33]]; Цезар разказва за това как римската армия заловила и поробила 53 000 [[адуатуки]].</ref> Малък брой роби работят като домашни прислужници и занаятчии; по-голямата част работят в мини и по нивите в Южна Италия и [[Сицилия]].<ref> William Smith, ''Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/1046.html „Servus“, стр. 1039]</ref><ref> [[Ливий]], ''Историята на Рим'', [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Liv.+6.12 6:12]</ref>

Отношението към робите е грубо и дори жестоко в периода на Римската република. Според републиканските закони робите не са смятани за хора, а за вещи. Притежателите им могат да обиждат, да злоупотребяват, да нараняват или убиват робите си, без законът да изисква някакво наказание за тези действия. Има много категории роби. Най-многобройни и най-ниско в йерархията са тези, които работят в мините и по полетата и през целия си живот полагат тежък физически труд.<ref>William Smith, ''Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/1029.html „Servus“, стр. 1022 – 39] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130726022543/http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/1029.html |date=2013-07-26 }}; обобщение на сложното римско право, свързано с робите.</ref>

Прекалената жестокост и подтисничество на робите води до бунтове. През 135 г. пр.н.е. избухва [[Първо робско въстание|първото робско въстание]], през 104 г. пр.н.е. избухва [[Второ робско въстание|второто]]. И двете въстания са в Сицилия, където малка група бунтовници успява да събере десетки хиляди последователи, желаещи да избягат от тежкия робски живот. Въпреки че въстанията се считат за сериозни масови безредици, продължават няколко години и изискват пряка военна намеса от сената, те никога не са смятани за сериозна заплаха за републиката. В континентална [[Италия]] никога не е имало бунтове на роби, нито робите са били разглеждани като потенциална заплаха за град [[Рим]]. Всичко това обаче се променя при третото робско въстание.

== Начало на въстанието (73 пр.н.е.) ==
=== Бунтът в Капуа ===
В Римската република през I век пр.н.е. [[гладиатор]]ските игри са един от най-популярните начини за развлечение. Имало няколко гладиаторски школи (''Ludi'') в Италия, където се обучават гладиаторите участващи в кървавите игри.<ref>William Smith, ''Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/0581.html „Gladiatores“, стр. 574] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121005234838/http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/0581.html |date=2012-10-05 }}.</ref> В тези школи военнопленници, осъдени престъпници (които са смятани за роби) и свободни хора (дошли по собствено желание, като начин да си изкарват прехраната) са обучавани да се бият до смърт в гладиаторските представления.<ref>[[Теодор Момзен]], ''Римска история'', 3233 – 3238.</ref> През 73 пр.н.е. група от около 200 гладиатори от школата на [[Гай Корнелий Лентул Батиат]] в град [[Капуа]] планират бягство. Когато планът им е разкрит, около 70 души успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си към свободата с бой, като в движение успяват и да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#8 8:1 – 2]; твърди, че са избягали 78 души; „сатъри и шишове“ е от ''Живота на Крас''</ref><ref>[[Апиан]], ''Civil Wars'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116]; според него избягалите са „около седемдесет“</ref><ref>Ливий, ''Periochae'', [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae091.html#95 95:2] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110629062758/http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae091.html#95 |date=2011-06-29 }}; твърди, че са избягали 74 души</ref><ref>[[Флор]], ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]]; според Флор избягалите са „тридесет или повече души“</ref>

Вече на свобода, гладиаторите избират водачите си, двама галски гладиатора [[Крикс]] и [[Еномай]], както и [[Спартак]] за когото се знае, че е [[траки]]ец. Предполага се, че Спартак се е бил за римляните, като войник от тракийска [[Помощни войски (римска войска)|помощна войска]], но после е осъден на робство, или е осъден на робство след като е взет като военнопленник от римляните.<ref>Апиан, ''Civil Wars'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116]; Забележка: Статуса на Спартак като войник от [[Помощни войски (римска войска)|помощна римска войска]] е взето от ''the Loeb edition'' на Апиан преведено от Хорас Уайт (Horace White), където се казва „...който някога е служил като войник с римляните...“. В превода на Джон Картър (John Carter) в ''the Penguin Classics version'' се чете: „... който някога е воювал срещу римляните и след като е пленен е продаден...“.</ref><ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#8.2 8:2].</ref> Въпреки че древните източници описват Спартак като тракиец<ref>[[Плутарх]], ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#8,8]</ref><ref>[[Апиан]], ''Граждански войни'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1.116]; казва: „той е тракиец по рождение, който служеше като войник с римляните, но след това го затвориха и го продадоха като [[гладиатор]]“</ref><ref>[[Флор]], [http://en.wikisource.org/wiki/Epitome_of_Roman_History/Book_2#8 ''Epitome of Roman History'' 2.8]; го описва, като „един който от тракийски наемник, стана римски войник, войник дезертьор и разбойник, а след това гладиатор“.</ref> и някои автори го посочват като тракиец от племето [[меди]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=nDywHFWbTrwC&pg=PA112&lpg=PA112&dq=spartakus+maedi&source=bl&ots=TgXU2Fje7M&sig=YH4IR5PSO6XhSTUH-aaxB5rDzpA&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result#PPA113,M1 The Histories, Sallust, Patrick McGushin, Oxford University Press, 1992, ISBN 0-19-872143-9, p. 112.]</ref>, има няколко въпросителни относно националността на Спартак – тракиец (''Traex''; в множествено число ''траки'': [[Гладиатор#Видове гладиатори|''Thraces'']]) е вид гладиатор в Рим, така че „тракиец“ може да се отнася само за стилът на бой в който е обучаван.<ref>William Smith, ''Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/0583.html „Gladiatores“, стр. 576] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121010223119/http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/0583.html |date=2012-10-10 }}.</ref>

Избягалите роби успяват да победят малка група римски войници изпратени след тях от Капуа и се въоръжават с пленената войнишка екипировка.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9 9:1].</ref> Източниците са малко противоречиви по отношение на реда на събитията непосредствено след бягството, но са съгласни, че тази група от избягали гладиатори ограбват региона около Капуа, взимат много други роби в своите редици, и в крайна сметка се оттеглят в по-безопасна позиция при [[Везувий]].<ref>Апиан, ''Граждански Войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116]; Флор, ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]] – Флор и Апиан твърдят, че робите се оттеглят към Везувий, докато Плутарх споменава само „хълм“ при обсадата от [[Гай Клавдий Глабер|Глабер]] на лагерът на робите.</ref>

=== Победа над преторските войски ===
[[Файл:Въстание на Спартак - начало.svg|270px|мини|дясно|Движение на римските и робските сили от въстанието в [[Капуа]] до зимата на 73 – 72 пр.н.е. {{легенда|#0055d4|Движение на разбунтувалите се роби }}{{легенда|#d40055|Движение на римските сили, командвани от [[Гай Клавдий Глабер]]}}]]
Тъй като бунтът избухва в [[Кампания]] – регион, който служи за почивка на влиятелните и богати римляни и където се намират много имения – въстанието бързо привлича вниманието на римските власти. Първоначално на въстанието се гледа по-скоро като на вълна от престъпност, а не като на въоръжен бунт.

По-късно през годината от Рим изпращат армия, командвана от [[претор]] да потуши въстанието.<ref> Забележка: в източниците има съгласие за това, че е изпратена преторска експедиция, но няма съгласие за имената на командирите и подчинените.</ref> Римският претор [[Гай Клавдий Глабер]] събира армия от 3000 души, не като легион, а като милиция „събра ги набързо и на случаен принцип, римляните считали че това не е война, а по-скоро нападение с цел грабеж“.<ref name="1:116">Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116].</ref> Силите на Глабер обграждат робите при Везувий и блокират единствения известен път, който води надолу по планината. Глабер има идея да чака, докато изтощените от глад и жажда робите не се предадат сами.

Въпреки че робите нямат военно обучение, силите на Спартак показват голяма изобретателност при употребата на наличните материали в местността. Също така използват и умна нетрадиционна тактика, когато се изправят срещу дисциплинираните римски войници.<ref>Фронтин, ''Стратегеми'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Frontinus/Strategemata/1*.html#5.20 Book I, 5:20 – 22] and [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Frontinus/Strategemata/1*.html#7.6 Book VII:6].</ref> В отговор на обсадата на Глабер, мъжете водени от Спартак използват [[лоза|лози]] и дървета, растящи по склоновете на Везувий, за да направят въжета и стълби. С тези въжета и стълби избягалите роби слизат от страната на планината, която е противоположна на римляните, и незабелязано обграждат вражеските сили. В последвалата битка силите на Глабер са напълно унищожени.<ref>Путарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9 9:1 – 3]; [[Секст Юлий Фронтин|Фронтин]], ''Стратегеми'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Frontinus/Strategemata/1*.html#5.21 Book I, 5:20 – 22]; Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116]; '''Забележка''': Плутарх и Фронтин пишат, че експедицията е под командването на претора Клодий („Clodius the praetor“) и Публий Вариний („Publius Varinius“), Апиан пише за Вариний Глабер („Varinius Glaber“) и Публий Вариний („Publius Varinius“).</ref>

След това поражение, втора експедиция, водена от [[претор]]а [[Публий Вариний]], е изпратена срещу бунтовниците. По някаква причина Вариний разделя силите си и ги поставя под командването на своите офицери Фурий (''Furius'') и Косиний (''Cossinius''). Плутарх казва, че Фурий командва 2000 мъже, но за останалите сили какви и колко са на брой и дали те са съставени от милиция или легионери няма информация. И този път робите побеждават – Косиний е убит, Вариний за малко щял да бъде пленен, а екипировката и оборудването на римските сили попада в ръцете на робите.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.4 9:4 – 5]; Ливий, ''Periochae '', [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae091.html#95 95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110629062758/http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae091.html#95 |date=2011-06-29 }}; Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116]; [[Салустий]], ''Histories'', 3:64 – 67.</ref> След тези успехи все повече роби се присъединяват към редиците на Спартак, както и „много от пастирите и овчарите от региона“, с което броят на въстаниците нараства до 70 000 души.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.3 9:3]; Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116]. Ливий посочва командира на втората експедиция като Публий Варен (Publius Varenus), с офицер Клавдий Пулхер (Claudius Pulcher).</ref> Разбунтувалите се роби прекарват зимата на 73 – 72 пр.н.е. тренирайки и въоръжавайки новите попълнения. Също така разширяват териториите, в които извършват набези, включително и градовете [[Нола]], [[Турии]], Нучерия (''Nuceria'') и Метапонт (''Metapontum'').<ref name="florus_2_8">Флор, ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]].</ref>

Победите на робите не стават без жертви. По време на бунта един от водачите на въстанието – [[Еномай]] – е загубен (вероятно убит в битка) и за него повече не се съобщава нищо в историческите извори.<ref>[[Павел Орозий|Орозий]], ''Histories'' 5.24.2; Bradley (Брадли), ''Slavery and Rebellion'', стр.96.</ref>

== Цели и ръководство на въстанието ==
[[Файл:Spartacus statue by Denis Foyatier.jpg|мини|''Спартак'', от Денис Фоятийр (Denis Foyatier), ок. 1830 г., намираща се в [[Лувър]]а. Пример за модерно героично изображение на Спартак.]]
До края на 73 пр.н.е. Спартак и Крикс командват голяма група от въоръжени мъже, които се доказват като способни да се противопоставят на римските армии. Това, което са възнамерявали да направят с тази сила е трудно да се определи. В творбите на съвременниците писали за войната има много противоречиви теории, а тъй като в крайна сметка въстанието е потушено, няма източник от първа ръка, който да обясни каква е била целта и мотивацията на робите.

В много от популярните съвременни писания за войната, се твърди че е има разделение на фракции в редиците на избягалите роби – едните под командването на Спартак искат да спечелят свободата си, като избягат през [[Алпи]]те, а другите под командването на Крикс искат да останат в Южна Италия и да продължат с набезите и грабежите. Теорията за разделение сред бунтовниците се основава на това, че: регионите, които са посочени от Флор като нападнати и разграбени от робите включващи градовете Турии и Метапонт са доста отдалечени от Нучерия и Нола. Това предполага наличието на две групи – [[Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.)|Луций Гелий Публикола]] напада Крикс и група от 30 000 души под негово командване, за които е описано че са били отделени от основната група водена от Спартак;<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.7 9:7]; Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1:117].</ref> [[Плутарх]] описва как някои от избягалите роби предпочитат да грабят Италия, пред това да бягат през Алпите.<ref name="plutc_9_5_6">Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.5 9:5 – 6].</ref> Въпреки че теорията за разделянето на фракции не е в противоречие с древните източници, няма преки доказателства, които да подкрепят тази теория.

Измислени кино-истории, като филма от 1960 г. „''Спартак''“ на [[Стенли Кубрик]] показват [[Спартак]], като борец за свобода в Древен Рим. Човек, който се бори против корумпираното римско общество с цел премахване на робството. Въпреки че това не е в противоречие с написаното от историците, няма исторически доказателства, които да посочват като цел на въстанието премахването на робството в Римската република. Самите действия на Спартак не изглеждат пряко насочени към премахване на робството.

Дори сред класическите историци, които пишат са въстанието няколко години след самите събития, има разделение относно това какви са били мотивите на Спартак. [[Апиан]] и [[Флор]] посочват като цел на въстанието нападение и превземане на [[Рим]]<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1:117]; Флор, ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]].</ref> – въпреки че това може да е отражение на страховете на римляните. Ако все пак Спартак е имал за цел да нападне Рим, изглежда, че по някаква причина по-късно се е отказал от този план. Плутарх пише за това, че Спартак просто иска да избяга на север през [[Цизалпийска Галия]], а след това хората му да се завърнат по домовете си.<ref name="plutc_9_5_6" />

Не е ясно дали робите са били хомогенна група под ръководството на Спартак. Въпреки че е предположение на всички римски историци, това може да е отражение на собственото им виждане за йерархия и отговорности в организацията на робите. Споменават се и други лидери на въстанието – [[Крикс]], [[Еномай]], [[Ганик]] и [[Каст (гладиатор)|Каст]], но от историческите източници няма как да разберем дали те са сътрудници, подчинени или равни, дали самите те са водили отделни групи или пътуват заедно със Спартак и водената от него група.

== Победа над консулските войски (72 пр.н.е.) ==
През пролетта на 72 пр.н.е. избягалите роби изоставят лагерите в които зимуват и се насочват на север към [[Цизалпийска Галия]].

[[Сенат]]ът разтревожен от размерите на въстанието и загубите на преторските войски на [[Гай Клавдий Глабер|Глабер]] и [[Публий Вариний|Вариний]] изпраща консулски легиони под командването на [[Гней Корнелий Лентул Клодиан (консул 72 пр.н.е.)|Гней Клодиан]] и [[Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.)|Луций Гелий Публикола]].<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#116 1:116 – 117]; Плутарх, ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.6 9:6]; Салустий, ''Histories'', 3:64 – 67.</ref> Първоначално римляните имат успех. Силите на Публикола нападат група от около 30 000 роби, които са командвани от Крикс и избиват 2/3 от бунтовниците, като в битката е убит и самият Крикс.<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1:117]; Плутарх, ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.7 9:7]; Ливий, ''Periochae'' [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#96 96] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170719062132/http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#96 |date=2017-07-19 }}. Ливий съобщава, че войници под командването на (бивш) претор Квинт Арий (Quintus Arrius) убиват Крикс и 20 000 негови последователи.</ref>

От този момент нататък има разминаване в написаното от историческите източници, това разминаване остава такова чак до включването във войната от страна на [[Марк Лициний Крас]]. Двете най-изчерпателни истории на бунта представени от Апиан и Плутарх, описват две много различни събития. Въпреки това, двете истории не се взаимоизключват, а просто описват две съвсем различни събития. Описаното от Апиан не се споменава в историята на Плутарх и обратно (описанието на Плутарх, не се споменава от Апиан).

=== Версията на Апиан ===
[[Файл:ВерсияАпиан.svg|ляво|мини|250px|''' Събитията според [[Апиан]]'''. {{Легенда|#ff69b4|Сили на Крикс}}{{Легенда|#0055d4|Сили на Спартак}}{{Легенда|#ff0000|Легион на Публикола}}{{Легенда|#ff8c00|Легион на Клодиан}}{{Легенда|#000000|Обединени легиони}}1: Победа на Публикола над Крикс.<br />2: Победа на Спартак над Клодиан.<br />3: Победа на Спартак над Публикола.<br />4: Победа на Спартак над обединените легиони.]]
Според Апиан битката между легионите на Публикола и силите на Крикс близо до планината Гарган (Mount Garganus) е началото на една дълга и сложна поредица от военни маневри, които почти водят до това, силите на Спартак да нападнат самия град [[Рим]].

След победата си над Крикс, Луций Гелий Публикола се отправя на север в преследване на основната група от роби водени от [[Спартак]] – група която се е отправила в посока [[Цизалпийска Галия]]. Армията на Гней Корнелий Лентул Клодиан е разположена на пътя към Галия и [[Консул (Древен Рим)|консулите]] се надяват да хванат избягалите роби в капан между двете армии. Силите на Спартак се срещат с легиона на Клодиан и в последвалата битка го разбиват, след това се връщат назад и разбиват и армията на Публикола, карайки оцелелите римляни да се разбягат в пълен безпорядък.<ref name="app_1_117">Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1:117].</ref> Апиан твърди, че Спартак в чест на Крикс накарал около 300 пленени римски войника да се бият до смърт, като гладиатори.<ref>Апиан, ''Граждански Войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1.117]; Флор, ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]]; Bradley (Брадли), ''Slavery and Rebellion'', стр.121; William Smith, ''Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/0581.html „Gladiatores“, p.574] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121005234838/http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/0581.html |date=2012-10-05 }}. '''Забележка''': Според Уилям Смит (William Smith) в Римската република, гладиаторски битки, като част от погребалния ритуал, показва голямо уважение към починалия и се смята за висока чест. Това съвпада и с написаното от Флор: „''Той също така почете загиналите си офицери, с погребения като тези на римските военачалници и нареди на пленените да се бият до смърт''“.</ref>

След тази победа Спартак се насочва на север с робите които го следват (около 120 000 души), но преди това „изгори всички ненужни неща, уби всички затворници и закла всички товарни животни, за да се ускори движението“.<ref name="app_1_117" />

Победените консулски армии се завръщат в Рим да се прегрупират, докато Спартак и робите, които го следват се движат на север. Консулите отново атакуват Спартак в района на [[Пиценум]] и отново са разбити.<ref name="app_1_117" />

Апиан казва, че това е моментът в който Спартак се отказва да нападне Рим – което предполага, че това е била целта му след победата при Пиценум <ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1.117]; Флор, ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]]. Флор не описва детайлно кога и как Спартак е имал намерение да нападне Рим, но казва, че това е била крайната му цел. </ref> – отказва се „защото той не се считаше готов за такъв вид битка, тъй като силите му не бяха подходящо въоръжени, нямаше град присъединил се към тях, а бяха само роби, дезертьори и паплач“. След това Спартак решава да се оттегли отново в Южна Италия. Там робите превземат [[Турии]] и околността, въоръжават се и ограбват територията. Стоките от грабежите е разменена с търговци за бронз и желязо (от които са направени още оръжия). Провеждат се и още няколко сблъсъка с римски сили, които са спечелени от робите.<ref name="app_1_117"/>

=== Версията на Плутарх ===
[[Файл:ВерсияПлутарх.svg|250px|мини|'''Събитията според [[Плутарх]]'''. {{Легенда|#ff69b4|Сили на Крикс}}{{Легенда|#0055d4|Сили на Спартак}}{{Легенда|#ff0000|Легион на Публикола}}{{Легенда|#ff8c00|Легион на Клодиан}}1: Победа на Публикола над Крикс.<br />2: Победа на Спартак над Клодиан.]]
Описанието на събитията написани от Плутарх се различават съществено от написаното от Апиан.

Според Плутарх след битката между легиона на Публикола и мъжете водени от Крикс (които Плутарх описва като „германците“<ref name="plutc_9_7">Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.7 9:7].</ref>) близо до планината Гарган (Mount Garganus), силите на Спартак се бият срещу легиона командван от Клодиан, побеждават го пленяват провизиите и екипировката на римляните и се насочват директно към Северна Италия. След това поражение двамата консули са освободени от [[римски сенат|сената]] като командващи войските и са отзовани да се завърнат обратно в Рим.<ref name="plutc_10_1">Плутарх, ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#10 10:1];.</ref> Плутарх не споменава за битка между Спартак и силите водени от Публикола, нито споменава за каквато и да е битка между Спартак и обединените консулски легиони при [[Пиценум]].<ref name="plutc_9_7" />

Плутарх след това продължава с подробности за конфликт, който не е описан в историята на Апиан. Според Плутарх армията на Спартак продължава на север и достига до региона на Мутина (в наше време [[Модена]]). Там, [[римска армия]] наброяваща около 10 000 войника, под командването на [[Гай Касий Лонгин (консул 73 пр.н.е.)|Гай Касий Лонгин]] – [[проконсул]] на [[Цизалпийска Галия]], опитва да спре устрема на робите, но също е победена.<ref>Bradley (Брадли), ''Slavery and Rebellion'', p. 96; Плутарх, ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.7 9:7]; Ливий, ''Periochae '', [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#96 96:6] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170719062132/http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#96 |date=2017-07-19 }}. '''Забележка''': Брадли посочва Гай Касий Лонгин като управител на Цизалпийска Галия по това време. Ливий също посочва Касий (Cassius) и посочва и неговия съкомандир (? или подчинен офицер – не е много ясно) претора Гней Манлий (Gnaeus Manlius).</ref>

След битката срещу Гай Касий Лонгин, Плутарх не споменава за други събития случили се преди сблъсъка на [[Марк Лициний Крас]] със Спартак през пролетта на 71 пр.н.е. Плутарх не споменава и поход към Рим или превземането на град [[Турии]] – събития които са описани от Апиан.<ref name="plutc_10_1"/> Въпреки това Плутарх пише как Крас принудил Спартак и следващите го роби да се оттеглят на юг от [[Пиценум]]. От това може да се направи извод, че разбунтувалите се роби са пристигнали в Пиценум от юг в началото на 71 пр.н.е., което означава, че те се оттеглят от Мутина за да прекарат зимата на 72 – 71 пр.н.е. в южна или централна Италия. Защо са се върнали в Италия, когато няма причина да не избягат през Алпите (каквато е целта на Спартак според Плутарх)<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#9.5 9:5].</ref> – не е обяснено.

== Война срещу Крас (71 пр.н.е.) ==
[[Файл:КрасСпартак.svg|ляво|мини|250px|'''Събитията в началото на 71 пр.н.е. '''{{Легенда|#0055d4|Сили на Спартак}}{{Легенда|#d40055|Легиони на Крас}} [[Марк Лициний Крас]] поема командването на римските легиони, напада Спартак и принуждава бунтовниците да отстъпят през [[Лукания]] към проливите близо до [[Месина]].]]
Въпреки противоречията на източниците за събитията случили се през 72 пр.н.е., изглежда има съгласие за това, че Спартак и последователите му са в южната част на Италия през 71 пр.н.е.

=== Крас поема командването ===
Сенатът вече разтревожен от нестихващия бунт в Италия, поверява командването на Марк Лициний Крас със задачата въстанието да бъде потушено.<ref name="plutc_10_1" /> Политиката и командването на войска не са чужди за Крас, който служи като полеви командир на [[Луций Корнелий Сула]] по времето на втората гражданска война между Сула и [[Гай Марий]] през 82 пр.н.е., а също така е на служба при Сула при последвалото управление на [[диктатор]]а.<ref name="plutc_6_6_7">Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#6 6]; Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#76 1:76 – 1:104]. Плутарх предлага кратък обзор на участието на Марк Лициний Крас по време на войната, в частите 6:6 – 7 дава пример за Крас като ефективен командир. Апиан дава много по-подробен отчет за цялата война и последваща диктатура на Сула, в която действията на Марк Лициний Крас се споменават много пъти.</ref>

Крас получава ранг [[претор]] и командването на шест нови легиона като допълнение на получените по-рано два консулски легиона на [[Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.)|Публикола]] и [[Гней Корнелий Лентул Клодиан (консул 72 пр.н.е.)|Клодиан]], като общия брой възлиза на около 40 000 – 50 000 обучени войника.<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#118 1:118]; William Smith, ''A Dictionary of Greek and Roman Antiquities'', [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/0501.html „Exercitus“, p.494]. '''Забележка''': Апиан съобщава броя на легионите, докато Смит (William Smith) обсъжда размера на легионите от времето на римската цивилизация, като посочва че през късната Римска република броят на войниците в един легион е между 5000 и 6200 души.</ref> За запазване на дисциплината, Крас третира своите легиони с тежки, дори може да се каже брутални методи, като възобновява [[децимация]]та. Апиан не е сигурен дали след като поема командването Крас прилага децимация само на двата консулски легиона заради по-ранните им загуби и малодушието им или децимацията обхваща цялата армия заради по-късни загуби в битките (при която децимация са убити до 4000 легионера).<ref name="app_1_118">Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#118 1:118].</ref> Плутарх съобщава само за децимация при която са убити 50 легионера от една [[Кохорта (военна част)|кохорта]], като наказание за загуба на силите водени от Мумий (Mummius, легат на Крас) след първата битка със Спартак.<ref name="plutc_10_1_3">Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#10 10:1 – 3].</ref> Независимо от това каква е истината за броя на загиналите при децимация, изглежда този метод показва на войниците му, че Крас е „по-опасен за тях от колкото врага“ и, че за тях е по-добре да побеждават отколкото да разочароват военачалника си.<ref name="app_1_118" />

=== Крас и Спартак ===
Когато Спартак и робите отново тръгват на север, Крас разделя силите си на две групи. Първата група от шест легиона разполага на границата на региона (Плутарх твърди, че първата битка между легионите на Крас и силите на Спартак се провежда в региона на [[Пиценум]],<ref name="plutc_10_1" /> докато Апиан твърди че мястото е близо до региона на [[Самниум]]<ref name="app_1_119">Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#119 1:119].</ref>), а втората група състояща се от два легиона под командването на [[легат]]а Мумий (Mummius) има задача да маневрира зад Спартак, но с изричната заповед да не влиза в битка с бунтовниците. Въпреки заповедите на Крас, когато Мумий вижда възможност да се прояви, той не се подчинява на военачалника си и напада Спартак, като в последвалата битка римляните са разгромени.<ref name="plutc_10_1_3" /> Въпреки тази първоначална загуба, Крас влиза в битка със Спартак и го побеждава, като убива и около 6000 от робите-бунтовници.<ref name="app_1_119" />

Изглежда, че военното щастие сега преминава на страната на римляните. Легионите на Марк Лициний Крас са победители в няколко битки, като убиват хиляди от робите и принуждават Спартак да отстъпи на юг през [[Лукания]] към проливите близо до [[Месина]]. Според Плутар, Спартак сключва сделка с пирати от [[Киликия]] да транспортират него и 2000 от неговите мъже към [[Сицилия]], където възнамерява да разпали нов бунт на роби и да събере подкрепления. Пиратите обаче предават Спартак, взимат договорената сума и изоставят робите.<ref name="plutc_10_1_3" /> Някои източници посочват и опитите на бунтовниците да построят свои собствени салове и лодки, но Крас взима някакви (не се уточнява точно какви) мерки за да попречи на бунтовниците да преминат в Сицилия, като с тези мерки отказва робите от строенето на лодки и салове.<ref>Флор, ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]]</ref><ref>Цицерон, ''Orations'', „For Quintius, Sextus Roscius...“, [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0018;query=chapter%3D%23448;layout=;loc=Ver.%205.7 5.2]</ref>

След това силите на Спартак отстъпват към [[Реджо ди Калабрия|Региум]]. Легионите на Крас ги следват и при пристигането си успяват да построят укрепления в провлака на Региум, въпреки постоянните атаки от страна на бунтовниците. Робите сега се оказват под обсада и без възможност да си набавят хранителни и други запаси.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#10.4 10:4 – 5].</ref>

=== Край на въстанието ===
[[Файл:ПоследнаБитка.svg|мини|дясно|250px|'''Последните събития през 71 пр.н.е.''', когато армията на [[Спартак]] разкъсва обсадата на [[Марк Лициний Крас|Крас]] и се оттегля към планините близо до Петелия (Petelia). Показани са началните битки между двете армии, промяната в движението на силите на Спартак и придвижването на [[Помпей Велики|Помпей]] от север. {{легенда|#0055d4|Движение на бунтовниците}}{{легенда|#d40055|Движение на римските легиони (Помпей от север, Крас от юг)}}1: Схватки.<br>2: Решаваща битка.<br>x: Римски укрепления.]]
По това време легионите на [[Помпей Велики|Помпей]] се завръщат в Италия, след като успешно са потушили бунта на [[Квинт Серторий]] в [[Испания#Римска Испания|Римска Испания]].

В източниците няма съгласие относно това дали Крас е поискал подкрепления или сената просто се възползва от завръщането на Помпей в Италия, но на Помпей е било наредено да не се връща в Рим, а директно да се насочи към южните части на Италия за да помогне на Крас.<ref>Разлики при Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.2 11:2] и Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#119 1:119].</ref> Също така сената изпраща подкрепления под командването на „Лукул“ – погрешно смятан от Апиан за [[Лукул|Луций Лициний Лукул]], който по това време командва римските сили в [[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]]. Изглежда „Лукул“ на Апиан е [[проконсул]]ът на [[Македония (провинция)|Македония]], [[Марк Теренций Варон Лукул]] ([[Консул (Древен Рим)|консул]] през 73 пр.н.е. и по-малък брат на Луций Лукул).<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#120 1:120]; Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.2 11:2].</ref> С легионите на Помпей идващи от север и с пристигането на легионите на [[Марк Теренций Варон Лукул|Лукул]] в [[Бриндизи|Брундизум]], Крас разбира че ако той не потуши бунта бързо „лаврите ще бъдат обрани“ от военачалниците идващи на помощ (Помпей и Лукул). За да избегне подобен сценарии Крас притиска легионите си за да завърши конфликта бързо.<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#120 1:120]; Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.2 11:2].</ref>

Разбирайки за движението на Помпей, Спартак опитва да преговаря с Крас за приключване на конфликта преди да са пристигнали римските подкрепления.<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#120 1:120];.</ref> Когато Крас отказва, част от силите на Спартак пробиват обсадата и побягват към планините на запад от Петелия (Petelia, сега [[Стронголи]]), преследвани от легиони на Крас.<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#120 1:120]; Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#10.6 10:6].</ref><ref> Не се споменава каква е съдбата на робите, които не бягат през укрепленията, но е възможно тези роби да са споменатите по-късно, които са под командването на Ганик и Каст.</ref> Римляните успяват да хванат роби разделени от основната група, които са командвани от Каст и Ганик и убиват 12 300 от тях.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.3 11:3]; Ливий, ''Periochae'', [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#97 97:1] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170719062132/http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#97 |date=2017-07-19 }}. Плутарх сочи 12 300 като брой на убитите. Ливий твърди, че са 35000.</ref> Въпреки това легионите на Крас също търпят загуби, тъй като някои от робите вместо да бягат се обръщат и посрещат римляните – командвани от кавалерийски офицер Луций Квинкций (Lucius Quinctius) и [[Квестор (Древен Рим)|квестора]] Гней Тремелий Скрофа (Gnaeus Tremellius Scrofa).<ref>Bradley (Брадли), ''Slavery and Rebellion''. стр. 97; Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.4 11:4].</ref> Робите обаче не са професионална армия, а и вече били на предела на възможностите си и физическите си сили. Не способни да бягат повече, малки групи от бунтовници започнали да се отделят от основната група и да нападат неорганизирано идващите легиони на Крас.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.5 11:5];.</ref> След нарушаването на дисциплината и започналия разпад на редиците на армията му, Спартак обръща цялата си сила за да посрещне легионите. В тази [[Втора битка при Силарус|последна отчаяна битка]] силите на Спартак са напълно победени, като повечето от робите са убити на бойното поле.<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#120 1:120]; Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.6 11:6 – 7]; Ливий, ''Periochae'', [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#97 97.1] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170719062132/http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html#97 |date=2017-07-19 }}. Ливий твърди, че около 60 000 роби-бунтовници са убити в тази последна битка.</ref> Съдбата на Спартак остава неизвестна, тъй като тялото му никога не е намерено, но историците смятат че той е загинал в битката заедно със своите хора.<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#120 1:120]; Флор, ''Epitome'', [[Wikisource:Epitome of Roman History/Book 2#8|2.8]].</ref>

== Последици ==
[[Файл:Spartacus II.JPG|мини|ляво|Смъртта на Спартак.]]
Бунтът на робите (третата война на робите) е смазан от Крас. Въпреки че силите на Помпей не се бият директно срещу Спартак, неговите легиони идващи от север залавят около 5000 бунтовници бягащи от битката, „всеки един, от които е изклан“.<ref>Matyszak, ''The Enemies of Rome'' стр.133</ref><ref> Плутарх, ''Помпей'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pompey*.html#21.2 21:2], ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.7 11.7].</ref> След това Помпей изпраща писмо до сената в което пише, че въпреки това че Крас победил робите в открита битка, самият Помпей сложил края на войната. Въпреки че с това си действие Помпей печели голяма част от славата, това е причина и за враждебност и омраза от страна на Крас към него.<ref>Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#11.7 11.7].</ref>

Повечето бунтовници са убити на бойното поле, но около 6000 от тях са пленени от легионите на Крас. Всичките 6000 са [[Разпъване на кръст|разпънати на кръстове]] по протежението на [[Виа Апия]] от [[Рим]] до [[Капуа]].<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#120 1.120].</ref>

Помпей и Марк Лициний Крас извличат огромна политическа полза от потушаването на бунта. И двамата се завръщат в Рим с легионите си и отказват да ги разпуснат, вместо това ги оставят на лагер извън града.<ref name=app121/> И двамата са номинирани за [[Консул (Древен Рим)|консули]] за 70 пр.н.е., въпреки че Помпей не отговаря на изискванията за кандидатурата – той е твърде млад и никога не е заемал длъжностите [[претор]] или [[Квестор (Древен Рим)|квестор]].<ref name=app121>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#121 1:121].</ref> Все пак и двамата са избрани за консули за 70 пр.н.е.,<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#121 1:121]; Плутарх, ''Крас'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#12.2 12:2].</ref> което от части се дължи и на заплахата от въоръжените им легиони, които лагеруват извън града.<ref name=app121/>

Ефектът, който оказва ''въстанието на Спартак'' върху нагласите към робството в римското общество е трудно да се определи. Със сигурност бунтът силно разтърсва римските граждани, които „от чист страх изглежда започват да третират своите роби по-малко грубо, отколкото преди“.<ref> William Stearns Davis, ''Readings in Ancient History'', стр. 90</ref> Богатите собственици на '' [[латифундия|латифундии]] '' започват да намаляват броя на използваните роби и вместо тях наемат голям брой свободни, но безимотни хора, които да обработват земята и да се занимават със селското стопанство.<ref>Frank E. Smitha, [http://www.fsmitha.com/h1/ch18.htm From Sulla's Rule to Julius Caesar's Conquests, 81 to 47 BCE] (посетен на 07.11.2010)</ref> С края на [[Галски войни|галските войни]] на [[Юлий Цезар]] през 52 пр.н.е. чак до [[император]] [[Траян]] (98 – 117 от н.е.), Рим не води големи войни и не завоюва територии с което се прекратява и доставката на евтина работна ръка под формата на роби. През този период се увеличава и използването на свободни хора, като работници в земеделските стопанства.

Статутът и законовите права на робите започват да се променят. По времето на император [[Клавдий]] (41 – 54 от н.е.) конституцията се променя, като убийството на стар или болен роб започва да се смята за [[убийство|криминално деяние]] и ако такива роби са изоставени от собствениците им, те автоматично стават свободни хора.<ref>[[Светоний]], ''Живота на Клавдий'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Claudius*.html#25 25.2]</ref> През управлението на император [[Антонин Пий]] (138 – 161 от н.е.) законите допълнително разширяват правата на робите – като държат отговорни собствениците за убийство на роби; законово принуждават собствениците да продават робите, които доказано са малтретирани и осигуряването на неутрален (теоретично) орган пред който робите могат да се оплакват за нарушения на закона.<ref> Gaius the Jurist, (Гай Юриста), ''Institvtionvm Commentarivs'', [http://www.thelatinlibrary.com/gaius1.html#52 I:52] Гай описва в детайли промените в правата на собствениците да наказват физически робите. </ref><ref>[[Сенека]], ''De Beneficiis'', [http://agoraclass.fltr.ucl.ac.be/concordances/sen_bienfaitsIII/texte.htm III:22] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201116133655/http://agoraclass.fltr.ucl.ac.be/concordances/sen_bienfaitsIII/texte.htm |date=2020-11-16 }}. Сенека описва правата на робите за подходящо отношение към тях и създаването на „[[омбудсман]] за робите“.</ref> Въпреки че тези законодателни промени са направени твърде късно, за да бъдат пряк резултат от ''въстанието на Спартак'', те все пак представляват правната [[кодификация]] на промяна в отношението на римляните към робите, което се развива в продължение на десетилетия.

Трудно е да се определи в каква степен събитията от тази война допринасят за правата на робите в Рим. Краят на робската война изглежда съвпада с края на периода, през който в Рим се използва голямо количество роби, и начало на период на ново (по-добро) отношение към робите в римското общество и законодателство. ''Въстанието на Спартак'' е третото и последно въстание на роби от т.нар. ''Въстания на робите в Древен Рим'' и в Римската република или империя никога повече не избухва робско въстание с подобен магнитуд.

== Вижте също ==
* [[Спартак]]
* [[Марк Лициний Крас]]
* [[Помпей Велики]]
* [[Римски робски въстания]]

== Бележки ==
<references />

== Литература ==
=== Антични автори ===
* [[Апиан]], ''Civil wars'' Penguin Classics; New Ed edition, 1996. ISBN 0-14-044509-9.
* [[Юлий Цезар]], ''[[Записки за Галската война|Commentarii de Bello Gallico]]''.
* [[Цицерон]], [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0018&layout=&loc=Ver.+5.1 ''The Orations of Marcus Tullius Cicero, literally translated by C. D. Yonge'', „for Quintius, Sextus Roscius, Quintus Roscius, against Quintus Caecilius, and against Verres“]. London. George Bell & Sons. 1903. OCLC: 4709897
* [[Публий Аний Флор]], ''Epitome of Roman History''. Harvard University Press, 1984. ISBN 0-674-99254-7
* [[Секст Юлий Фронтин]], ''Stratagems'', Loeb edition, 1925 by Charles E. Bennett. ISBN 0-674-99192-3
* [[Гай (юрист)|Гай Юриста]], ''Gai Institvtionvm Commentarivs Primvs''
* [[Тит Ливий]], ''This History of Rome''
* Тит Ливий, ''Periochae'', K.G. Saur Verlag, 1981. ISBN 3-519-01489-0
* [[Павел Орозий]], ''Histories''.
* [[Плутарх]], Mestrius, ''Plutarch's Lives'', „The Life of Crassus“ и „The Life of Pompey“. Modern Library, 2001. ISBN 0-375-75677-9.
* [[Салустий]], ''Histories'', P.McGUSHIN (Oxford, 1992/1994) ISBN 0-19-872140-4
* [[Луций Аней Сенека|Сенека]], ''De Beneficiis''
* [[Светоний]], ''[[Дванадесетте цезари|Lives of the Twelve Caesars]]: [[Дванадесетте цезари|The Life of Claudius]]''.

=== Модерни автори ===
* {{cite encyclopedia |last = [[Теодор Момзен|Момзен]] |first = Теодор|title =[[Римска история (Теодор Момзен)|Римска история]]|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = |publisher = [[Проект Гутенберг]]|date =2004 |isbn = 0-415-14953-3|doi = |lang = en |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Bradley|first = Keith |title =Slavery and Rebellion in the Roman World|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location =Bloomington |publisher = Indiana University Press|date = 1989|isbn = 0-7134-6561-1|doi = |lang = en |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Broughton |first = T. Robert S |title =Magistrates of the Roman Republic, vol. 2|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = Cleveland|publisher = Case Western University Press|date =1968 |isbn = |doi = |lang = en |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Davis|first = William Stearn |title =Readings in Ancient History: Illustrative Extracts from the Sources, 2 Vols, Vol. II: Rome and the West|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = Boston|publisher = Allyn and Bacon|date =1912 – 13 |isbn = |doi = |lang = en |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Matyszak|first = Philip |title =The enemies of Rome|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = |publisher = Thames & Hudson|date =2004 |isbn = 0-500-25124-X |doi = |lang = en |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Strachan-Davidson|first = J. L |title =Appian, Civil Wars: Book I|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = |publisher = Oxford University Press|date = 1902 (преиздадена 1969)|isbn = |doi = |lang = en |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = William Smith|first = D.C.L., LL.D. |title =A Dictionary of Greek and Roman Antiquities|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = London|publisher = John Murray|date = 1875|isbn = |doi = |lang = en |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Antonelli|first = Giuseppe |title =Crasso, il banchiere di Roma|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = Roma |publisher = Newton & Compton|date =1986 |isbn = 88-8183-103-1|doi = |lang = it |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Scullard|first = Howard H|title =Storia del mondo romano, volume 2 – Dalle riforme dei Gracchi alla morte di Nerone|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = Milano |publisher =Rizzoli|date =1992 |isbn = 88-17-11575-4|doi = |lang = it |pages = |quote = |accessdate = }}
* {{cite encyclopedia |last = Brizzi|first = Giovanni |title =Storia di Roma|article = |url = |editor = |encyclopedia = |edition = |volume = |location = Bologna |publisher =Pàtron|date =1997 |isbn = 88-555-2419-4|doi = |lang = it |pages = |quote = |accessdate = }}

== Външни препратки ==
{{колони|2|
; Класически автори
* [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/home.html LacusCurtius].
** [[Апиан]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html ''The Civil Wars''].
** [[Секст Юлий Фронтин|Фронтин]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Frontinus/Strategemata/home.html ''The Strategemata''].
** [[Плутарх]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html ''Life of Crassus'']
** Плутарх, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pompey*.html ''Life of Pompey'']
* [http://www.livius.org Livius.org].
** [http://www.livius.org/so-st/spartacus/spartacus_t02.html Appian on Spartacus] (откъси от ''The Civil Wars'').
** [http://www.livius.org/so-st/spartacus/spartacus_t03.html Florus on Spartacus] (откъси от ''Epitome of Roman History'').
** [[Ливий]] [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae091.html#95 ''Periochae''. 95:2].
** Ливий [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae096.html ''Periochae''. 96:1 and 97:1].
** [http://www.livius.org/so-st/spartacus/spartacus_t01.html Plutarch on Spartacus] (откъси от ''Life of Crassus'').
* Ливий [http://classics.mit.edu/Livy/liv.html ''Histories'']
; Модерни автори
* William Smith's, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA/home.html A Dictionary of Greek and Roman Antiquities] от [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/home.html LacusCurtius]. И [http://www.ancientlibrary.com/smith-dgra/index.html scanned page version] също на разположение и в [http://www.ancientlibrary.com The Ancient Library].
* [http://www.jop-kriegskunst.de/spcus.htm Въстанието на Спартак]
}}

{{Превод от|en|Third Servile War|388602688}}
{{Войни на Древна Гърция и Древен Рим}}
{{добра статия}}

[[Категория:Войни на Римската република]]
[[Категория:Робски въстания в Древен Рим|*3]]