Направо към съдържанието

Анри Лоран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анри Лоран
Henri Laurens
Роден
Починал
5 май 1954 г. (69 г.)
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Кариера в изкуството
Жанрабстракционизъм
Направлениеабстракционизъм
Анри Лоран в Общомедия
L'Amphion (1937/1952), Университетски град в Каракас

Анри Лоран (на френски: Henri Laurens, 18 февруари 1885 – 5 май 1954) е скулптор и илюстратор от Франция, представител на кубизма.

Живот и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално учи каменоделство от 1899 до 1905 година и се посвещава на орнаменталното каменоделство в строителството. През свободното си време Лоран изготвя пластики в стила на Огюст Роден (на френски: Auguste Rodin). През 1911 г. се присъединява към групата художници от Монпарнас и година по-късно е въведен в синтетичния кубизъм от своя доживотен приятел Жорж Брак. През 1913 г. за пръв път участва в изложбата "Salon des Indépendants" в Париж. 3 години по-късно се запознава с Амедео Модиляни и Пабло Пикасо, което води до създаването на натюрморти и глави, сглобени от оцветени метални и дървени плоскости, отчасти копиращи стила на африкански племенни маски. [1]

Между 1920 и 1930 г. създава, отнасяйки се към Пикасо, посткубистични произведения, които вече не конструира а моделира. От началото на 1930-те години скулптурите му губят кубистичния си облик и се забелязва влиянието на сюреализма. След морска ваканция през 1934 г. фокусът и темата на творбите му се изместват и все по-често създава сирени, русалки и музи. [2]

Сред основните му произведения от онзи период е завършената през 1952 г. скулптура „Амфионът“ (L'Amphion), която днес се намира пред университета в Каракас, Венецуела. Става дума за уголемена (440 см заедно с поставката) версия на статуя със същото име от 1937 г. Според старогръцки мит при строежа на крепостната стена в Тива тухлите се наредили сами, водени от звуците на лирата на Амфион. Този проект е според автора му опит да бъде постигнат синтез между музиката и архитектурата.[3]

Чрез бронзовата статуя „Утрото“ (Le matin) от 1944 г. Лоран се захваща с темата за германската окупация на Франция и свързаното с това страдание. Мнозина негови близки и приятели са били принудени да напуснат Париж, някои от тях никога не се завръщат.

Le Matin („Утрото“) (1944). Билефелд

Анри Лоран умира през 1954 на възраст от 69 години в родния си град. Там е погребан на гробищата в Монпарнас. На гроба му е поставена неговата скулптура „Болката“ (La Douleur).

  1. Hohl, 1980, стр.66.
  2. Hohl, 1980, стр.66.
  3. Anita Beloubek-Hammer, 1991, стр.83.
  • Reinhold Hohl, Skulptur im 20. Jahrhundert. Ausstellung im Wenkenhof, Wenkenpark, Riehen/Basel. 10. Mai bis 14. September 1980. Werner Druck AG, Basel 1980
  • Anita Beloubek-Hammer, Henri Laurens 1885 – 1954. Bronzen, Steine und Arbeiten auf Papier. Katalog zur Ausstellung im Alten Museum Berlin vom 10. April bis 2. Juni 1991, Hrsg. Staatliche Museen zu Berlin, Nationalgalerie, Ausstellung und Katalog
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy