Направо към съдържанието

Арагац

Арагац
40.5231° с. ш. 44.1953° и. д.
Местоположение на картата на Армения
Общи данни
Местоположение Армения
Част отАрменска планинска земя
Най-висок връхАрагац
Надм. височина4090 m
Арагац в Общомедия
Въздушна снимка на Арагац.

Арагац (на арменски: Արագած, също Ալագյազ – Алагьоз) е изолиран планински масив в западната част на Армения, четвърти по височина в Арменската планинска земя и най-висок в Армения. Максимална височина 4090 m, (40°31′23″ с. ш. 44°11′41″ и. д. / 40.523056° с. ш. 44.194722° и. д.)[1] (4095 m по данни на Смитсоновия институт[2]). Разположен е на северозапад от Араратската равнина, като от изток на запад се простира на разстояние 40 km, от север на юг – 35 km. Представлява закръглен щитовиден масив, увенчан със скалисти върхове. Има малки ледници. Склоновете му са покрити със степна и ксерофитна растителност (на югоизток има редки дъбиви гори), а нагоре следват планински пасища и скали.[1]

Поглед от изток към Арагац. От ляво надясно са върховете Южен, Западен, Северен, Източен.

Арагац има четири върха, най-висок е северният (4090 m), западният е с височина 4007 m, източният – 3917 m, южният – 3879 m. Между върховете се намира вулканичен кратер с дълбочина 350 m и широчина 2,5 km, който е преобразуван в ледников циркус. На един от склоновете, на височина 3190 m, е разположено езерото Кари.

Арагац представлява стратовулкан. Формирането му започва в епохата на плиоцена и плейстоцена. Първоначално се смята, че вулканичната му активност продължава до съвременния период, но калиево-аргонното датиране на морфологически материал, показва, че за последен път вулканът е изригвал в периода на средния и късния плейстоцен. Според някои учени най-младите конуси, които се намират в най-ниската му част, са образувани преди 3000 години.[3] Съставен е предимно от андезити и дацити. В западно и югозападно направление има застинали потоци лава с дължина 13 km.

Арагац е богат на води. Снеготопенето, дъждовете и планинските извори дават началото на много реки – Касах, Гехарот, Амберд, Наришд, Манташ, Гехадзор, Цахкаовит и др, всички от басейна на река Аракс (десен приток на Кура). По склоновете и в подножието му има и много езера: Кари, Амберд, Лесинг и др.[4]

Туризъм, населени места

[редактиране | редактиране на кода]

На югоизточния склон е разположена Бюраканската астрофизическа обсерватория, на северозападния – Манташкото водохранилище. В Арагац, на височина 2140 м, се намира замъкът Амберд.

В подножията на масива са разположени градовете Ащарак (на югоизток) и Артик (на северозапад) и селищата от градски тип Апаран (на изток), Пемзашен и Маралик (на северозапад) и Талин (на югозапад).

Планината Алагьоз на карта на Александрополския уезд (1903)

Арагац е древно арменско название, известно и във формите Аракац, Аркадез; етимологията обаче е изгубена. Според средновековните автори Мовсес Хоренаци и Вардан Аревелци произходът на този ороним идва от легендарния арменски цар Араманяк, потомък на Хайк.[5][6]

Тюркското название на планината „Алагьоз“ се дели на думите ала – „пъстър“ и гьоз – „око“; в северен Азербайджан е зафиксиран местния термин „алагьоз“, означаващ „земя с бели петна“, който добре характеризира планини, подобни на Арагац с неголемите му ледници[7]

Арагац в митовете и религиозните легенди

[редактиране | редактиране на кода]
В митологията

Митът в арменската митология представя планините Арагац и Арарат като любящи сестри, които веднъж жестоко се скарали. Планината Марутасар безуспешно се опитва да ги помири, докато накрая, разгневена, ги прокълнава и те остават завинаги разделени.[8][9]

В легендите

С планината Арагац е свързана легендата за св. Григорий Просветител, първият католикос на Армения, който се изкачвал да се моли на върха ѝ; докато се молел, нощем от небето се спускало неугасимо кандило.[9] Според легендата това кандило свети и днес, но може да бъде видяно само от посветените.[10]

  • К-38-XХХІІІ М 1:200000[11]
  1. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Арагац, т. 2, стр. 155
  2. GLOBAL VOLCANISM PROGRAM
  3. Volcanodiscovery.com
  4. Гора Арагац, архив на оригинала от 12 април 2015, https://web.archive.org/web/20150412170815/http://hayashxar.siti.me/gora-aragat.html, посетен на 7 април 2015 
  5. Мовсес Хоренаци. История Армении, 12.
  6. Вардан Великий. Всеобщая история.
  7. Поспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь: Свыше 5000 единиц / Отв. ред. Р. А. Агеева. – М.: „Русские словари“, 1998. – С. 160. – 372 с. – ISBN ISBN 5-89216-029-7.
  8. М. А. Исалабдулаев. Мифология народов Кавказа[неработеща препратка]
  9. а б Арагац. Мифы народов мира.
  10. Газета „Голос Армении“, статья „Арагац – крыша Армении Архив на оригинала от 2011-07-14 в Wayback Machine.“. 11 септември 2010 г.
  11. mapk3833.narod.ru
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арагац“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy