Направо към съдържанието

Глиф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Различни глифи, представляващи малката буква „а“. Те са алографи на графемата „а“.

Глифът е наименованието на всяко конкретно изображение от дадена писмена система. Глифът е реалното изображение на абстрактното понятие, наречено графема. Глифи, които изобразяват една и съща графема, се наричат алографи.

В печатарството понятието глиф има две значения. Първото е очертанието, действителната форма на изображението на буква. Една и съща буква може да има различни глифове, например изписана с различен шрифт. В този случай „глиф“ е синоним на „изображение“. Второто значение е вид идеализирана форма, произлизаща от комбинирането на основни букви в специфичен контекст. При такава употреба две изображения ще имат еднакъв глиф, когато имат еднаква топология и ще имат различен глиф, когато са изписани по различен начин, например печатно и ръкописно „а“. В този случай „глиф“ е синоним на „тип глиф“, където „глиф“ се дефинира както в първото значение[1].

В научното изследване на почерка (графономика) терминът глиф се използва за част от символ или многосимволно съчетание. В типографията повечето глифи произхождат от символите на даден шрифт. В шрифта всеки знак обикновено съответства на един глиф, но има и изключения, като например шрифт, използван за език с голяма азбука или сложна писмена система, където един символ може да съответства на няколко глифа или пък няколко символа съответстват на един глиф.

10-ия символ в календара Цолкин, използван в писмеността на маите.

В археологията глифът е издълбан или вписан символ. Това може да бъде пиктограма или идеограма, или част от система за писане като сричка или логограма.

Глифът е „специфичната форма, дизайн или представяне на стил“.[2] Това е конкретно графично представяне, в определен шрифт, на елемент от писмения език, който може да бъде графема, част от графема, или понякога няколко графеми в комбинация (съставен глиф). Ако има повече от един алограф на единица за писане и изборът между тях зависи от контекста или от предпочитанията на автора, те трябва да бъдат третирани като отделни глифи, тъй като трябва да има механични механизми за разграничаване между тях и да отпечатате което от тях се изисква. Същото важи и за изчислителната техника. При изчислителната техника, както и при типографията, терминът „символен тип“ се отнася до графема или подобна на графема единица текст, както се среща в системите за писане на естествен език (скриптове). При типографията и изчислителната техника обхватът на графемите е по-широк, отколкото в писмения език, и по други начини: типографският шрифт често трябва да се справя с редица различни езици, всеки от които допринася със собствени графеми и може да се наложи да се отпечата други символи като дингбати. Обхватът на необходимите глифи се увеличава съответно. В обобщение, в типографията и изчисленията глифът е графична единица.[3]

  1. Полиграфически речник // Посетен на 1 ноември 2012.
  2. Ilene Strizver. Confusing (and Frequently Misused) Type Terminology, Part 1 // fonts.com. Monotype Imaging.
  3. Characters Vs Glyphs // www.unicode.org/reports/tr17/#CharactersVsGlyphs. Unicode, 2008-11-11.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy