Направо към съдържанието

Джедафра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джедефра

Фараон на Древен Египет
'Глава на сфинкс с лицето на Джедефра. Лувър. Париж'
'Глава на сфинкс с лицето на Джедефра. Лувър. Париж'
Информация
Други именаРаджедеф
Манетон-„Ратоисес“
папирусът Уесткар-„Раджедеф“
Царуванеок. 2566 – 2558 г. пр.н.е
(4-та династия)
ПредшественикХеопс
НаследникХефрен
Имена
Рождено име
Djedefre
Sȝ Rˁ ḏd.f Rˁ
The son of Ra, he endures like Ra
G39N5
N5R11f
Хорическо име
Hor-Kheper
Ḥr-ḫpr
Embodyment of Horus
G5
L1
Име на Небти
Kheper-im-nebti
Ḫpr-m-nb.tj
Embodied in the Two Ladies
G16
L1G17
Златно хорическо име
Bikju-nebu
Bjk.jw-nb.w
The most golden falcon
G5 G5
G5
S12

Abydos King List
Djedefre
Ḏd.f Rˁ
He endures like Ra
<
N5R11f
>

Saqqara Tablet
Djedefre
Ḏḏ.f Rˁ
He endures like Ra
<
N5R11R11f
>

Роден
Починал
БащаХеопс
Майкаливийска принцеса
ДецаБака (?Небка)
Хорнит, Сетка,
Неферхетепес и др.
ПаметнициПирамида на Джедефра
Джедафра в Общомедия

Джедефра, (Раджедеф) е третият фараон от четвъртата династия, син на Хеопс и брат на Хефрен. Името Джедефра (Дадаф-Риа) в превод означава: „Да дългоденства, [като] Ра“. Някои египтолози четат името Джедефра, като Раджедеф, по правилата на древноегипетската писменост (името на бога-патрон и фараона да се произнасят първи даже тогава, когато са написани в края). През 2004 година световноизвестния египтолог от български произход Васил Добрев предостави аргументи, че Великия Сфинкс е бил построен от Джедефра в памет на баща му Хофу.[1]

Тъи като първородния син на Хеопс принц Каваб умира млад (преди баща си), повечето египтолози считат че Джедефра е наследил трона непосредствено след него. В „Абидоския“ и „Сакарския“ списъци той е вписан между Хуфу и Хафра. Манетон, го споменава под името Ратоисес и го поставя зад Менкаура. Името Джедефра в царски картуш е намерено на варовиковите блокове, покриващи слънчевата ладия на Хуфу, и това доказва, че той е фараона „контролирал“ погребението. Според Торинския царски папирус Джедефра царува само 8 години, но според стелите с данъчни регистри се касае за период от минимум 11 години. Сведения за неговото родословие черпим и от папирусът Уесткар.

Джедафра е бил женен за две от своите сестри, Хентетенка и Хетепхерес II (вдовица на Каваб).
Деца:

  • Baka (" Най-големият царски син „), известна е негова статуя намерена в комплекса Абу Руваш изобразяваща го със съпругата му Hetepheres. [2]За него има данни че може да е царувал за кратко след Хефрен; незавършената пирамида в Zawiyet ел-Arian е била предназначена за владетел, чието име завършва на ка; това би могло да бъде Setka или Baka
  • Хорнит-известна е една статуя, изобразяваща него и съпругата му. [3]
  • Setka (" служител на фараона „) – Известна е статуя на този писар намерена в пирамидния комплекс Абу Руваш[4]
  • Neferhetepes (" Дъщеря на фараона; Съпруга на Бог ") – известна е от фрагмент на статуя в пирамидния комплекс Абу Руваш. Смятало се е, че е майка на фараон от петата династия, Userkaf или Sahure.
The ruined pyramid of Djedefre at Abu Rawash

Пирамидата на Джедефра е построена в Абу Руваш, северно от Гиза. Това е най-високата част на мемфиското плато и макар че пирамидата е била с по-малки размери (106,2 × 106,2 м) се е извисявала най-високо. Понеже от изток, юг и запад достъпа до платото Абу Руваш е затруднен, наложило се е към североизточната страна да се построи път с дължина над 1,5 км, за да се транспортират строителните материали. За разлика от другите пирамиди в Гиза, облицовката на тази е била от червен камък. От съоръжението е останало много малко-поради използването му за материал чак до края XIX век, и понастоящем представлява купчина руини, която в най-високата си част не достига и 10 м. До източната страна на пирамидата се е намирал храм, от който почти нищо не е запазено. Около храма, в траншея с дълбочина десет метра, предназначена за царската „слънчева ладия“, са намерени отломки от статуи, разбити умишлено и едновременно. Според някои египтолози разбитите изображения на Джедефра, свидетелстват за междоусобна борба между двамата братя, завършила с победа за Хефрен. Доказателства в подкрепа на тази хипотеза липсват, тъи като няма яснота за периода в който комплекса е разрушен. По време на експедициите си в Сахара Карло Бергман открива доказателства че по времето на строителството на пирамидата на Джедафра в района са пребивавали египтяни. На няколко километра северно от пътя на керваните, на една скална стена е нарисувана фигура на фараон, който поваля с боздуган врага си. Под нея в скалата са издълбани два картуша. Клаус Кулман от Германския археологически институт е успял да ги разчете. На единия от тях е изписано „злато на боговете“, а на другия-„Раджедеф, нека бъде вечно надарен с живот, дълголетие и радост“. На втория картуш може да се види саморъчният подпис на фараона. Въз основа на надписите се определя и мащаба на експедицията. Това са две групи от по 400 души, съставени от „принадлежащи на царското гробище“-тоест строители. Най-вероятно целта им е била добив и доставка на червени камъни от местните скали.[5]

  1. 'Индипендънт': Васил Добрев разгада тайната на Сфинкса в Египет // Архивиран от оригинала на 2013-10-17. Посетен на 2013-10-15.
  2. Додсън & Hilton, стр.56, 58
  3. Додсън & Hilton, стр.58
  4. Додсън & Хилтън, стр.61
  5. Списание GEO, януари 2011 г.текст Уве Георге

водния път на Джедефра

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy