Джон Фен
| Джон Фен John Fenn | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 декември 2010 г.
|
| Погребан | Берия, САЩ |
| Учил в | Береа колидж Йейлски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Принстънски университет Йейлски университет Университет на общността на Вирджиния |
| Награди | Нобелова награда за химия (2002) |
| Джон Фен в Общомедия | |
Джон Бенет Фен (на английски: John Bennett Fenn) е американски химик, професор по аналитична химия, лауреат на Нобелова награда за химия от 2002 г. Приносите на Фен са свързани с разработването на електроспрейната йонизация, която в днешно време намира широко приложение за масспектрометрия на големи молекули. Фен приключва кариерата си с над 100 публикации и една книга.[1][2]
Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Фен е роден на 15 юни 1917 г. в Ню Йорк, но израства в Хакенсак, Ню Джърси. През годините, предшестващи Голямата депресия, бащата на Фен работи на няколко различни места, но с настъпването на депресията, семейството се премества в Береа, Кентъки, където леля му, преподаваща в Береа колидж, се съгласява да им помогне.[3] Там той завършва средното си образование на 15-годишна възраст, но ходи на уроци през следващата година, преди да започне колеж на такава ранна възраст.[4] В Береа получава бакалавърската си степен, като през лятото ходи на курсове по органична химия в Айовския университет и физикохимия в университета Пърдю.[4]
Фен решава да усъвършенства математическите си умения и въпреки бъдещия си успех, той цял живот продължава да смята, че недостатъчно добрите му математически умения възпрепятстват кариерата му.[4] След като кандидатства на няколко места, той е приет за асистент в Йейлския университет.[4] През 1940 г. завършва докторантурата си по химия в Йейл.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]След като завършва висшето си образование, първата работа на Фен е при Monsanto, където произвежда полихлорирани бифенили. Той обаче се чувства разочарован от насоката на работата там и напуска през 1943 г.[4] След като за кратко работи за Sharples Chemicals, произвеждайки деривати на амил хлориди,[4] през 1945 г. той се присъединява към свой бивш колега, за да се фокусира върху научноизследователска дейност. Чак през 1949 г. прави първата си публикация.[4]
През 1952 г. е назначен в Принстънския университет като директор на проекта SQUID, който има за цел да насърчава проучванията, свързани с реактивните двигатели, и се финансира от военно-морския департамент на САЩ.[4] През този период Фен започва да работи по разработването на източници на свръхзвукови атомни и молекулярни лъчи, които в днешно време се използват широко във физикохимичните изследвания. През 1967 г. се завръща в Йейл и служи едновременно в департаментите по химия и инженерство до 1987 г.[5] Фен е полу-пенсиониран, когато за пръв път публикува откритията си относно електроспрейната йонизация.[1] Той обаче чувства, че работата му получава „удар под кръста“ с появата на протеомиката.[5] Методът му предоставя начин да се получи точна информация относно масата на голяма молекула много бързо, дори когато тя е в смес с други молекули.[5] През 1987 г. достига възрастта за задължително пенсиониране в университета. Избран е за професор емерит, което му позволява да се ползва с офис в институцията, но му коства лабораторно оборудване и асистенти.[6]
След спор с Йейлския университет относно принудителното му пенсиониране и правата му върху изобретяването на електроспрейната йонизация, Фен се премества в Ричмънд, Вирджиния, където се присъединява към департамента по химия на университета на общността на Вирджиния като професор по аналитична химия. Университетът основава департамент по инженерство в края на 1990-те години, а Фен служи и в него до смъртта си.[7] Дори в напреднала възраст, Фен се възползва от възможността да провежда лабораторни изследвания.[8] Въпреки късния си старт в изследователската работа, той публикува над 100 труда през живота си.[1] За откриването на електроспрейната йонизация, той е удостоен с Нобелова награда за химия през 2002 г.
През 2005 г. спорът му с Йейлския университет относно патента на изобретението стига до съд, който отсъжда в полза на бившия му работодател.[6]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Фен се жени Маргарет Уилсън в края на втори курс.[4] От нея има три деца.[7] Маргарет загива в автомобилна катастрофа през 1992 г. в Нова Зеландия.[4] Фен се жени повторно за жена на име Фредерика.[7] Фен умира на 10 декември 2010 г. в Ричмънд, Вирджиния.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г In Memoriam: John B. Fenn // Yale Daily Bulletin. 15 декември 2010. Посетен на 5 април 2011.
- ↑ Fenn, John B. Engines, Energy, and Entropy: A Thermodynamics Primer. 2nd. Global View Publishing, 2003.
- ↑ Chemist with Kentucky roots wins Nobel // Louisville, Kentucky, The Courier-Journal, 10 октомври 2002. с. 4. Посетен на 12 март 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к John B. Fenn – Autobiography // The Nobel Foundation. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ а б в For Nobelist educated at Yale, „It's like winning the lottery“ // Yale Medicine. Архивиран от оригинала на 20 юли 2011. Посетен на 5 април 2011.
- ↑ а б Moran, Kate. Nobelist loses to Yale in lawsuit // Yale Alumni Magazine, 2005. Архивиран от оригинала на 2010-12-02. Посетен на 6 август 2011.
- ↑ а б в Wynne, Kenneth J. John Fenn // The Guardian, 2 април 2011.
- ↑ Lotstein, Joshua. Nobel winner Fenn still going strong // Yale Daily News. 21 декември 2002. Архивиран от оригинала на 2012-09-25. Посетен на 6 април 2011.
|
- Американски физикохимици
- Масспектрометрия
- Възпитаници на Йейлския университет
- Преподаватели в Йейлския университет
- Принстънски университет
- Хумболтови стипендианти
- Членове на Националната академия на науките на САЩ
- Носители на Нобелова награда за химия
- Американски нобелови лауреати
- Родени в Ню Йорк
- Починали в Ричмънд (Вирджиния)