Направо към съдържанието

Ели Дюкомен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ели Дюкомен
Élie Ducommun
швейцарски политик и журналист

Роден
Починал
7 декември 1906 г. (73 г.)
Берн, Швейцария
ПогребанБремгартенско гробище, Берн, Швейцария

Националност Швейцария
Политика
Професияжурналист
Отличия Нобелова награда за мир (1902)
Ели Дюкомен в Общомедия

Ели Дюкомен (на френски: Élie Ducommun) е швейцарски журналист и политик, ръководител и почетен секретар на Постоянното международно бюро за мир в Берн. Удостоен с Нобелова награда за мир за 1902 г. заедно с Шарл Албер Гоба.

Ранни години (1833 – 1855)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 февруари 1833 година в Женева, Швейцария, най-малкият от тримата сина в семейството на Жул Дюкомен, часовникар от Ньошател, и Октавия Мате. Семейството е бедно и не може да осигури висше образование на Ели, но успехите на момчето са толкова забележителни, че след като завършва училище на 17-годишна възраст, отива да живее в едно преуспяващо саксонско семейство като домашен учител. Там прекарва три години, научава перфектно немски език и след завръщането си в Женева започва да го преподава в държавните училища.

Научна и политическа дейност (1855 – 1902)

[редактиране | редактиране на кода]

Две години по-късно, през 1855 г., става редактор на политическото списание „Женевски преглед“ (на френски: Revue de Genève) и дейността му помага да заеме високо положение в местната политика. През 1857 г. е назначен за вицеканцлер на кантона Женева, а след пет години за канцлер.

През 1865 Дюкомен се връща към журналистиката и става редактор на вестник „Прогрес“ (на френски: Progrès). По това време започва да се интересува и от движението за мир, което се заражда в Западна Европа. Интересът му се задълбочава и след известно време той е вече един от редакторите на списание „Съединени европейски щати“ (на френски: Les États-Unis d'Europe), където отговаря за френския отдел. Списанието се издава в Париж от пацифистката организация Международна лига за мир и свобода (на френски: Ligue internationale de la paix et de la liberté). Дюкомен се включва в дискусиите, организирани от различните работнически групи и либерални дружества в Берн. В процеса на тези дискусии се ражда идеята за кредитна организация, която да обслужва нуждите на швейцарските работници. Тя е реализирана от Дюкомен през 1869 г., когато основава Швейцарската народна банка. Към 1907 г. броят на вложителите в банката нараства от деветдесет и трима на четиридесет хиляди.

През 1871 г., след едногодишна военна служба като секретар на генерал Ханс Херцог, Дюкомен, с колегата си Август Шнееганс, основава вестник „Helvétie“, който излиза в голям тираж и бързо си спечелва популярност. Но подкрепата на федералната швейцарска конституция отблъсква френските абонати на вестника и през 1872 г. той престава да съществува. През следващата година Дюкомен оглавява строителството на железопътната линия Юра-Берн (по-късно Юра-Симплон), което дължи на журналистическата си известност. Като се премества в Бил и наблюдава строежа, той не губи връзката си с пацифистите. След края на строителството през 1887 г. Дюкомен се връща в Берн. Длъжността си на администратор по жп линията той съчетава с работа в Големия съвет на Женева в продължение на девет години и в Големия съвет на Берн в продължение на десет години.

През 1891 г. по време на ІV конференция на Междупарламентарния съюз в Рим заедно с Шарл Албер Гоба основава Международното бюро за мир за координиране на дейността на различните пацифистки дружества в Европа. Дюкомен заема длъжността секретар на новата организация, без да получава никакво възнаграждение. Средства за съществуване продължава да му носи работата по жп линията.

Посвещавайки вечерите, почивните дни и отпуските си на работата в Бюрото, Дюкомен поддържа обширна кореспонденция, подготвя ежегодни конференции, пише и разпространява заявления и брошури, събирайки внушителна библиотека от документи по проблемите на мирa и разоръжаването. Той също така ръководи швейцарската делегация на Бюрото.

Последни години (1902 – 1906)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1902, заедно с Шарл Гоба, е удостоен с Нобелова награда за мир. Всичките пари, получени от Нобеловия комитет, Дюкомен дава на пацифистките движения. Когато през 1903 г. швейцарското правителство получава железопътната линия Юра-Симплон, той напуска поста си и вече нищо не го отвлича от пацифизма.

Умира на 7 декември 1906 година в Берн на 73-годишна възраст. Животът на Дюкомен се характеризира, както пише Фредерик Паси, един от неговите съратници в движението за мир, с „непрекъснат труд, усърдие, добросъвестност и преданост на поставените задачи“.

През 1857 г. Дюкомен се жени за братовчедка си Адел Дюкомен. Човек с широки интереси, той цени литературата и театъра, основава две културни дружества за франкоезичното население на Швейцария. Книгата му със стихове „Последни усмивки“ (на френски: Derniers Sourires) е публикувана през 1886 г.

  • Derniers sourires: Poésies précédées d'une notice biographique, Берн 1908
  • Discours sur l'oeuvre de la paix prononcé à Genève le 23 mai 1893, Берн 1893
  • The Permanent International Bureau of Peace, The Independent, 19 март 1903
  • Précis historique du mouvement en faveur de la paix, Берн 1899
  • Sourires: Poésies, Бил 1887
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy