Направо към съдържанието

Епифит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дърво, осеяно с епифити
Тиландсия (Tillandsia multicaulis), растяща върху дърво

Епифити се наричат всички организми, които живеят прикрепени за живо растение, но не паразитират от него т.е. двата организма си набавят необходимата вода и хранителни вещества самостоятелно и независимо един от друг, и жизнените им процеси не оказват негативно влияние един на друг.

Терминът произлиза от гръцките думи Epi, която означава върху и phyton, означаваща растение, тъй като най-често срещаните епифити са растения. Такива са например голяма част от бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето орхидеи. Срещат се и Кактуси и други сукуленти.

И епифитите и пълзящите (увивните) растения използват големи дървета като опора и защита за растежа си, но епифитите нямат достъп до типична почва, а са се приспособили. Пазвата на листата, наричана още розетка, се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена така, че при всеки дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма постоянен източник на влага. Тази розетка може да формира една от най-малките екосистеми. Най-много епифитни растения има във влажните тропични гори. При тях за разлика от другите васкуларни растения корените притежават основно прикрепителна функция, като една част е здраво закрепена за кората на дървото, а останалата част виси свободно, за да събира влага от атмосферата. Съществуват и епифитни водорасли. Те живеят прикрепени за част от някое по-висше, също водно растение. Като епифити са разпространени и множество лишеи, мъхове, гъби, както и бактерии.

Някои растения, които са епифити (растящи върху други растения), са същевременно и литофити (растящи върху скали и каменисти почви).

Във флората на България епифитите са представени основно от лишеи, мъхове, папрати и водорасли. Най-голямо е разнообразието им в лонгозните, смърчовите и еловите ни гори. Важно условие за развитието на епифитите е наличието на висока атмосферна влажност.[1]

  1. Боев, З. 2008. Живот на чужд гръб. – Усури, 1 (47): 86 – 89.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy