Направо към съдържанието

Скайлаб 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скайлаб 2
Данни за кораба
Ракета-носителСатурн IB
КосмодрумКосмически център Кенеди
Старт25 май 1973 г.; 13:00:00 UTC
Продължителност на полета28 дни, 0 часа, 49 минути, 49 секунди
Брой обиколки404
Изминато разстояние~11 500 000 мили (~18 500 000 km)
Апогей438 km
Перигей428 km
Инклинация50 градуса
Период93,2 минути
МасаКОМ 19 979 kg
Данни за екипажа
Членове на екипажа3
ПозивнаСкайлаб 2
Снимка на екипажа

От ляво надясно: Джоузеф Къруин, Чарлс Конрад, Пол Уайтц
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Скайлаб Скайлаб 3
Скайлаб 2 в Общомедия

Скайлаб 2 или SL-2 (на английски: Skylab 2) е първата пилотирана космическа мисия до Скайлаб, първата американска космическа станция. Мисията е изстреляна с ракета носител Сатурн IB и е с тричленен екипаж. Името Скайлаб 2 е свързано с космическия кораб, използван за мисията. Мисията Скайлаб поставя рекорд за продължителност на пилотиран космически полет.

Понякога Скайлаб 2 е наричан Скайлаб 1, но Скайлаб 1 е непилотираното изстрелване на самата станция.

Пост Астронавт
Командир Чарлс Конрад
четири космически полета
Пилот Пол Уайтц
един космически полет
Пилот – учен Джоузеф Къруин
един космически полет
  • Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Пост Астронавт
Командир Ръсел Швейкарт
един космически полет
Пилот Брюс Маккендлес
Пилот – учен Стори Мъсгрейв
  • Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
Основни характеристики на мисия Скайлаб 2
Маса 19 979 кг
Максимална достигната височина 440 км
Разстояние 18 536 730,9 км
Площ на полетната палуба 18 000 m²
Ракета носител Сатурн IB
Перигей 428 км
Апогей 438 км
Инклинация 50°
Период 93,2 мин
Станцията Скайлаб, гледана от командния модул на Скайлаб 2
Стартът на ракетата Saturn IB

Корабът е предназначен за екипаж от трима души и е със сериен номер CSM-116. Състои се от команден и сервизен модул, използвани в предишните лунни полети от програмата Аполо, а масата му е 19 970 кг. Произведен е от North American Rockwell Corporation, Space Div., Downey, Kalifornie (USA) за НАСА в Хюстън. По-късно е каталогизиран от COSPAR с номер 1973-032A. Командният модул има формата на конус, с височина 3.5 m, в себе си има парашутна система със седем парашути, двигатели, батерии, оптика и система за аварийно спасяване (LES), която се изхвърля след успешен старт. Сервизният модул съдържа в себе си основния двигател и гориво, батерии, кислороден резервоар. Преди кацане се извършва маневра, за да се разделят двата модула.

Корабът стартира на 25 май 1973 с ракетата „Сатурн IB“ от Кейп Канаверал във Флорида. Осем часа след това корабът се скачва с космическата станция Скайлаб над Тихия океан. Пет дни след това Ч. Конрад и Д. Kъруин правят космическа разходка в открития космос за извършване на дребни ремонти на слънчевия панел на станцията, с продължителност около четири часа. Няколко дни по-късно, на 10 юни правят второ излизане в открития космос за подмяна на ленти и филми и други дребни ремонти на станцията. Екипажът прекарва на станцията почти един месец и след ремонтите я оставя в добро състояние за следващите астронавти, които ще пристигнат на борда на станцията със Скайлаб 3.

Екипажът каца на 22 юни 1973 г. в Тихия океан, на около 1300 км от Сан Диего. Кабината на екипажа е прибрана от американския самолетоносач USS Ticonderoga, който е на около 10 км от мястото на кацане. Два дни по-късно и тримата членове на екипажа отлитат за Калифорния, където се запознават с Ричард Никсън и Леонид Брежнев.

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy