Направо към съдържанието

ТБ-4 (АНТ-16)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ТБ-4
Туполев ТБ-4
Туполев ТБ-4
Описание
Държава СССР
Типбомбардировач
КонструкторАндрей Николаевич Туполев
ПроизводителАГОС ЦАГИ
Произведен1933 г.
Произведени бройки1
Първи полет3 юли 1933 г
Използван отВВС на Червената армия
В експлоатация до29 септември 1933 г.
Тактико-технически данни
Екипаж12
Дължина32 m
Размах на крилете54 m
Площ на крилете422 m²
Височина11,73 m
Тегло (празен)21 400 kg
Тегло (пълен)37 000 kg
Двигател6 × бутални М-34
Мощност6 × 750 к. с. (6 × 560 kW)
Макс. скорост188 км/ч на 5000 m
Таван на полета2750 m
Скороподемност1000 m за 12,4 минути, 2000 m за 34 минути
Относително натоварване на крилото78,3 kg/m²
ТБ-4 в Общомедия

TB-4 (познат и като АНТ-16) е съветски тежък бомбардировач. Първият му полет е през 1933 г.

В началото на ноември 1929 г. Управлението на ВВС на Червената армия поръчва на ЦАГИ разработването на тежък бомбардировач ТБ-4, (получил също и наименованието АНТ-16). През март 1930 г. Управлението на ВВС одобрява изискванията за новия бомбардировач с двигатели М-35 с обща мощност 5000 к. с.

Според заданието на военните, този самолет трябва да бъде с максимално тегло 18 тона, от които 10 т. боен товар. Далечината на полета трябвало да достига 2000 км, скоростта при номинален режим на работа на всички двигатели да е 200 км/ч, таванът на полета – 5000 м, скоростта за кацане – 100 км/ч, разбегът – 250 м, пробег с използване на спирачки – 100 м, без спирачки – 300 м.

През април 1930 г. Съветът по Труда и Отбраната утвърждава план за експеримантално самолетостроене, който включвал и работата по създаването на АНТ-16. Всъщност, вместо планираната една година, работата по самолета продължила цели две години, като през май същата година (1930) е нахвърлен само идейния проект. През декември 1932 г. самолетостроителите получават двигателите, нужни за TБ-4, а през февруари 1933 г., започват постепенно да пренасят частите на АНТ-16 на летището. През април същата година TB-4 е сглобен цялостно, след което започват довършителните работи по него. През юли преминават изпитанията на самолета[1].

Из спомените на Пьотър Стефановский (военен летец-изпитател 1 клас, заместник-началник на Управлението за самолетни изпитания на Научно-изпитателния институт на ВВС, генерал-майор от авиацията) за изпитанията на TБ-4:

"... TБ-4 ни накара да забравим и за характера си, и за навиците. Бяхме потресени от него! Човек със среден ръст можеше да се движи свободно не само във фюзелажа, но нямаше нужда да се навежда и в централната част на крилото. Оборудването на чудовищната машина напомняше на малка фабрика. Имаше дори и малка собствена електростанция за автономно захранване на всички самолетни агрегати... Различно оборудване, въоръжение, системи и апарати за управление запълваха цялата вътрешност на самолета с необичайни размери. Предавайки ми машината, М. Громов ми я описа повече от лаконично: „Лети добре. Сам ще видиш.“[1].

През ноември 1933 г. в канцеларията на началника на ВВС на Червената армия Яков Алкснис се провежда съвещание във връзка с резултатите от изпитанията на TБ-4, което на практика спира изпълнението на проекта АНТ-16. В протокола от съвещанието се казва:

„... предвид неизпълнените тактико-технически изисквания, опитният самолет да не се допуска до серийно производство. Като еталон да послужи военния вариант на самолета „Максим Горки“ (АНТ-20) с осем двигатели М-34. Експерименталният самолет АНТ-16 да бъде предаде на ЦАГИ за съвместни изпитания с НИИ (Научно-изпитателния институт на ВВС на Червената армия) за изясняване на въпросите, свързани с построяването на „АНТ-20[1]...

  1. а б в Туполев ТБ-4 (АНТ-16) // Уголок неба.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy