Франсоа Жакоб

Вижте пояснителната страница за други личности с името Жакоб.

---

Франсоа Жакоб François Jacob
френски микробиолог и генетик
Роден	17 юни 1920 г. Нанси, Франция
Починал	20 април 2013 г. Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	биология, микробиология, генетика
Работил в	Институт „Пастьор“
Известен с	изследванията си в областите генетика (оперон) и микробиология
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1965)
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Франсоа Жакоб в Общомедия

Франсоа̀ Жако̀б (на френски: François Jacob) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология за 1965 г.

Биография

Роден е на 17 юни 1920 година в Нанси, Франция. След завършване на колеж в Париж, постъпва в Сорбоната в медицинския факултет. Обучението му е прекъснато от Втората световна война, като през юни 1940 се присъединява към френските въоръжени сили базирани в Лондон. След това е изпратен като военен лекар във Втора бронетанкова дивизия, разпределена в Африка. През август 1944 е сериозно ранен и седем месеца прекарва в болница. След възстановяването си е награден с Кръст на Освобождението, един от най-високите военни отличия на Франция.

След войната завършва образованието си и през 1947 получава диплома за лекар. От 1950 е асистент на Андре Лвоф в Пастьоровия институт. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги), която става предмет на докторската му дисертация (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 1950-те години съвместно с Жак Моно откриват информационната РНК и установяват, че ДНК съдържа три вида гени – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването. За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.

Умира на 19 април 2013 година в Париж на 92-годишна възраст.

Признание

• 1962 – Награда „Шарл-Леополд Майера“ (Gran Prix Charles-Leopold Mayer) на Френската академия на науките;
• 1962 – Чуждестранен член на Датската Кралска академия за изкуства и науки;
• 1964 – Чуждестранен член на Американската академия за изкуства и науки;
• 1965 – Нобелова награда за физиология или медицина;
• 1969 – Чуждестранен член на Националната Академия на науките на САЩ и на Американското дружество на философите;
• Почетен доктор на множество университети.

Библиография

• 1954: Les Bactéries lysogènes et la Notion de provirus, éditions Masson.
• 1961: ((en)) Sexuality and the genetics of bacteria, avec Élie Wollman, Academic Press
• 1970: La Logique du vivant, une histoire de l’hérédité, éditions Gallimard.
• 1979: L'évolution sans projet dans Le Darwinisme aujourd'hui, collection Points – Sciences, éditions du Seuil
• 1981: Le Jeu des possibles, essai sur la diversité du vivant, éditions Fayard
• 1987: La Statue intérieure, éditions Odile Jacob, автобиография
• 1997: La Souris, la Mouche et l’Homme, éditions Odile Jacob.

Източници

• „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки

• Биография на Франсоа Жакоб, Nobelprize.org
• Видео-интервю с Франсоа Жакоб, Peoples Archive