306 г. пр.н.е.
| << | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
306 (триста и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Антигон I Монофталм и синът му Деметрий I Полиоркет отнемат остров Кипър от владението на Птолемей I, след което окуражени от това свое постижение организират инвазия на Египет по суша и море, която претърпява пълен провал.[3]
- Антигон се обявява за василевс в Сирия и Мала Азия и дава същата титла на Деметрий, който става съвладетел.[2] С този жест той предявява претенции върху наследството на Александър Велики.
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]- Тиранът на Сиракуза Агатокъл сключва мирен договор с Картаген. Река Халикус е възстановена като граница на картагенските владения в Сицилия.[4] Агатокъл евакуира окупираните от него картагенски градове в замяна на 200 000 бушела зърно и 150 гръцки таланта сребро.[5]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Квинт Марций Тремул и Публий Корнелий Арвина.
- Племето херники възстава, но бунта е потушен бързо от консула Марций като победените все пак получават гражданство без право на гласуване.[4][6] Марций получава триумф за победата.[6]
- Самнитите нахлуват в северна Кампания, но са победени.[4][6] Марций получава триумф за победата.[6]
- Рим сключва договoр с Картаген (вероятно насочен конкретно срещу царя на молосите Пир), който е четвърти такъв в хода на дългата история на дипломатическите отношения между двете сили. Според достигнатото съгласие двете страни си обещават военна взаимопомощ, което осигурява на римляните подкрепата на мощния картагенски флот.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 459
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 496
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 56
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 663
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 404
- ↑ а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 73
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 475