About Melinoe and Hekate Trimorphis in the bronze tablet

from the town of Pergamon

Dimitar Vasilev Georgieff, Plovdiv, d_georgieff@yahoo.co.uk

Melinoe is a deity mentioned in the Orpheus hymns, which brings nightmares and madness. In
Ancient Greece, it is considered a goddess of ghosts. The theonim is derived from μελας-black and
νόος- mind, intellect, meaning of a black mind, which fully justifies the cult expression to provoke
nightmares. Νυχίη is a specific theonim of the goddess of the night Nikta from Νυχεία-awakening in
the night. ТTheononym is known from a bronze tablet from Pergamum with epigraphic number:
MDAI(A) 24 (1899) 199,63 Mysia [Kaïkos], Pergamon Zauberapparat. Drei Hekate-Gestalten. Φοιβίη.
Διώνη. Νυχίη. In the inscription, Phoebe (Φοιβίη) should be considered the goddess of the moon,
whose chief representative is the goddess Artemis, but also and the goddess Hekate.

What exactly are the goddesses Φοιβίη,  Διώνη and Νυχίη? What deities take a part in Hekate
Triformis (Trimorphis)? Who are the deities of the Chtonic Triad in the triple image of Hekate
Triformis? Sometimes Artemis is identified with the name Phoebe, by analogy with his brother Apollo
Feb. That is why the image of the goddess in Hekata Triformis with sun rays on the head is precisely
Artemis. Thus Artemis is represented as the female deity of light. We have already made reference
that the goddess of the night Nyx (Nikta) is directly identified with Hekate. In this case, Hekate is
called with the theonim Νυχίη. The Greek poet Bakhilid, who lived in the period 520-451 BC, testifies
that Nyx is Hekate. Although Nyx itself is not Chtonic, but one of the earliest and primary deities, it is
one of Hekate's identities as the deity of the underground darkness. In this case, Hekate in the tablet
of Pergamon is named after her mother's name as a sign of parental and cult succession. That is why,
in the sculptures of Hekata Triformis, the goddess with the moon's sickle is Hekate, despite the fact
that Artemis is the deity of the moon. Artemis itself is identified with Selena, which is often depicted
with the moon on her forehead, but in this case the moon symbolizes Hekate's torch the night when
she and Demeter discover the Persephone. The ancient mythology reflects the sun in Apollo, and as
the daughter of the starry sky, Hekate representing the moon is associated with it and largely
displaces Artemis, taking on its characteristics and attributes. If at first Helios and Selena are identical
to Apollo and Artemis, the image of Hekate is further mixed with that of Selena. And that is why the
moon symbol becomes the attribute of Hekate. Proof of Artemis's relationship with Hekate is the
similarity in their epithets, as Artemis and Apollo are called by the epithet ἕκατος-reaching from far,
going far (even beyond) according to Homer, Herodotus, and Aeschylus.
There remains the unleashing of the last knot in resolving the identity of the goddess  Διώνη. By this
name in ancient times they called a multitude of goddesses: Dione is titan goddess- the mother of
Aphrodite according to Homer, as well as Aphrodite herself. But both deities are not of a chthonic
nature. Hence, the assumptions about their participation in Hekate Triformis composition are out of
the question.
Hekate was identified with many deities such as Artemis, Demetra, Vendida, Coty, Selena, Despoina,
Crataeis, and others.
Undoubtedly Hekata Triformis is an emanation of confusion in identities with other deities, especially
with Demeter, Artemis, and Persephone.
Besides Helios, she was the only deity who watched the Persephone abduction from her cave. She
accompanied Demeter with a torch in her hand in search of Persephone; And when Persephone was
found, Hekate stayed with her as her attendant and companion. So she becomes a deity of the
underworld. It is described as a powerful and fearsome deity ruling the souls of the dead. She is the
goddess of purification and redemption, accompanied by the Dogs of Stygia.
In the statues, the goddess is depicted with a torch - a symbol of moon fire, with a snake - the
embodiment of immortality and a knife - of obstetrics. As a deity of the underworld and a
companion of Persephone, Hekate is worshiped as the queen of the night and goddess at the
crossroads, she sends harsh dreams to the people, and that she must be called upon to make and
spoil spells.
Therefore, as a chtonical deity, Hekate remains subordinate to the queen of the underground
kingdom Persephone.
Deo (Dêô) is another epithet of Demeter, according to Homer in his Hymn for Demeter: Hom. Hymn.
In Dem. 40; 47 and later in the works of Aristophan, Sophocles, Callimachus from Cyrene and
Apollonius of Rhodes. The epithets of Persephone Deiois, Deoine and Deïone are witnessed in Ovid's
"Metamorphoses": Ov. Met. Vi. 114. Because of the epithet of Aristi Chtonia and the epithet from
Arcadia "The Mistress" Persephone also bears the names Deiois, Deoine and Deïone, meaning "the
Goddess", since the pronouncement of the real name Persephone is "taboo" and equally the
invocation of the goddess. Such a challenge could not be taken by any ancient mortal.
Thus, the epithets Melindia, Melinoia, Melivia and Melitodes of Persephone are not related to the
honey, but to the role of the goddess as the "Queen of the Darkness." The naming of Hekate with the
name Melinoe only suggests the high degree of syncretism between the two female deities and their
parallel worship in performing cult practices and sacrifices.
Thus, the hypothesis of the triple hypostasis of Hekate Triformis, which includes the triads Artemis -
Hekate - Demetra and Artemis - Hekate - Selena, turns out to be groundless. On the basis of this
analysis, we must finally determine the composition of Hekata Triformis syncretic cult, namely that
the deities of Persephone - Hekate - Artemis belong to the syncretic image of Hekate.

Symbols and attributes of Hekate

Hekate is often depicted in the company of a dog - the appearance of darkness, the demonic power
of Hekate and also embodies Sirius - the brightest star of the constellation Big Dog. Not rarely, it is
depicted with the three-headed dog, Kerberos or Cerberus. To him in the triad, the goat and the
horse are included as cult animals of Hekate and relatively less often accompanied by a lion - a
symbol of power and power. In addition to torches and daggers, the Trimorphic Hekate often holds a
phiale (or patera) and a jug -oinochoe, vessels for ritual libations, along with the holding of a snake,
as a symbol of the poisonous power of the deity. To the symbols of Hekate are added also oak,
cypress, yew,  and herbs aconite, belladonna, mandrake, dittany and garlic.

In early mythography, Hekate is depicted as a single image, and only later appear its triple images,
the result of cult syncretism with other deities. Hellenic sculptor Alkamen from the second half of the
5th century BC seems to have first created the triple image of Hekate when making the statue of the
Hekate Epipurgidia ("from the tower") near the Acropolis in Athens, looking all over the country and
thus defending the city (Pausanius, (2.30.2); Pausanius, Description of Ellada, Book I-X (Series of
"Ancient Authors" to the sources for Thracia and Thracians) Sofia, 2004).
The Bronze tablet from Pergamos notes that all three goddesses are named with the epithet
АMIBOUΣA, which is still unclear about science. It is believed to derive from a particular cult practice
that is valid only for the surroundings of the city of Pergamon. According to Aristotle and Plutarch,
ἀμία is a fish, variety of tuna, and BOUΣA should be interpreted as a βόσκω (feed) in connection with
the use of this fish for sacrifice to the three deities. In Athens there was a statue of Hecate
Triglathena (θείνω- beat, strike, piercе), which translates to "The Hekate piercing the fish trigla" or
on ancient greek τρίγλη-red mullet (William Martin Leake, The Topography of Athens, London, 1841,
p. 492). It is possible, besides the red mullet, to serve also the species Trigla lyra and Trigla lucerna
for sacrifice. The epithet "piercing" probably makes sense because of the blade (or the sword) that
the goddess holds in his left hand often in his relief and sculptural images.
The practice of using different fish for sacrifices in the individual Greek polis depended most probably
on the species of fish in the sea water and the desire to bring ever larger fish as a gift to the goddess
Hekate.
On the bronze tablet it is clear that Diona holds a torch and a whip - a symbol of power in the
Underworld, Phoebe or Artemis holds a key and  a torch, and Hekate holds a sword in his left hand
and a snake in his right hand.
Photo 1.
Fig. 1.

Sources:

http://epigraphy.packhum.org/search?patt=%CE%9D%CF%85%CF%87%CE%B9%CE%B7

http://www.maicar.com/GML/Hecate.html

Original text:

Melinoe е божество, споменато в Орфеевите химни, която носи кошмарни сънища и лудост. В
Древна Гърция тя е смятана за богиня на призраците. Теонимът произлиза от μελας-черен и
νόος-мисъл, ум, разум със значение черен ум, с което напълно се оправдава култовото
изражение за предизвиква на кошмарни сънища. Νυχίη е специфичен теоним за богинята на
нощта Никта със значение от епитета Νυχεία-бодърстваща в нощта. Теонимът е известен от
бронзов таблет от Пергам с епиграфски номер: MDAI(A) 24 (1899) 199,63 Mysia [Kaïkos],
Pergamon Zauberapparat. Drei Hekate-Gestalten. Φοιβίη. Διώνη. Νυχίη. В надписа Φοιβίη би
следвало да се приема за богинята на луната, чийто главен представител е богинята Артемида,
но също и Хеката.
Кои точно са богините Φοιβίη. Διώνη. Νυχίη и какви божества влизат в състава на Хеката
Триморфис (Триформис)? Кои са божествата на хтоничната триада в тройния образ на Хеката
Триморфис?Понякога Артемида е идентифицирана с името Phoebe, по аналогия със своя брат
Аполон Феб. Ето защо образа на богинята в Хеката Триморфис със слънчеви лъчи на главата е
именно Артемида. Така Артемида е представяна като женско божество на светлината. Вече
направихме препратка, че богинята на нощта Никта е пряко отъждествявана с Хеката. В
конкретния случай Хеката е наречена с теонима Νυχίη. Гръцкият поет Бакхилид, живял в
периода 520-451 пр.н.е., свидетелства, че Никта е Хеката. Макар самата Никта да не е хтонично,
а едно от най-ранните и първични божества, тя се явява една от идентичностите на Хеката като
божество на подземния мрак. В този случай на таблета от Пергам Хеката е наречена с
майчиното си име в знак на родителска и култова приемственост. Ето защо в триобразните
скулптури на Хеката Триформис богинята с лунен сърп на главата е именно Хеката, независимо
от факта, че Артемида е божество на луната.  Самата Артемида е идентифицирана със Селена,
която често се изобразява с луната на челото й, но в конкретния случай луната символизира
факела на Хеката в нощта, с който тя и Деметра откриват Персефона. Древната митография
отразява слънцето в Аполон, а като дъщеря на звездното небе, Хеката, представяща луната, се
свързва с него и до голяма степен измества Артемида, поемайки нейни характеристики и
атрибути. Ако в началото Хелиос и Селена са тъждествени на Аполон и Артемида, по-нататък
образът на Хеката се смесва и с този на Селена. И точно заради това символа на луната става
атрибут на Хеката. Доказването на връзката на Артемида с Хеката е сходствата в техните
епитети, тъй като Артемида и Аполон са наричани с епитета ἕκατος- улучващ от далеч, стигащ
далеч (дори отвъдното) според Омир, Херодот и Есхил.
Остава разплитането на последния възел в разрешаването идентичността на богинята Διώνη. С
това име в древността са наричали множество богини: богинята титан Дионе - майка на
Афродита според Омир, а така също и самата Афродита. Но и двете божества не са с хтонична
природа. Следователно предположенията за тяхното участие в композицията на Хеката
Триморфис е изключено изначално.
Хеката била идентифицирана с множество божества  като Артемида, Деметра, Вендида,
Котито, Селена, Деспоина, Кратеис(Crataeis) и др.
Безспорно Хеката Триформис се явява еманация на объркванията в идентификациите с другите
божества, особено с Деметра, Артемида и Персефона.
Освен Хелиос, тя била единственото божество, което от пещерата си наблюдавало отвличането
на Персефона. Тя придружила Деметра с факла в ръка при търсенето на Персефона; И когато
Персефона била намерена, Хеката останала с нея като придружителка и спътница. Така тя става
божество на подземния свят. Тя е описана  като мощно и страховито божество, управляващо
душите на мъртвите. Тя е богинята на пречистването и изкуплението, придружавана от
Стигийските кучета.
На статуите си богинята е изобразявана с факел – символ на лунния огън, със змия –
олицетворение на безсмъртието и с нож – на акушерството. Като божество на подземния свят и
спътник на Персефона, Хеката е почитана като кралица на нощта и богиня на кръстопътя, тя
изпраща тежки сънища на хората, както и че тя трябва да бъде се призовавана при правенето и
развалянето на магии.
Следователно като хтонично божество Хеката остава подчинена на кралицата на подземното
царство Персефона.
Dео (Dêô) e друг епитет на Деметра според Омир в неговия Химн за Деметра: Hom. Hymn. in
Dem. 40; 47 и в последствие в съчиненията на Аристофан, Софокъл, Калимах от Кирена и
Аполоний Родоски. Епитетите за Персефона Deiois, Deoine и Deïone са засвидетелствани в
произведениeто "Метаморфози" на Овидий:
Ov. Met. vi. 114. Именно заради епитета  Aristi Chtonia и прозвището от Аркадия
"Господарката", Персефона носи и названията Deiois, Deoine и Deïone със значение "Богинята",
тъй като произнасянето на истинското име Персефона било "табу" и равнозначно на
инвокиране на богинята. Подобно предизвикателство не би могъл да поеме никой древен
смъртен. Така епитетите на Персефона Melindia, Melinoia, Melivia и Melitodes не са свързани с
мед, а с ролята на богинята като "Кралица на тъмнината". Назоваването на Хеката с името
Мелиное само подсказва високата степен на синкретизъм между двете женски божества и
тяхното паралелно почитане при извършване на култови практики и жертвоприношения.
Така предположенията за тройния ипостас на Хеката Триморфис, в които влизат триадите 
Артемида - Хеката – Деметра и  Артемида - Хеката – Селена се оказват безпочвени. Въз основа
на настоящия анализ следва окончателно да уточним състава на синкретичния култ на Хеката
Триформис, а именно, че в него влизат в триединна връзка божествата  Персефона - Хеката – 
Артемида.

Символи и атрибути на Хеката

Хеката често е изобразявана често в компанията на куче  -израз на мракобесието, на
демоничната сила на Хеката и също въплъщава Сириус - най-ярката звезда от съзвездие
Голямо куче. Не рядко тя е изобразявана с триглавото куче Керберос или Цербер. Към него в
триада влизат козата и коня като култови животни на Хеката и сравнително по-рядко е
придружена от лъв - символ на сила и мощ. В допълнение към факлите и кинжалите,
Триморфната Хеката често държи фиала и кана - съдове за обредни възлияния, наред с
държането на змия, като символ на отровната сила на божеството. Към нея се допълват и
дървесните символи на дъба, кипариса, тиса, аконита, беладоната, мандрагора, хмелова
майорана и чесъна.
В ранната си митография Хеката е изобразявана като единичен образ, а едва по-късно се
появяват нейните тройни образи, резултат от култовия синкретизъм с другите божества.
Елинският скулптор Алкамен от втората половина от V в.пр.н.е. изглежда пръв създал тройното
изображение на Хеката, когато изработва статуята на Хеката Епипюргидия („от кулата“) в
близост до акропола в Атина като гледа във всички страни и така да защитава града (Павзаний,
(2.30.2), Описание на Елада, Кн. І-Х. (Поредица “Антични автори” към изворите за Тракия и
траките) София, 2004).
В бронзовия таблет от Пергам прави впечатление, че и трите богини са наречени с епитета
АMIBOUΣA, което все още е неясно за науката. Счита се, че то произлиза от конкретна култова
характеристика, валидна само за околностите на град Пергам. Според Аристотел и Плутарх
ἀμία- е вид риба, разновидност на риба тон, а BOUΣA следва да се интерпретира като βόσκω-
храня във връзка с използването на тази риба за жертвоприношение към  трите божества. В
Атина била издигната статуя на Hecate Triglathena (θείνω-удрям, поразявам, пронизвам), което
в превод означава "Хеката, принизваща рибата тригла" или на старогръцки τρίγλη- барбун
(William Martin Leake, The Topography of Athens, London, 1841, p. 492). Възможно е освен барбун
в това число за жертвоприношение да са служели и видовете Trigla lyra и Trigla lucerna.
Епитетът "пронизваща" вероятно намира смисъл, заради острието (меча), което богинята
държи в лявата си ръка често в своите барелефни и скулптурни изображения.
На бронзовия таблет ясно личи, че Диона държи в ръцете си факел и камшик - символ на власт
в Подземния свят, Фоибе или Артемида държи ключ за порта и факел, а Хеката държи в лявата
ръка меч и змия в дясната ръка.