Космос 133
| Космос 133 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Союз |
| Космодрум | Байконур |
| Старт | 28 ноември 1966 11:02 UTC |
| Кацане | 30 ноември 1966 10:21 UTC |
| Място на кацане | самоунищожил се в атмосферата |
| Продължителност на полета | 2 денонощия 22 часа 51 минути |
| Брой обиколки | 48 |
| Апогей | 223 км |
| Перигей | 171 км |
| Инклинация | 51,9° |
| Период | 88,4 мин |
| Маса | 6560 кг |
| NSSDC_ID | 1966-107А |
| NORAD ID | 02601 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | безпилотен |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
| - | Космос 140 |
Космос 133 е първият експериментален съветски космически кораб от типа „Союз“. Това е модификацията Союз 7К-ОК и е кораб № 2, а на борда му се намирал манекен.
Полет
[редактиране | редактиране на кода]
Програмата предвиждала да се изпробва скачване с другия „Союз 7К-ОК № 1“, който трябвало да бъде изстрелян по-късно.
Първият космически кораб (с № 2) стартира на 28 ноември 1966 г. в 11:00:00 от площадка № 31 на космодрума Байконур и му е даден пореден № 133 от спътниците серия Космос. В случай на неуспех е щял да бъде оставен без номер. Излизането му в орбита става без проблеми.
Няколко часа по-късно Космос 133 по неизвестни причини се включва двигателят му и изразходва в рамките на 15 минути почти всичкото си гориво, предвидено за скачването му. Космическият апарат започва да се върти с около 2 оборота в минута. При тези обстоятелства, целта на предварителната мисия вече е неосъществима и стартът на втория космически кораб е отменен.
Предприети са няколко опита за спиране на въртенето, но не е ясно дали командите се получават правилно от кораба. Решено е да се изпробва действието на системите за приземяване. Поради неточно подадена или грешно „разбрана“ команда от апаратурата спускаемия апарат се насочва за приземяване в Китай. Поради това е подадена команда за самоунищожение на апарата, а останки от него така и не са открити.
Съдбата на първия „Союз“
[редактиране | редактиране на кода]Стартът на кораб № 1 е насрочен за 12 декември. След запалването на двигателите те заработват, но не на пълна мощност и ракетата-носител остава на стартовата площадка (№ 31). Повредата се оказва клапан за кислород, който попречил на всички двигатели да заработят правилно и да не достигнат мощност за извеждане на ракетата в космоса. Около половин час след това, по време на източване на горивото се възпламенява спасителната кула, ракетата е опожарена и избухва малко след това. Най-малко един човек е убит, а стартовата площадка е разрушена.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Космос 140 – Союз 7К-ОК № 3
- Союз 1 – Союз 7К-ОК № 4
- Космос (изкуствен спътник)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пилотируемые космические корабли „Союз“, „Союз Т“, „Союз ТМ“, book: Гудилин В.Е., Слабкий Л.И.(Gudilin V., Slabkiy L.)"Ракетно-космические системы (История. Развитие. Перспективы)", М., 1996 (in Russian)
- 40 години от първото автоматично скачване в космоса
- А. Железняков. Енциклопедия „Астронавтика“. Хроника на усвояването на космоса. 1966 г.
