Союз ТМ-20

Союз ТМ-20
	Союз ТМ-20
Данни за кораба
Ракета-носител	Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Я15000-074
Полет на Союз №	96
Име на кораба	Союз ТМ № 69
Космодрум	Байконур Площадка № 1
Старт	3 октомври 1994 22:42:30 UTC
Скачване	6 октомври 1994 00:28:15 UTC
Място на скачване	Мир, ПхО ББ
Разкачване	22 март 1995 00:43:08 UTC
Кацане	4 ноември 1994 11:18:26 UTC
Място на кацане	50° с. ш. 67° и. д. / 50.31° с. ш. 67.21° и. д., 54 км от гр. Аркалък, Казахстан
Продължителност на полета	169 денонощия 5 часа 21 минути 35 секунди
Изминато разстояние	113,32 млн. км
Апогей	249,6 км
Перигей	200 км
Инклинация	51,65°
Период	88,7 мин
Маса	7170 кг
NSSDC_ID	1994-063А
NORAD ID	23288
Данни за екипажа
Членове на екипажа	3
Позивна	„Витяз“
Кацане	Викторенко, Кондакова – Союз ТМ-20; Мерболд – Союз ТМ-19
Продължителност на полета	Викторенко, Кондакова – 169 денонощия 5 часа 21 минути 20 секунди; Мерболд – 31 денонощия 12 часа 35 минути 55 секунди
Разкачване	11 януари 1995 08:59:40 UTC Мир, ПхО ББ
Скачване	11 януари 1995 09:27:55 UTC Мир, ПхО ББ
Свързани космически мисии
Союз ТМ-19	Союз ТМ-21
	Союз ТМ-20 в Общомедия

Союз ТМ-20 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 96-и полет по програма „Союз“.

Екипаж

При старта

Основен

Александър Викторенко (4) – командир
Елена Кондакова (1) – бординженер
Улф Мерболд (3) – космонавт-изследовател

Дублиращ

Юрий Гидзенко – командир
Сергей Авдеев – бординженер
Педро Дуке – космонавт-изследовател

При кацането

Александър Викторенко – командир
Елена Кондакова – бординженер
Валерий Поляков – космонавт-изследовател (лекар)

Параметри на мисията

Маса: 7170 кг
Перигей: 200 км
Апогей: 249,6 км
Наклон на орбитата: 51,65°
Период: 88,7 мин

Описание на полета

„Союз ТМ-19“ извежда в орбита 17-а дълговременна експедиция на станцията „Мир“. Целият полет протича с различни неизправности. Връзката на екипажа с центъра за управление на полетите и обратно била некачествена и лоша. Причината за това останала неизвестна. При скачването на кораба със станцията отказва автоматичната система за сближаване и скачване. Това не било неочаквано предвид получения преди това абсолютно същ проблем с товарния кораб Прогрес М-24. И тогава и сега скачването е извършено в ръчен режим. Причините за това се оказва грешка в софтуера, с който са осигурени корабите.

Научната програма е основно с медицинска насоченост: привикването към условията на безтегловност, намаляването на мускулната маса, загубата на тегло и пренастройката на биологичния часовник на човешкия организъм.

След девет години на полет в космоса, слънчевите батерии на станцията започват да се разпадат. Дългият полет на шест космонавта на борда на станцията (около един месец) повишава консумацията на енергия. Разликата в количеството на енергията, която влиза в станцията и разхода става много малка. На 11 октомври електрическата система на станцията отказва. Разредени са буферните акумулатори на базовия блок на станцията, което довежда до отказ и на системата за ориентация на станцията и нейния неконтролируем полет. Спират да работят пулта за управление на станцията, загубва се и връзката със Земята. Връзката малко по-късно е възстановена чрез предавателя на кораба „Союз ТМ-20“, който от Земята е отделен от захранването на станцията. Екипажът изключва неизправните акумулатори на базовия блок и ги заменя с акумулатори от модулите Кристал и Квант-2. Включват се първо системата за ориентация на станцията, после и системите за ориентация на слънчевите панели спрямо слънцето. Станцията напълно е върната в изправност на 13 октомври.

Валерий Поляков се завръща на Земята с кораба „Союз ТМ-20“ след рекорден (и до днес) продължителен полет – 437 денонощия 17 часа 31 секунди. Освен това Елена Кондакова поставя рекорд за продължителност на полета от жена – 169 денонощия 5 часа 35 секунди.

По време на полета е посрещнати и разтоварени транспортните кораби „Прогрес М-24“ и „Прогрес М-25“.

Вижте също

Външни препратки