Медитация

Статуя в Бангалор изобразяваща Бог Шива, който медитира

Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума и / или предизвиква режим на съзнанието, за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие. Медитацията е съществен компонент на източните религии, философии и духовни учения. Тя се практикува на изток повече от 5000 години, а в последно време с навлизането на източните духовни практики тя става популярна в Европа и на Запад. Различните медитативни практики и дисциплини обхващат широк спектър на упражняване и изпитване на умствена релаксация, покой на ума и концентрация.

Понятието медитация се отнася за широк спектър от практики (и може да се съпровожда от допълнителни физически упражнения като хатха йога и чигун, които могат да имат и ролята на спорт), които варират от техники, предназначени за насърчаване на релаксация, контакт с духовни учители и водачи, изграждане и овладяване на вътрешната енергия (Чи, Ки, прана и др.), като резултат може да има получаване на психични видения, тя може да доближи практикуващия по-близо до Бог, може да му даде възможност да вижда и осъзнава минали животи, да осъществява далечни, в други светове и измерения пътувания и т.н., също съдържа технически упражнения, насочени към развитието на състрадание , любов, търпение, щедрост, прошка и към по-широкообхватни цели като устойчива еднопосочна концентрация без усилие, едно посочен анализ, и неразрушимо чувство за благосъстояние по време на извършване на всякакви и всички дейности в живота.

Значението на латинската дума meditatio първоначално е включвало всякакъв тип, както умствено, така и физическо упражнение, много по-късно думата придобива значението на съзерцаване, съзерцание и като такава е позната в западната философска традиция.

Будистката медитация

Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Буда Шакямуни Нагарджуна Падмасамбхава Бодхидхарма
Будизъм по страна и регион
Южен, източен и северен будизъм Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада Махаяна Мадхямака Йогачара Дзен Тендай Шингон Ваджраяна Нингма Кагю Шангпа Кагю Сакя Кадам Джонанг Бодонг Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини Убежище Медитация Трикая Сангха Ступа
Портал Будизъм История на Будизма

Четириръка форма на Любящите Очи (Авалокитешвара, тиб. Ченрезиг), изразяваща Великото Съчувствие.

В будизма медитацията е практическо средство за разпознаване на своя потенциал за постигане на Просветление. Медитацията означава „да пребиваваш без усилие в това, което е“. На всяко ниво будизмът използва за това различни средства, които могат да бъдат обединени в два аспекта – успокояване на ума (санскр. шамата, тиб. шине) и дълбоко прозрение (санскр. випасана, тиб. лхаг тонг). Във Ваджраяна (тиб. Дордже Тегпа) практикуващият се отъждествява с Буда-аспекти (тиб. идам), представляващи форми от енергия и светлина, които изразяват просветлените качества на Буда-природата на ума. В различните школи съществуват и форми на медитация, които не са непременно седящи – в тях са включени различни действия като ходене, различни упражнения, говорене, пеене и изпълнение на музика, хранене и т.н. За напредналите практикуващи от школи като Дзен, Махамудра и Ваджраяна работата и въобще действията на ежедневието се превръщат в медитация. Броениците (санскр. мала), а също ритуалните предмети, които понякога се използват по време на медитация помагат на практикуващия в някои аспекти на обучението, а също и да поддържа ума си буден и осъзнат.

Йога на медитацията

В шеста глава на Bhāvārthadipikā коментар на Бхагавад-гита от Шри Джанешвар (Dnyaneshwar)[1] медитацията в йога е описана като състояние, предизвикано от издигането на свещената енергия Кундалини (различна от Прана и Чи), която създава връзка на индивидуалната душа Атма с универсалния Дух – Параматма. Външните и вътрешни признаци на това състояние са ясно разграничими: тялото е излекувано от всякакви болести; умът е умиротворен и се намира в покой; поток от амброзия се излива във вътрешността на тялото на медитиращия, придружен от усещане на всепроникваща радост и блаженство. За постигане на това състояние не е необходимо трениране или волеви контрол над ума, тъй като то се постига спонтанно, предадено от древните гуру Натх – какъвто е Шри Джанешвар, ученик на Шри Нивритинатх. Частично издигане на Кундалини се постига и в Сахаджа йога, предадено от гуру Шри Матаджи Нирмала Деви.

Благоприятни ефект от медитацията

Доказано е, че практикуването на медитация носи както ползи за физическото здраве, така и за психическото. Медитацията повишава плътността на „сивото вещество“ в определени части от мозъка. Анализ на изображения от ядрено-магнитен резонанс показват, че медитацията увеличава плътността на сивото мозъчно вещество в структурите свързани със самооценката, състраданието и самоанализ. Медитацията също:

• Подобрява паметта и играе защитна роля срещу заболявания като Алцхаймер.
• Чрез медитацията се научавате да дишате, използвайки диафрагмата, а не гръдния кош (т.нар. коремно дишане).
• Mедитацията понижава пулса и отпуска мускулите, респективно натрупаното напрежение. Тя е изключително ефективна при борбата със стреса.

Що се отнася до психическото здраве, медитацията помага за осъзнаването на своите емоции, мисли и действията, които те пораждат. В проучване, 40 възрастни мъже и жени, които практикували медитация за осъзнатост докладвали намалено усещане за самота, в сравнение с контролна група, която е била поставена в списъка на чакащите за проучването.

Медитирането може да намали стреса от забързаното ежедневие. Психическият и физическият стрес причиняват повишени нива на хормона на стреса – кортизол. Това сериозно вреди на здравето ни. Проучванията сочат, че медитацията намалява симптомите на тревожност, страха от фобии, социална тревожност, параноични мисли и пристъпи на паника.

Библиография

• Жерар Ед, Медитация и здраве според лечебните традиции на древен Китай, изд. „Хемус“, София, 1994
• Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.
• Зегерс, Манфред. Знание о Медитации. Взгляд и медитация в Буддизме Алмазного Пути. Украина, Религиозен Център на Украинското Обединение на Будистите, 2008. ISBN 879-699-69606-0-1. с. 240. (на руски) Архив на оригинала от 2010-08-14 в Wayback Machine.

Външни препратки

• Медитация и мантри, книга от Свами Вишнудевананда
• Статия в Psychology Today за ползите от медитацията (анг.)
• Видове медитация Архив на оригинала от 2015-04-28 в Wayback Machine. и как да седим в полу-лотос (анг.) Архив на оригинала от 2015-04-28 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Meditation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​