Направо към съдържанието

Нифонт II Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нифонт II
Νήφων Β΄
православен духовник
Свети Нифонт с учениците си Йоасаф Константинополски и Макарий Солунски, икона от XIX век
Свети Нифонт с учениците си Йоасаф Константинополски и Макарий Солунски, икона от XIX век

Роден
Починал

Религияправославие
Канонизация
Почитан вПравославната църква
Празник11 август
Нифонт II в Общомедия

Нифонт (на гръцки: Νήφων Β΄) е православен духовник и светец, вселенски патриарх от 1486 до 1488 година, от 1497 до 1498 година и за малко през пролетта на 1502 година.[1] Нифонт е канонизиран за светец от Православната църква и празникът му е на 11 август.[2]

Сведения за Нифонт се намират в неговото съставено изглежда на славянски, но запазено само на гръцки и румънски език житие. Румънската версия на житието съдържа доста повече подробности от гръцката.[3]

Роден е на полуостров Пелопонес в семейството на майка гъркиня и баща албанец със светското име Николаос (Νικόλαος).[4] Замонашва се в Епидавър и приема монашеското име Нифонт. Занимава се с калиграфия и преписване на ръкописи. Запознава се в Нарта с монаха Захарий, на когото става послушник. Двамата заминават за Албания, за да проповядват срещу унията със Западната църква. Прекарват известно време в Круя при Георги Кастриоти, а после, след падането на Константинопол в ръцете на османците, се установяват в манастира „Света Богородица“ в Охрид.[5]

В 1482 година Нифонт става солунски митрополит. В 1486 година е избран за вселенски патриарх с подкрепата на богатия влашки княз Влад IV Монах и така се слага началото на намесата на влашките князе в при избора на константинополски патриарх.[1][6] След 18 месеца става скандал, който води до свалянето на Нифонт. Предходният патриарх Симеон I Константинополски умира без да остави завещание. По това време ковчежник на султана е Искендер бей, приел исляма син на основния поддръжник на Симеон Георгиос Амирудзес. Искендер бей иска цялото наследство на Симеон, включително църковните предмети, да преминат в съкровищницата на султана. За да избегне това Нифон докарва трима свидетели, които дават фалшиви показавия, че законният наследник е племенник на Симеон. След разкриването на истинвата султан Баязид II конфискува собствеността на починалия патриарх, наказна замесените в скандала духовници[7][4] и в първите месеци на 1488 година заточва Нифонт в манастира на острова Свети Иван срещу Созопол. Стивън Рънсиман го определя като глуповат и незадоволителен в ролята си на патриарх.[8]

През лятото на 1497 година Нифонт за втори път е избран да заеме патриаршеския трон с подкрепа на влашкия княз Раду IV Велики.[6] Управлението му продължава обаче само до август 1498 година, когато е свален от младия Йоаким, подкрепен от цар Константин II Грузински.[8] Нифонт е осъден на доживотно заточение в Одрин.

Репутацията на Нифонт е толкова голяма, че когато влашкият княз Раду го посещава в затвора, му се поклонява. След като Раду успява да получи амнистия за Нифонт от султана, бившият патриарх заминава за Влашко, където е посрещнат топло от духовенството и миряните и ръкополага двама епископи.

В 1502 година Светият синод го избира трети път за вселенски патриарх, но Нифонт отказва да напусне Влашко.[9]

Между 1503 и 1505 година Нифонт на практика ръководи църквата във Влашко, докато не влиза в конфликт с княза. Конфликтът възниква заради отказа на патриарха да сключи брака между по-голямата сестра на Раду Калпя и молдовския болярин Богдан Логотет, който вече е бил женен. Заплашен от Раду, Нифонт събира хората и отлъчва младоженеца, предвещава беди, оставя патриаршеските си одежди на олтара и напуска църквата, като се установява в една колиба. За да избегне гнева на хората, Раду се опитва да успокои стареца с ласкателни думи, обещания и подаръци и го моли да опрости зет му, но Нифонт остава непреклонен и заминава за Македония, като взима със себе си двама от учениците си. В Македония той премина през всички градове, като проповядва, а след това се установява в манастира Дионисиат на Света гора.[10]

Нифонт умира в Дионисиат на 11 август 1508 година. Източноправославната църква го признава за светец само девет години по-късно, през 1517 година. Мощите му се съхраняват в Дионисиат, където има параклис на негово име.[11]

  1. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate. Wildside Press LLC, 2009. ISBN 978-1-4344-5876-6. p. 37. (на английски)
  2. Νήφων Β΄ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 22 ноември 2019 г. (на гръцки)[неработеща препратка]
  3. Literatura română veche, 1402-1647 (ed. G. Mihăilă, D. Zamfirescu). T.1. Bucureşti, 1969, 68-70; Viaţa sfântului Nifon o redacţiune grecească inedită (ed. V. Grecu). Bucureşti, 1944, 44-51.
  4. а б Niebuhr, B. G., I. Bekker, ed. Historia Politica et Patriarchica Constantinopoleos. Т. 49. Bonn, 1849 [1584]. с. 128–132, 134–5, 138. (на латински)
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 186.
  6. а б Runciman, Steven. The Great Church in captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. p. 195. (на английски)
  7. Stavrides, Theoharis. The Sultan of Vezirs: the Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic. Boston, Brill Academic Publishers, 2001. ISBN 978-90-04-12106-5. p. 89. (на английски)
  8. а б Runciman, Steven. The Great Church in captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. p. 198. (на английски)
  9. Nifon II // Ecumenical Patriarchate. Посетен на 22 ноември 2019 г.
  10. Vergatti, Radu Ştefan. Radu le Grand - un voïvode valaque méconnu // Annals of the Academy of Romanian Scientists. Series on History and Archaeology 2 (1). 2010. ISSN 2067-5682 2067-5682. с. 29.
  11. Πατριαρχική λειτουργία στη Ιερά Μονή Διονυσίου του Αγίου Όρους // In.gr, 24 Αυγούστου 2008. Посетен на 22 ноември 2019 г.
? солунски митрополит
(1482 – 1486)
Максим
Симеон I вселенски патриарх
(1486 – 1488)
Дионисий I
Максим IV вселенски патриарх
(1497 – 1498)
Йоаким I
Йоаким I вселенски патриарх
(пролет 1502)
Пахомий I
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy