Нифонт II Константинополски
| Нифонт II Νήφων Β΄ | |
| православен духовник | |
 Свети Нифонт с учениците си Йоасаф Константинополски и Макарий Солунски, икона от XIX век | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Канонизация | |
| Почитан в | Православната църква |
| Празник | 11 август |
| Нифонт II в Общомедия | |
Нифонт (на гръцки: Νήφων Β΄) е православен духовник и светец, вселенски патриарх от 1486 до 1488 година, от 1497 до 1498 година и за малко през пролетта на 1502 година.[1] Нифонт е канонизиран за светец от Православната църква и празникът му е на 11 август.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Сведения за Нифонт се намират в неговото съставено изглежда на славянски, но запазено само на гръцки и румънски език житие. Румънската версия на житието съдържа доста повече подробности от гръцката.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на полуостров Пелопонес в семейството на майка гъркиня и баща албанец със светското име Николаос (Νικόλαος).[4] Замонашва се в Епидавър и приема монашеското име Нифонт. Занимава се с калиграфия и преписване на ръкописи. Запознава се в Нарта с монаха Захарий, на когото става послушник. Двамата заминават за Албания, за да проповядват срещу унията със Западната църква. Прекарват известно време в Круя при Георги Кастриоти, а после, след падането на Константинопол в ръцете на османците, се установяват в манастира „Света Богородица“ в Охрид.[5]
В 1482 година Нифонт става солунски митрополит. В 1486 година е избран за вселенски патриарх с подкрепата на богатия влашки княз Влад IV Монах и така се слага началото на намесата на влашките князе в при избора на константинополски патриарх.[1][6] След 18 месеца става скандал, който води до свалянето на Нифонт. Предходният патриарх Симеон I Константинополски умира без да остави завещание. По това време ковчежник на султана е Искендер бей, приел исляма син на основния поддръжник на Симеон Георгиос Амирудзес. Искендер бей иска цялото наследство на Симеон, включително църковните предмети, да преминат в съкровищницата на султана. За да избегне това Нифон докарва трима свидетели, които дават фалшиви показавия, че законният наследник е племенник на Симеон. След разкриването на истинвата султан Баязид II конфискува собствеността на починалия патриарх, наказна замесените в скандала духовници[7][4] и в първите месеци на 1488 година заточва Нифонт в манастира на острова Свети Иван срещу Созопол. Стивън Рънсиман го определя като глуповат и незадоволителен в ролята си на патриарх.[8]
През лятото на 1497 година Нифонт за втори път е избран да заеме патриаршеския трон с подкрепа на влашкия княз Раду IV Велики.[6] Управлението му продължава обаче само до август 1498 година, когато е свален от младия Йоаким, подкрепен от цар Константин II Грузински.[8] Нифонт е осъден на доживотно заточение в Одрин.
Репутацията на Нифонт е толкова голяма, че когато влашкият княз Раду го посещава в затвора, му се поклонява. След като Раду успява да получи амнистия за Нифонт от султана, бившият патриарх заминава за Влашко, където е посрещнат топло от духовенството и миряните и ръкополага двама епископи.
В 1502 година Светият синод го избира трети път за вселенски патриарх, но Нифонт отказва да напусне Влашко.[9]
Между 1503 и 1505 година Нифонт на практика ръководи църквата във Влашко, докато не влиза в конфликт с княза. Конфликтът възниква заради отказа на патриарха да сключи брака между по-голямата сестра на Раду Калпя и молдовския болярин Богдан Логотет, който вече е бил женен. Заплашен от Раду, Нифонт събира хората и отлъчва младоженеца, предвещава беди, оставя патриаршеските си одежди на олтара и напуска църквата, като се установява в една колиба. За да избегне гнева на хората, Раду се опитва да успокои стареца с ласкателни думи, обещания и подаръци и го моли да опрости зет му, но Нифонт остава непреклонен и заминава за Македония, като взима със себе си двама от учениците си. В Македония той премина през всички градове, като проповядва, а след това се установява в манастира Дионисиат на Света гора.[10]
Нифонт умира в Дионисиат на 11 август 1508 година. Източноправославната църква го признава за светец само девет години по-късно, през 1517 година. Мощите му се съхраняват в Дионисиат, където има параклис на негово име.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate. Wildside Press LLC, 2009. ISBN 978-1-4344-5876-6. p. 37. (на английски)
- ↑ Νήφων Β΄ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 22 ноември 2019 г. (на гръцки)[неработеща препратка]
- ↑ Literatura română veche, 1402-1647 (ed. G. Mihăilă, D. Zamfirescu). T.1. Bucureşti, 1969, 68-70; Viaţa sfântului Nifon o redacţiune grecească inedită (ed. V. Grecu). Bucureşti, 1944, 44-51.
- ↑ а б Niebuhr, B. G., I. Bekker, ed. Historia Politica et Patriarchica Constantinopoleos. Т. 49. Bonn, 1849 [1584]. с. 128–132, 134–5, 138. (на латински)
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 186.
- ↑ а б Runciman, Steven. The Great Church in captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. p. 195. (на английски)
- ↑ Stavrides, Theoharis. The Sultan of Vezirs: the Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic. Boston, Brill Academic Publishers, 2001. ISBN 978-90-04-12106-5. p. 89. (на английски)
- ↑ а б Runciman, Steven. The Great Church in captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. p. 198. (на английски)
- ↑ Nifon II // Ecumenical Patriarchate. Посетен на 22 ноември 2019 г.
- ↑ Vergatti, Radu Ştefan. Radu le Grand - un voïvode valaque méconnu // Annals of the Academy of Romanian Scientists. Series on History and Archaeology 2 (1). 2010. ISSN 2067-5682 2067-5682. с. 29.
- ↑ Πατριαρχική λειτουργία στη Ιερά Μονή Διονυσίου του Αγίου Όρους // In.gr, 24 Αυγούστου 2008. Посетен на 22 ноември 2019 г.
| ? | → | солунски митрополит (1482 – 1486) |
→ | Максим |
| Симеон I | → | вселенски патриарх (1486 – 1488) |
→ | Дионисий I |
| Максим IV | → | вселенски патриарх (1497 – 1498) |
→ | Йоаким I |
| Йоаким I | → | вселенски патриарх (пролет 1502) |
→ | Пахомий I |
