Алтайски край

Алтайски край
Алтайский край
	Алтайски край Алтайский край
Субект на Руската федерация
	Алтайски край на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Барнаул
Площ	167 996 km²
Население	2 365 680 души (2017); 14,1 души/km²
Адм. център	Барнаул
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Александър Карлин
Часова зона	UTC +7
МПС код	22
Официален сайт	www.altairegion22.ru
	Алтайски край в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Алтай.

Алтайският край (на руски: Алтайский край) е един от субектите на Руската федерация, част от Сибирския федерален окръг и Западносибирския икономически район^[1]. Площ 167 996 km² (21-во място по площ в Руската Федерация, 0,98%). Население на 1 януари 2017 г. 2 365 680 души (22-ро място в Руската Федерация, 1,61%). Административен център град Барнаул. Разстояние от Москва до Барнаул 3419 km.

Историческа справка

През втората половина на ХVІІ век започва заселване на руски селяни за усвояване на земите в региона и разработване на находищата на полезни изкопаеми. В началото на ХVІІІ век се построяват първите руски крепости Бикатунска (днешния град Бийск, 1707 г.) и Белоярската (1717 г.) за защита на руски селища от набезите на номадските народи. През 1744 г. възниква голямо селище в близост до предприятие за добив на желязо, което през 1771 г. е преобразувано в град Барнаул, а през 1782 г. Бикатунската крепост също е преобразувана в градско селище Бийск.^[2]

До 1917 г. днешната територия на Алтайския край влиза в състава на Томска губерния, а през юли 1917 г. е образувана Алтайската губерния с център Барнаул. От 1925 до 1930 г. регионът последователно влиза в състава на Сибирския край с център Новосибирск, а от 1930 до 1937 г. – в Западносибирския край с център Новосибирск. На 28 септември 1937 г. е образуван Алтайския край с център град Барнаул, като до 25 октомври 1990 г. в него влиза Горно-Алтайската антономна област, която към днешна дата е самостоятелен субект на Руската Федерация – Република Алтай).^[2]

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Алтайският край е разположен в югоизточната част на Западен Сибир, в басейна на горното течение на р. Об. На север граничи с Новосибирска област, на североизток – с Кемеровска област, на югоизток – с Република Алтай, а на юг и запад – с Казахстан (Павлодарска и Източноказахстанска област). В тези си граници заема площ от 167 996 km² (21-во място по големина в Руската Федерация, 0,98% от нейната територия).

Релеф

Територията на Алтайски край се дели на две неравни части – равнинна и планинска. Северозападните, североизточните и централни райони на края, заемащи 4/5 от цялата му територия попадат в югоизточната периферия на Западносибирската равнина. Тук се разграничават няколко физикогеографски региона: обширната Кулундинска равнина, изпъстрена с дълги, широки и плитки долове и оврази и голямо количество безотточни солени или сладководни езера; Приобското плато, покрай левия бряг на река Об, Бийско-Чумишкото възвишение между реките Об на запад, Чумиш на север и Бия на юг; западните склонове на възвишението Салаирски кряж и Предалтайската равнина, югоизточно от река Алей (ляв приток на Об). Останалата 1/5 от територията на Алтайски край, в югоизточната му част е заета от крайните северни и северозападни ниски хребети на планината Алтай с максимална височина до 2490 m.^[2]

Климат

В равнинните части климатът е умерен, рязко континентален с продължителна студена и малоснежна зима, с горещо и често сухо лято. Средна януарска температура -19 °C, средна юлска 18,9 °C. Годишно количество на валежите 250 – 350 mm. Продължителност на безмразовия период 122 – 127 дни. Климатът в югоизточните планински райони се характеризира с височинна зоналност и значително по-голямо количество на валежите (до 1500 – 3000 mm), а в междупланинските котловини – едва 150 – 200 mm.^[2]

Води

Речната мрежа на Алтайския край е представена от 17085 реки и потоци с дължина над 1 km и обща дължина над 50 хил. km. Около 70% от територията на края попада във водосборния басейн на река Об, а останалите 30% са безотточни области в Кулундинската равнина. Най-голямата река в Алтайски край е река Об (най-горното течение), заедно с двете съставящи я реки Катун (лява съставяща) и Бия (дясна съставяща) и нейните притоци Чариш и Алей (леви) и Чумиш (десен). В Кулундинската равнина протичат реките Кулунда, Бурла и др., вливащи се в безотточни езера. Много от реките на югоизток водят началото си от снежници и ледници и се характеризират с бързо течение, прагове и водопади и тесни и дълбоки долини. В средните си течения долините им се разширяват, склоновете им стават полегати, а в долните течения те вече са типични равнинни реки с широки и плитки долини, бавно течение, множество меандри, заливни и надзаливни тераси. Много от средните и малките реки в безотточната област на запад нямат постоянен отток, а по време на маловодие в някои участъци напълно пресъхват. Подхранването на повечето реки е смесено, с преобладаване на снежното и дъждовното, а по най-високите части – ледниково. Спрямо водния си режим реките в Алтайския край се делят на три групи: реки с ниско, силно разтегнато във времето пролетно-лятно пълноводие; реки с ясно изразено пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания (реките водещи началото си от Алтай); реки с кратко пролетно пълноводие и продължително лятно-есенно маловодие (реките в безотточните райони). Реките в района обикновено замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.^[3]

В Алтайски край има над 4300 естествени и изкуствени езера с обща площ 2710 km². Те са разпределени неравномерно по територията на края. Най-много езера има в Кулундинската равнина и Приобското плато, като голяма част от тях са високоминерализирани (засолени). Най-голямото естествено езеро в Алтайски край е Кулундинското езеро (солено). Други по-големи са: Кучукско, Голямо Тополно, Голямо Яровое (всичките солени). В северната част на края попада „опашката“ на голямото Новосибирско водохранилище на река Об, а в най-южната част, на река Алей е изградено Гильовското водохранилище.^[3]

Почви

В равнинните части на Алтайския край широко са разпространени черноземните почви, а в западните части често се срещат засолените и солончаковите почви. В планините най-голяма площ заемат различните видове на планинско-подзолистите почви, покриващи склоновете на хребетите, а в междупланинските котловини и по долините на големите реки са разпространени различни видове черноземни почви.^[2]

Растителен и животински свят

Почти 1/3 от територията на Алтайския край е заета от гори, а равнинните части – от степи и лесостепи. Степната растителност почти на 100% е заменена с обработваеми земи, като тук-таме се срещат борови и брезови гори и изкуствено засадени полезащитни горски пояси. Планинските склонове са обрасли с гори от лиственица, сибирска ела и сибирски кедров бор. Растителността по долините на реките и в междупланинските котловини се изменя от полупустинна в най-високите части на Алтай до степна в подножията. В планините, нагоре от пояса на иглолистните гори са разположени субалпийски и алпийски пасища и високопланинска тундра.^[2]

Степните райони са обитавани от различни видове гризачи, хищници – вълк, лисица, птици – степен жираф, дропла, степен орел, а по долините на реките – прелетни водоплаващи птици. В планините се срещат лос, марал, планински козел, планински овен.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. в Алтайски край живеят 2 365 680 души, което представлява 1,61% от населението на Руската Федерация и 22-ро място в страната.

В края живеят над 100 националности, като 94% са руснаците, малко над 2% немци и др.

Разпределение по национален състав на населението на Алтайски край при преброяването през 2010 г.

Руснаци – 2 234 324 (93,9%)
Немци – 50 701 (2,1%)
Украинци – 32 226 (1,4%)
Казахи – 7979 (0,3%)
Арменци – 7640 (0,3%)
Татари – 6794 (0,3%)
Беларуси – 4591 (0,2%)
Алтайци – 1763 (0,1%)
Кумандинци – 1401 (0,1%)

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Алтайски край се дели на 10 краеви градски окръга, 59 муниципални района, 12 града, в т. ч. 9 града с краево подчинение и 3 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Алтайски край към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Барнаул (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
01. Алейск	44	28 735	гр. Алейск	28 735	125
02. Барнаул	940	698 057	гр. Барнаул	633 301		Южни
03. Белокуриха	92	15 264	гр. Белокуриха	15 264	237
04. Бийск	292	212 834	гр. Бийск	203 108	163
05. Заринск	79	46 830	гр. Заринск	46 830	99
06. Новоалтайск	72	73 712	гр. Новоалтайск	73 712	12
07. Рубцовск	84	145 333	гр. Рубцовск	145 333	281
08. Славгород	2137	40 438	гр. Славгород	30 186	394
09. Яровое	44	18 159	гр. Яровое	18 159	405
10. Сибирски^[4]	6	11 896	сгт Сибирски	11 896	50
Муниципални райони
1. Алейски	3402	14 513	гр. Алейск		125
2. Алтайски	3400	26 022	с. Алтайское	14 235	245
3. Баевски	2739	9362	с. Баево	4188	230
4. Бийски	2200	32 387	гр. Бийск		163
5. Благовещенски	3694	23 596	сгт Благовещенка	11 577	275
6. Бурлински	2746	10 448	с. Бурла	4162	439
7. Бистроистокски	1804	8955	с. Бистри Исток	3382	234
8. Волчихински	3594	17 704	с. Волчиха	10 162	310
9. Егоревски	2500	13 239	с. Новоегоревское	5461	318
10. Елцовски	2158	6113	с. Елцовко	2900	313
11. Завяловски	2224	18 215	с. Завялово	6906	250
12. Залесовски	3274	14 041	с. Залесово	7749	142
13. Зарински	5214	17 752	гр. Заринск		99
14. Змеиногорски	2802	19 550	гр. Змеиногорск	10 739	435
15. Зонални	1717	20 199	с. Зоналное	3835	145
16. Калмански	1819	13 179	с. Калманка	3595	58
17. Каменски	3617	52 187	гр. Камен на Об	42 045	208
18. Ключевски	3043	16 788	с. Ключи	9004	383
19. Косихински	1877	16 199	с. Косиха	5174	68
20. Красногорски	3073	15 260	с. Красногорское	5925	252
21. Красношчековски	3531	16 947	с. Красношчеково	4935	316
22. Крутихински	2051	10 699	с. Крутиха	3726	232
23. Кулундински	1980	22 161	с. Кулунда	14 512	343
24. Курински	2500	9423	с. Куря	3341	271
25. Китмановски	2540	12 545	с. Китманово	5005	167
26. Локтеевски	2341	26 021	гр. Горняк	12 972	360
27. Мамонтовски	2305	22 311	с. Мамонтово	10 231	191
28. Михайловски	3100	19 727	с. Михайловское	10 759	450	Малиновое Озеро
29. Немски нац. район	1432	16 366	с. Галбщад	1756	430
30. Новочихински	3100	9210	с. Новичиха	4312	251
31. Павловски	2203	40 727	с. Павловск	14 807	59
32. Панкрушихински	2700	12 101	с. Панкрушиха	5074	288
33. Первомайски	3596	53 754	гр. Новоалтайск		12
34. Петропавловски	1618	11 799	с. Петропавловское	2581	220
35. Поспелихински	2423	23 191	с. Поспелиха	11 817	211
36. Ребрихински	2679	23 010	с. Ребриха	9174	113
37. Родински	3118	18 806	с. Родино	8218	323
38. Романовски	2082	11 844	с. Романово	5281	222
39. Рубцовски	3305	23 672	гр. Рубцовск		281
40. Смоленски	2033	22 017	с. Смоленское	8719	193
41. Съветски	1500	15 504	с. Съветское	4786	195
42. Солонешенски	3529	9597	с. Солонешное	4828	313
43. Солтонски	3020	7460	с. Солтон	3114	286
44. Суетски	1108	4455	с. Верхная Суетка	2368	287
45. Табунски	1782	9282	с. Табуни	4360	368
46. Талменски	3914	46 597	сгт Талменка	19 157	84
47. Тогулски	2000	7793	с. Тогул	4424	173
48. Топчихински	3301	22 273	с. Топчиха	8983	90
49. Третяковски	1998	12 659	с. Староалейское	4519	410
50. Троицки	4200	23 016	с. Троицкое	9701	97
51. Тюменцевски	2241	14 164	с. Тюменцево	5162	167
52. Угловски	4845	12 491	с. Угловское	5822	377
53. Уст Калмански	2300	14 145	с. Уст Калманка	6487	185
54. Уст Пристански	2704	11 525	с. Уст Чаришкая Пристан	4688	139
55. Хабарски	2804	14 621	с. Хабари	5084	350
56. Целинни	2882	15 297	с. Целинное	4778	233
57. Чаришки	6881	11 385	с. Чаришкое	3093	310
58. Шелаболихски	2510	12 790	с. Шелаболиха	3805	95
59. Шипуновски	4256	32 328	с. Шипуново	13 559	173

Стопанство

Развито е машиностроенето (селскостопански машини, вагони), химическа и нефтохимическа промишленост (гуми, изкуствени влакна и др), дърводобив и дървообработване, лека и хранително-вкусова промишленост.

Селското стопанство е предимно земеделско (зърнени култури, захарно цвекло, слънчоглед, лен). Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, сибирски марали, зърнени, фуражни, технически култури, картофи. Има пчеларство.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	7669^[5]	6380^[6]	5832,6	5344,9^[6]	5191,3^[7]	5149,3	5394,3^[7]

Външни препратки

Източници

↑ Локтева Ж. В., Самойлова Г. С. и др. Алтайски край (Алта́йский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 1. А — Анкетирование [А - Анкети]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-326-5. с. 766. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Алтайски край
↑ ^а ^б ((ru)) «Вода России» – Алтайски край
↑ закрито административно-териториялно образувание
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Алтайского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-0-1] Локтева Ж. В., Самойлова Г. С. и др. Алтайски край (Алта́йский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 1. А — Анкетирование [А - Анкети]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-326-5. с. 766. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-25 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Алтайски край

[water-3] а ^б ((ru)) «Вода России» – Алтайски край

[4] закрито административно-териториялно образувание

[Стат-1960-5] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-6] а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-7] а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]