In several regions of Southern Italy there is still a rural tradition to recite the Passion in the local dialects. They are Balkan dialects which are mixed with the local Italian dialect, but its ritual recitation is usually called kalimera (“Good morning" in Greek). The present study compares five communities which perform the kalimera in a more or less liturgical context of the Holy Week: Spezzano albanese (Spixana), Acquaformosa (Firmoza), Lungro (Ungra), Firmo (Ferma), San Basile (Shën Vasili), Frascineto (Frasnita), and Civita (Çifti). The five communities use a corpus of texts which often follow a literary prototype created by Jul Variboba during the 18th century. Each village uses different melodies or strophic models usually a monophonic recitation by female singers, San Basile's recitation is even performed as a multipart song alternating between male and female singers.

Unfortunately, the Italoalbanian dialect called Arbëresh, registered as world heritage at the UN, is since 2007 on the red list of seriously endangered languages (like Italo-Greek dialects before), despite the fact that the number of active speakers is still is considerably higher. We do not know, if these traditions will be continued during the next decades, so we hope that our recordings might help for a later revival of a lost tradition. Concerning the texts, it seems that all of them are taken from Variboba, although some of them are Calabrian and Italian texts, but we would like to point out how the literary poems have been transformed and adapted to the local tradition. Concerning the melodic models, we would like to describe, what they have in common and what is unique for the tradition of one community.

В няколко региона на Южна Италия намираме традиция на епична рецитация на Пасиони (Страстите), изпълнявана на местни диалекти. Обикновено това са балкански диалекти, които се смесват с локалния италиански, но нейната ритуална рецитация обикновено се нарича калимера (kalimera), защото тя се пее през нощта или рано сутрин между Лазаровден и Цветница и включва официално приветствие към присъстващите. Има дори калимера на италиански диалекти, там където вече са загубени езиковите знания на така наречените малцинствени езици. Ние бихме искали да представим сравнително изследване на пет общини, които изпълняват калимера в повече или по-малко литургичен контекст по време на Страстната седмица: Акуаформоза (Фирмоза), Лунгро (Унгра), Фирмо (Ферма), Сан Базиле (Шън Васили), и Фрашинето (Фраснита). Петте общности използват повече или по-малко същите текстове, които са създадени от един свещеник на име Джул Варибоба през XVIII век, но всяко село използва различни мелодии или строфични модели. Рецитацията в Сан Базиле дори се осъществява като многогласно пеене между мъжки и женски певци, докато едногласната рецитация на другите села се извършва в различна степен неофициално от певици.

За съжаление, италианско-албанският диалект наречен "Arbëresh", регистриран като световно наследство в рамките на ООН, от 2007 е в червения списък на сериозно застрашените езици (като италианско-гръцките диалекти), въпреки факта, че броят на активните говорещите този диалект все още е значително висок. Ние не знаем, дали тези традиции ще бъдат продължени през следващите десетилетия, така че се надяваме нашите записи да могат да помогнат при по-късно възраждане на изгубена традиция. По отношение на текстовете, изглежда, че всичките са взети от Варибоба, въпреки че някои от тях са калабрийски и италиански текстове, но бихме искали да посочим как литературните стихове са трансформирани и адаптирани към местната традиция. Що се отнася до мелодичните модели, бихме искали да опишем това, което е общото между тях и това, което е уникално за традицията на една общност.

Remark: Unfortunately, the published version available under the link:
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=542930
has graphics in deficient quality. Therefore we cannot authorise the published version!

The archaeological site of Sovjan is situated on the edge of the Korçë Basin, southeastern Albania. Its remarkably long and well investigated stratigraphic sequence, spanning from the Neolithic till the Iron Age, makes it an important type-and reference-site for the whole region. At different periods of prehistory it was located on the shores of the former Lake Maliq that once filled the Korçë Basin, but was definitely drained in the 1940 ′ s. These permanent wetland conditions on the site allowed for a high degree of preservation of organic material, especially wood. Based on the current knowledge, level 8 of Sovjan contains the best-preserved wooden material of all the Early Bronze Age sites in the Balkans. Through the combination of dendrochronology and Bayesian modelling, i.e. wiggle-matching, a floating 269-years long tree-ring chronology was constructed, with an absolute end-date range falling between 2158 and 2142 cal BC (2σ). It was possible to establish that the dwellings and the trackway associated with the last occupation phase of level 8 are contemporaneous. Additionally, with the help of the new dendrochronological data and based on previously published charcoal dates, the absolute chronology of the subsequent level 7 is being narrowed-down to a range from the mid-22nd to mid-20th c. cal BC (2σ). The Early Bronze Age layers of the archaeological site of Sovjan, which are particularly pertinent for the 3rd millennium chronology of the southwestern Balkans, can now be dated with high precision for the first time and hence offer a major chronological reference point in the region.