ÏÐÈÍÎÑÈ НАУЧНО СПИСАНИЕ ЗА КНИГАТА 15

ГОДИНА Х VIII, № 1 (КНИЖК А 1 – 2), 2016

ЕКСПЕДИЦИЯ ВЪВ ВОТТОВААРА – КАРЕЛИЯ И

АРКАИМ – УРАЛ:
ЦЕНТРОВЕ НА ПРАЕВРОПЕЙСКАТА
ЦИВИЛИЗАЦИЯ В РУСИЯ
(Протоарии и праславяни)
(Културолого-феноменологично декодиране
на митологичния, историческия и лингвистичния план)
Стоян Денчев Александра Куманова
Никола Казански Николай Василев

EXPEDITION IN VOTTOVAARA – KARELIA AND ARKAIM –

THE URALS:
CENTRES OF THE PROTO-EUROPEAN CIVILIZATION IN RUSSIA
(Proto-Aryans and Proto-Slavs)
(Cultural and phenomenological decoding of the mythological, historical and
linguistic approach)

Stoyan Denchev Alexandra Kumonova

Nikola Kazanski Nikolay Vasilev

The First Bulgarian scientific expedition in Vottovaara – Karelia and Arkaim – the Urals was realized in August 2015 bythe
University of Library Studies and Information Technologies and Bulgarian Academy of Sciences under the auspices of International
Informatization Academy at UN, Arctic Academy of Sciences and Noospheric Academy of Sciences in Russia. In the Ural region
the mission was carried out under the auspices of the Governor of Chelyabinsk province of the Russian Federation Boris
Alexandrovich Dubrovskiy.
The goal of the expedition was to trace the transmission of the Solar cult on the recently found archeological artifacts – in the
Vottovaara Mountain in Karelia and in the Historical Cultural Reserve Arkaim in the Southern Urals, Russia.
The scientific head of the expedition is Prof. DSc. Stoyan Denchev (classification and metaclassification; information
environment); team: Prof. DSc. Alexandra Kumanova (philosophical science of science and secondary-documentary mapping);
Assoc. Prof. Nikola Kazanski, PhD (terminology); Assist. Prof. Nikolay Vasilev, PhD (linguistical approach).
The present study points at two interconnected information flows:
1) The great migration of the Proto-Aryans back in the millenaries (from 20 000 to 5 000 yrs B.C.), realized presumably from
the North – Hvanirata (accordint to Avesta) which during the millenaries was sinking and its extremely progressive people – Aryans
has been descending to the South and South-East – on the mountains Vottovaara in Karelia and the Urals, where THE COUNTRY
OF CITIES was built WITH THE PHENOMENAL SOLAR DESIGN OF ARKAIM AND FROM HERE THEY HAVE
DIRECTED TO THE IRANIAN PLATEAU IN ORDER TO REALIZE THEIR SPECTACULAR GIGANTIC ROAD IN
THE HISTORY WHICH HAS REACHED ALSO THE BALKAN PENINSULA: the complex is treated as a methodological
unit of the studies many-sided phenomena indicated in the title here;
2) it is defined the methodological question: the transmissions of the Solar cult spread from the North all over the world, took
place in numerous fire practices penetrated in the Balkan Peninsula from Asia Minor, deeply enrooted in the Iranian cultural area
and connected to the Aryans beliefs – FROM WHAT KIND OF PROTO-SOLAR CULT DERIVED (we have studied these fire
practices in Iran and Turkey – Northern Mesopotamia: the “mouth” of the problem; now we are directing to its “source”)…
 ÈÇÄÀÒÅË ¹ 1 (êíèæêà 1 ­ 2), 2016
16

The Proto-Aryans and the Proto-Slavs who have always been an integral entity but have not developed in the same direction
– the Aryans migrated to South-East (Iranian and Indo-Europeans) and to South-West (Celts and Thracians) have EVER followed
the religion of the Sun. This is confirmed by all our studies in Russia, Anatolia and Iran.
Later on, when they passed through different practices, related to the fire as a supreme symbol of the Sun, the solar religion of
the Aryans from Arkaim developed into Zoroastrianism and at the end into Christianity.
In the Christian faith the God’s light occupies a special place as a supreme expression of the Divine substance (Hebrew:
shekhina – Divine presence /comp.: presence knowledge/)… This is the burning bush which was not consumed by the fire of
Moses!!!
The most recent example of this is the teaching of Petar Danov – the Master (with the Indo-Aryan name Beinsa Duno, 1864
– 1944) as a follower of the Bogomils (Manicheans – Zorostrians – Arkaimeans).
Namely in this very context the Nestinars are priests of the Devine fire which not only do not consume them, but also enlighten
them and even dawn upon them with a providential gift (as it was in the case of the last true nestinarian Grandmother Zlata)…

Key words: First Bulgarian scientific mission in Vottovaa-ra – Karelia and Arkaim – the Urals (2015) – Proto-Aryans and
Proto-Slavs: cultural and phenomenological decoding of mythological, historical and linguistic approach

През август 2015 г. от Университета по библиотеко- Конфигурацията „информационна среда” – един-

знание и информационни технологии (УниБИТ) и ството от: 1) „информационни фондове”, 2) „информа-
Българската академия на науките (БАН) под патронажа ционни технологии”, 3) „интеракции” – е избрана в
на Международната академия по информатизация при качеството на ретикула (англ.: reticulum) на това
ООН, Арктическата Академия на науките и Ноо- проучване, структурирано във вид на ризома (англ.,
сферната обществена Академия на науките в Русия се фр., лат. от гр.: rhizome) (А. Куманова).
осъществи Първата българска научна експедиция Тук са обособени два основни раздела:
във Воттоваара – Карелия и Аркаим – Урал. В от- – Воттоваара – Карелия (направен е акцент върху
сечката по Урал експедицията се проведе и под патро- родината на ариите на Северния полярен кръг и
нажа на губернатора на Челябинска област на Руската интерпретацията й в археологическите експедиции
Федерация Борис Александрович Дубровски. в Северния Ледовит океан и в Карелия, както и в ми-
Целта на експедицията бе да се проследи транс- тологията) и
мисията на соларния култ по новооткрити архео- – Аркаим – Урал (за основа е взета интелек-
логически следи – по планината Воттоваара в Каре- туалната база на проучванията на проф. Г. Б. Зда-
лия, Русия и историко-културния резерват „Аркаим” в нович – откривателя на Аркаим, който беше нашият
Южен Урал, Русия. водач в историческия резерват на 10.08.2015 г.).
Научен ръководител на експедицията е проф. д.ик.н. Относително самостоятелна, но подчинена на
Стоян Денчев (класификация и метакласификация: общото развитие на това изследване, е неговата спе-
информационна среда); екип: проф. д.п.н. Александра циализирана част: Лингвистичен разрез (представе-
Куманова (философско наукознание и вторично- на е концепцията за праезика на славяните от
документално картографиране); доц. д-р Никола Ка- времето на дописмената реч на праисторията на
зански (терминология); ас. д-р Николай Василев човека, декодираща етимологията на звуковата
(лингвистичен разрез). информация по веригата звукове – артикулация –
Настоящето проучване се осъществява чрез кон- комбинаторика, на нашите домакини в Челябинск и
цепцията „информационна среда” (англ.: information Аркаим филолозите – ерудити Л. П. Писанов и В. Л.
environment) (С. Денчев), съгласно която този феномен Писанов (описваната звукова комуникация очевидно
се трансформира в проявите и взаимодействията на е погранична между предсричковата и предкон-
трите му съставни комопонента: сонантната писмени системи на праславяните).
1) „информационни фондове” (англ.: information Цикълът на предлаганите лингвистични етюди на
funds) (съществуващите информационни явления, Леонид и Владислав Писанови е посветен на пред-
систематизирани в културолого-феноменологични сричковата – звукова комуникация – съчетание от
пластове); гласна и една или повече съгласни или само отделна
2) „информационни технологии” (англ.: information гласна, което се изговаря с един тласък на издишaната
technologies) (познатите на хората технологии през струя и с едно отваряне на устата: сричка (англ.:
съответните времена) и syllable).
3) „интеракции” (англ.: interactions) (битуващите Тази звукова комуникация предхожда сричковото
гледища в историографията по изследваните явления). писмо, което е предшествано от пиктографско –
 Íàó÷íî ñïèñàíèå çà êíèãàòà
17

образно (англ.: pictography) писмо (: староегипетско, практики, проникнали на Балканския полуостров от

старокитайско, старояпонско) (от ок. V хил. пр. н.е.) и Мала Азия и вкоренени в иранския културен ареал, и
идеографско – условно-знаково (англ.: ideography) свързани с вярванията на ариите – ОТ КАКЪВ
писмо (постепенно образите се опростяват и развиват ПРОТОСОЛАРЕН КУЛТ ПРОИЗХОЖДАТ (ние
в условни знаци – йероглифи /англ.: hieroglyphs/; проучихме тези огнени практики в Иран [3] и Турция –
знаците – идеограмите /англ.: ideograms/ дават само Северна Месопотамия [4]: „устието” на проблема; сега
идея) (: египетско, китайско, японско) (от IV хил. пр. се насочваме към неговия „извор”)…
н.е.). –Описаните информационни потоци са изследвани
Известно е, че първоначално пиктографското пис- от нас:
мо, след това идеограмите се изместват от клино- – още в научната историографска експедиция през
образни идеограми (/комбинации от клиновидни 2008 г. [5] в Руската национална библиотека в Санкт
чертички/, обозначаващи едносрични думи, по-къс- Петербург – най-голямото в света централно научно-
но – отделни срички) (: клинообразно /клинопис: англ.: документално хранилище по трансмисията на протоа-
cuneiform character /: шумерско, авестийско /старо- риите и протославяните, доразвито от историограф-
персийско/, вавилонско, гръцко) (от IV хил. пр. н.е.). ското ни проучване в тази библиотека, проведено през
Описваната от Леонид и Владислав Писанови зву- август на 2015 г. [1] и
кова комуникация очевидно е погранична между – по време на наст. експедиция в Челябинската
предсричковата и предконсонантната писмени областна универсална научна библиотека (ЧОУНБ)
системи. (Челябинск) – най-голямото в Урал регионално научно-
Консонантната (англ.: соnsonant) азбучна (англ.: документално хранилище по трансмисията на про-
аlphabetical) писмена система за съгласните букви тоариите и протославяните; в тази библиотека се ос-
(англ.: соnsonants) (: финикийска, арамейска, пахлави новахме на специално подготвената за нашето про-
/средноперсийска/, арабска, фарси /новоперсийска/, учване литература по интересуващите ни въпроси във
арменска, гръцка, староеврейска, сирийска, южно- вид на изложба, организирана по разпореждане на
арабска) предхожда азбучното писмо – гръцкото писмо заместник-директора по научните въпроси на ЧОУНБ
(: етруско, латинско /латиница/, готско, глаголица, д-р Наталия Петровна Ситникова от завеждащия сектор
кирилица) (срв.: [2, 8]). в отдела по краезнание на тази библиотека д-р Лариса
Във фокуса на вниманието ни е една внушителна Валентиновна Каменская [1]…
хипотеза, хвърляща светлина може би към онези древни Първата апробация на подхода на библиографското
35 000 години (от общо 40-хилядната история на картографиране, осъществен по времето на експеди-
човечеството), за които не знаем достатъчно (защото цията във Воттоваара – Карелия и Аркаим – Урал и
едва от 5 хиляди години човекът пише), а може би – историографирането на литературата по темата, е на-
към предшестващите ги хилядолетия... правен в Санкт Петербург на 6.08.2015 г. и 7.08.2015 г.
Наст. изследване показва два взаимосвързани в беседи с президента на Ноосферната обществена
информационни потока: Академия на науките акад. Александър Иванович
1) Велико преселение на протоариите назад в хиля- Субето (рус.: Субетто) и с президента на Арктическата
долетията (от 20 хил. до 5 хил. г. пр. н.е.), осъществено Академия на науките акад. Валерий Брониславович
предполагаемо от север – Хванирата (по Авеста), коя- Митко (рус.: Митько). И двамата видни учени с по-
то в продължение на хилядолетия потъва, и изклю- ливалентна ориентация са научни консултанти на на-
чително напредничавият £ народ – ариите се спуска шите соларни изследвания.
на юг и югоизток – по планините Воттоваара в Карелия В това изследване се прави опит да се създаде ка-
и Урал, където изгражда СТРАНА НА ГРАДОВЕТЕ, дастрална библиографска карта по проблематиката на
БЕЛЯЗАНА С ФЕНОМЕНАЛНАТА СОЛАРНА ПЛА- експедицията, третираща най-актуалните изследвания
НИРОВКА НА АРКАИМ, И ОТ ТУК СЕ НАСОЧВАТ по преселението на ариите и пътя им във вековете,
КЪМ ИРАНСКОТО ПЛАТО, ЗА ДА ОСЪЩЕСТВЯТ отразен в литературата от ХІХ – ХХІ в. и да се очертае
СВОЯ ИЗВЕСТЕН ГИГАНТСКИ ПЪТ В ИСТОРИЯТА, кръгът на издания на международната универсална
ДОСТИГНАЛ И ДО БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ: библиография на планетата, който е ефективен за
комплексът е привлечен като методологически възел установяване на изчерпателна документална инфор-
на проучените многостранни явления, посочени в мация по темата.
заглавието тук; Водещ тук е методът на културолого-феномено-
2) осмислен е методологичният въпрос: транс- логичното декодиране, който е приложен комплексно
мисиите на соларния култ, разпространен от север по към трите плана на изследването: митологичния;
цялото земно кълбо, намерил място в редица огнени историческия; лингвистичния.
 ÈÇÄÀÒÅË ¹ 1 (êíèæêà 1 ­ 2), 2016
18

За планината Воттоваара в Карелия има данни за природен феномен, който може да се наблюдава
станало невероятно силно земетресение или друг единствено на Север при друг наклон на земята (Ил. 4).
природен катаклизъм (смяна на оста на Земята вслед- Лабиринтите включват в себе си свастическа сим-
ствие на сблъсъка на планетата ни с друго космическо волика, която отразява праобраза на развитието на
тяло) преди хиляди години, което го превръща в са- вселената и човека в нея (по формата, по която текат
крално място от супергигантски и многообразни квар- реките на свещенната планина Меру… Четирите
цити и кварцитни пясъчници на възраст от 1 млрд. течения на реките в Арктида могат да означават само
години, разбити от многочислени разчупвания, об- едновременната посока към четирите страни на света,
новени в следледниковото време (Ил. 1). Учените смя- т.е. тласък от Северния полюс (Ил. 5–8). Интересно е,
тат – по една от версиите, че този катаклизъм е от 13-11 че египтяните разбирали северната изпъкналост на
хил. г. до н.е., когато на север от Източна Европа е земята като висша точка на единението с Небето.
имало затопляне. Културата на сейдовете се заражда в Индусите вярвали в свещената планина Меру, около
конкретните геологични условия на Колския полу- която се въртели небесните светила, което е възможно
остров на Карелия и прилежащия му континентален единствено на Северния полюс. Аналогични утвърж-
ареал, към който е и Воттоваара (Ил. 2). Сейдовете са дения се откриват и в Авеста на древните иранци (Ил.
каменни олтари, подобно на славянските „конь- 9–10).
камень”, подобни на нашите келтско-тракийски „по- На картата на фламандския картограф Г. Меркатор
бити камъни”. Според древните легенди сейдовете били (Gerardus Mercator (1512 –1 594), издадена от неговия
обитавани от дух, който бил способен да се откъсва от син Рудолф през 1595 г., Хиперборея е изобразена като
земята. Направено е предположение, че в дълбока огромен остров, разделен от реки на четири части. По
древност тук е имало град. За това свидетелстват и средата има езеро, а в центъра на езерото – остров, на
разположението на огромни естествено огладени който се извисява планината Меру (Хара), около която
камъни, и следи от древни капища… През 2011 г. се върти небето – феноменология (прототип на ла-
Воттоваара е обявена за национален природен ком- биринта), която може да бъде наблюдавана, както се
плекс („Руският Стоунхендж”!). отбеляза, при определени климатологични условия
Светилищата на Карелия са резултат от цяла
само на Север.
културна среда, свързана с вярванията на протоариите.
И така, съвременните находки на океанската ар-
Древното название на Карелия, която преди е била
хеология край бреговете на Северния Ледовит океан
остров, известен под названието „Рус” (или „Гарда”)
показва, че още 6 хил. години назад хребетите Ломо-
(санскр.: 1) „расте, разширява се в пространството”; 2)
носов и Менделеев са били още суша. Тогава и по-
„роса” – влага, вода; 3) [„Руса”] – светла напълно съ-
следните арии са напуснали дълго и бавно потъващата
ответства на ролята £ в тази трансмисия. Езикът на
Арктида. Тази територия след известната в науката
древните арии е бил санскритският и описанието на
планетарна катастрофа от преди 20 хил. години (описа-
пътя им от Полярния кръг на юг е отразено в най-ста-
на и в Библията), изместила оста на Земята и довела
рите Веди – Ригведа /Веда на химните/, разпространя-
до движения в земната кора, потъва.
вани устно, а самите Веди са побратим на Авеста и са
От руската експедиция през 1948 – 1949 г. на дъното
с един и същ северен корен (някои положения на
на Северния ледовит океан са открити планински
последното отбелязано тук събрание на свещените кни-
ги на зороастризма могат да се открият в книгите на хребети. Изследванията показали, че хребетитe (Ло-
Стария завет на Библията). Самото название на моносов и Менделеев) в далечното минало са били
Колския полуостров в Карелия – емблематичен за кул- суша. Съвременните учени считат, че тези хребети са
турата на ариите и олецетворяващ ареала като цяло – е части от Хиперборея. В руските води на Северния
образувано от протичащата тук река Кола – Слънчева Ледовит океан се намира подводна планина, чийто връх
земя (Коло – едно от древните названия на Слънцето; достига до най-ниската повърхност на леда. Възможно
Полярната звезда на север се нарича „кол”), което е това да е митическата планина Меру (обител на Рая
посочва хиперборейската родина на тази култура. на Земята, родина на ариите), намираща се някога на
Хиперборейците са били поклоници на Слънцето. върха на света (на Северния полюс), за което съобщават
Култът към Слънцето процъфтява на Север. От Север легендите.
идва културата на лабиринта, съдържаща в себе си Първите преселения на ариите започват прибли-
метаморфози на спиралата (Ил. 3). Тази култура е зително преди 12 хил. години, т.е. около 6 хил. години е
разпространена по цялото земно кълбо. Според една продължавало тяхното изселване от застудяващата и
от версиите, тези форми (лабиринтите) са закодирана бавно потъващата Арктида. Преди около 12 хил. години,
проекция на хода на Слънцето по полярното небе – по съвременни научни данни, завършва ледниковият
 Íàó÷íî ñïèñàíèå çà êíèãàòà
19

период, дебелината на ледовете на който достигали до Очевидно Аркаим е бил посветен на праарийския
съвременна Воронежска област (Русия). Бог-Слънце, но корените му са също в арктическата
Въз основа на разбирането на социоприродната религия на Полярната звезда. Самата кръгова струк-
културна цялост на човечеството (В. И. Вернадски / тура на селището е стародавен соларен символ.
1865 – 1945/) и общите корени в историята на рели- Кръговата структура има дълбок цивилизационен,
гията, излезли от едно място на поклонение към свет- прагматичен (отбранителен) и особено ритуален
лината (!) (Дж. Кемпбъл /Joseph John Campbell, 1904– смисъл: срв.: каменните баби от Аркаимската долина.
1987/; М. Елиаде /Mircea Eliade, 1907 – 1986/, А. Корбен Тя произлиза от арктическата цивилизация на про-
/Henry Corbin, 1903 – 1978/, рационалното включване тоариите с техните светилища-лабиринти. Сведения за
на философско-религиозния интелектуален план във нея намираме в полумитичните сказания на Платон
философско-информационната картина на света в (Plato; 428 – 348 пр. н.е.) за Атлантида, за града на хи-
категорията „дълго време” (М. М. Бахтин /1895 – 1975/) пербореите Електрис (построен под знака на Полярната
обезпечава интелектуална възможност за съотнасянето звезда!) и особено за Асгард, свещения град на норди-
на религиозните картини на света (Авеста – Упани- ческия бог Один, описан в Едите.
шади – Библия – Коран) с рационалното знание (фило- Видният френски философ-метафизик Рене Генон
софско, историческо и т. п. по целия спектър на хума- (René Guénon, 1886 – 1951, известен още като шейх Абд-
нитаристиката), което съдейства за създаването на уни- ал Уахед Яхия /Shaykh ‘Abd al-Wahid Yahya/), изтъква,
версална периодизация на човешката история и уни- че свастиката (вж: по-горе) (древен знак, извънредно
версалното декодиране на смисъла на текстовете – и разпространен в останките на Аркаим) като символ
митологичните в това число – във вид на дърво на исто- на вечното движение и развитие около един постоя-
рико-културното развитие на човечеството (Ил. 11)… нен духовен център, е свързана не само със Слънцето,
Историко-културният резерват „Аркаим” се намира но и – преди това – с Полярната звезда като арктически
в Урал на юг-югозапад от град Челябинск (Ил. 12). Той символ.
представлява укрепен град-светилище (от над 2 хил. г. Високата степен на иновации, характерна за ци-
пр. н.е.) и е свързан със соларния култ на преселението вилизацията на протоариите в Аркаим, се изразява в
на ариите от северните земи към Иран и Индия. Открит различни водоотточни и канализационни системи, но
е през 1987 г. и е спасен като по чудо от потапяне в особено важно е наличието на следи от най-древните
язовир след обществена акция (Ил. 13 – 16). колесници (Ил. 32), които по-късно са като характерен
Преди повече от 4500 г. в степите на Южен Урал се белег на други арийски цивилизация като хетската и
появява цивилизация, известна като „Страна на Гра- иранската (700 г. пр. н.е – до днес).
довете” (простираща се на 250 км от запад на изток и Аркаим е междинното звено между мегалитната
на 350 км от север на юг с 22 укрепени центъра), с култура на Стоухендж и Воттоваара и преносът на
център селището Аркаим, чието име – от тюркски древните знания към Шумер, Анатолия и Иран.
(винаги в новите имена има запазени по-стари значе- Това е ярко потвърждение за протоарийските корени
ния) – означава „слънцеподобен” (Ил. 17 – 20). Според на славяните.
някои тълкувания „Арка-им” означава „Небесна Аркаим освен това е символ на духовното единство
земя”… Градът има радиална планировка с два некро- на западната нордическа култура и източната мъдрост.
пола, жилища и площад в центъра (Ил. 21). Има и В Аркаим се проследява явно сходство между
отводнителна система при дъждове. Съществуват до- древната „Страна на градовете” на протоариите и по-
статъчно доказателства, за да се предполага, че тук са новата „гардарика” (скандинав.: „Страна на градовете”)
се извършвали ритуали, свързани със Слънцето и на руските славяни (V – ХІ в.), състояща се от над 130
Огъня (Ил. 22 – 26). Възможно е тук да са били огнепо- града.
клонници, предшественици на зороастризма. По Точно тази компактна форма на Аркаим не позво-
стародавен обичай труповете са се излагали на високи лява той да бъде наречен просто селище, тъй като тя е
стълбове, за да бъдат изкълвани от птиците, а после конфигурирана – като свръхград – с мощно отбра-
костите се измивали и погребвали в земята (по-късно нително и комуникационно предназначение (между
започва да се практикува трупополагане в земята или в домовете има връзка по пръстеновидната улица;
погребални кургани) (Ил. 27)... Антропологическите бойните кули са и обсерватории) (Ил. 25). Тази форма
изследвания в Аркаимската долина очертават нали- е форма – модел на вселената. Същността на града –
чието на етнически тип, сходен с този на по-късните уникално чудно обятие на Земята и Небето – е поме-
иранци и индийци (тези скулпторни възстановки са щаване в ландшафта, хармонично съжителство с него
направени на база на материал от близките некрополи) и неговото творческо преобразуване (срв.: ноосфера /
(Ил. 13 – 15)… В. И. Вернадски/!), но и съсредоточаване едновремен-
 ÈÇÄÀÒÅË ¹ 1 (êíèæêà 1 ­ 2), 2016
20

но в същността на вътрешното пространство… Тя по мисията да преосмислим отношението си към света

удивителен начин напомня и футуристично – по- като единство на висока духовна и материална култура
ефикасност – и „фабриките на света” от най-ново време – алтернатива, без която сме обречени като популация
(ХХІ в.) като тези в Англия, Германия, САЩ и Русия. на унищожение и гибел.
… Навсякъде се повтаря една и съща схема. Ариите Аркаим е открита вечна (и постмодерна!) карта на
се претопяват в местния етнически субстрат, но го мисията на човечеството към ноосферното му само-
облагородяват, цивилизоват и често (но не винаги) му съзнание на настоящето и бъдещето, която отговаря на
оставят като емблема името си. въпроса: как хармонично да се съотнесат и проявяват
Така става с келтите и тракийците (каменните една чрез друга духовната и материалната култура (Ил.
слънчеви обсерватории-храмове), етруските в Италия 31–33).
(екологична металургия), с хетите в Анатолия (колес- 1. Апробирана е концепцията „информационна
ницата), дорийците в Елада (обработка на желязо), с среда” (англ.: information environment) (С. Денчев)
иранците в Иран (страна на ариите; първата световна посредством ретикула (англ.: reticulum) (А. Куманова),
империя), българите и балканските славяни (държавно състояща се от: „информационни фондове”, „инфор-
устройство и приемане на християнството), викингите мационни технологии” и „интеракции”, в изследване
(варягите) в Киевска Рус (държавно устройство и с обособени в единна структура два основни раздела:
приемане на християнството) и накрая норманите в Воттоваара – Карелия и Аркаим – Урал; в раздела
келтско-саксонска Англия (строителство на замъци и Лингвистичен разрез е приведен уникален лингвис-
кръстоносни походи). тичен материал по праезика на славяните.
Именно в евразийската цивилизация на Русия се 2. Очертано е Великото преселение на протоа-
отразява най-ярко този хилядолетен кръговрат на вза- риите, станало преди повече от 4 хил. г. от север (пред-
имосвързаната и взаимообогатяваща се културна полагаемо Хванирата) по планините Воттоваара и
еманация на протоариите и праславяните. Урал.
Неописуемо е, когато се намираш насред безбреж- 3. Обоснован е единният произход на протоарии и
ните евроазиатски степи – между горите на тундрата и праславяни и тяхното взаимно допълване и обогатя-
Воттоваара и планинте на Централна Азия, – за да ване през вековете на огромни територии от Евразия.
осъзнаеш, че това е само една междинна спирка на 4. Благодарение на наскоро разкритите центрове на
хилядолетния път на ариите от Европа към Азия и тази праевропейска култура в Русия (Воттоваара и
обратно, подобен на ежегодните миграции на птиците Аркаим) – скандинавските соларни светилища в
от север на юг и обратно… Карелия и протоцивилизацията в Страната на градове-
Понякога думата „арий” се превежда именно като те в Южен Урал – е възможно да се задълбочат изследва-
„свой” (певците в химните на Авеста и Ригведа на- нията на тази първоевропейска цивилизация, която
ричат себе си арии). достига до Балканите, Анатолия, Иран и Индия.
Преди 4 хил. години в Аркаим възниква, вкоренява 5. Изследването на трансмисиите на протосо-
се и се развива сложна и своеобразна култура, която ларния култ, разпространен от север по цялото земно
може да се разглежда като древен модел на евразийско кълбо, намерил място в редица огнени практики като
степно уседнало поселение. нестинарството, проникнали на Балканския полуостров
В Аркаим хората са живели заедно със Слънцето, от Мала Азия и свързани с вярванията на ариите, дава
заедно с природните сезони. по-ясна панорама на феномените, на чиито общ фон
Не бит, а битието е въплътено в аркаимския дом – и са се формирали последните [6].
от каменния, и от бронзовия век (Ил. 28). Археолозите 6. Създаването на кадастрална библиографска
тук получават възможност не толкова да извличат карта по проблематиката на експедицията във Вот-
предмети от градището, колкото да възстановяват самия товаара и Аркаим, третираща най-актуалните из-
модел на древния живот – на цялата страна, където следвания по преселението на ариите и пътя им във
хилядолетия преди нас е кипял живот (Ил. 29 – 30). вековете, отразен в литературата от ХІХ – ХХІ в. чрез
В Аркаим по удивителен начин се преживява непосредствена работа в Руската национална
космическия статус на човека и творенията му. библиотека в Санкт Петербург – най-голямото световно
В Аркаим пулсира един вечен призив на хората на научно-документално хранилище по трансмисията на
нашата планета – да се живее в съгласие и в хармония протоариите и протославяните и в Челябинската
със законите на природата. областна универсална научна библиотека – най-
Откритието на Аркаим в наши дни (края на ХХ в.) голямото регионално научно-документално хранилище
може би е закономерно: именно ние, съвременниците по трансмисията на протоариите и протославяните,
на ХХІ в. – като геокосмически същности – имаме позволява описваните в това изследване проблеми да
 Íàó÷íî ñïèñàíèå çà êíèãàòà
21

бъдат разглеждани в един интердисциплинарен кон- наследство” / С. Денчев ... [и др.]. ; Науч. ред. Н. Яръмов ...
текст на хуманитаристиката (универсалното знание) [и др.]. ; Библиогр. ред. Д. Ралева, М. Максимова ; Рец. А.
през ХХІ в. Субето ... [и др.]. – София : За буквите – О писменехь, 2016.
Протоариите и праславяните, които са били винаги – 208 с. : с ил. – (Факлоносци ; ХV)
Други авт.: А. Куманова, Н. Казански, Н. Василев ;
едно цяло, но не са се развивали в една посока – ариите
Други ред.: М. Куманов, И. Теофилов ; Други рец.: В.
се преселват на югоизток (ирано-индоевропейци) и на Митко, В. Клюев, И. Петева, В. Велев. – Списък на ил. ;
югозапад (келти и траки), са изповядвали ВИНАГИ Списък на съкр. – Библиогр.: с. 127–135. – Именен пока-
религията на Слънцето. Това се потвърждава от всички залец.
наши изследвания в Русия, Анатолия и Иран. Юбил. изд., посветено на 70-год. на ЮНЕСКО и 65-год.
По-късно, след като преминават през различни на Държ. библ. институт – днес: Унив. по библиотекознание
практики, свързани с огъня като символ на Слънцето, и информ. технологии. – Настоящата публ. е направена по
Слънчевата религия на ариите от Аркаим се развива в цит. изд.
зороастризъм и накрая в християнство. Публ.: <http://sno.unibit.bg>.
2. Денчев, С. и др. Графемите на писмото на Homo
В християнството Божията светлина заема особено
sapiens‘a (Естествена знакова класификация на човечест-
място като върховен израз на Божествената същност
вото) : Плен. докл. / С. Денчев, А. Куманова. // Нови инфор-
(иврит: „шехина” – Божествено присъствие /срв.: мационни технологии в образователния процес / ІІІ науч.
присъствено знание [7] /)… Това е и неопалващият семинар на СВУБИТ, Слънчев бряг, 8–10.05.2008 г. – София,
огън на къпината на Мойсей (когато Господ се явява 2009, с. 9–26. – Библиогр.: 19 неномер. назв. в 35 номер.
на Мойсей в египетската пустиня като къпинов храст, бел. – С рис. на авт.
горящ с неопалващ /неизгарящ/ пламък !!!). 3. Експедиция в Иран за установяване историограф-
Най-скорошен пример за описваното, в България е ската информационна карта на нестинарската феноменология
учението на Петър Дънов – Учителя (с индоарийското в България : Пленарен докл. / Епиграф: „Чадата на Адам
име Беинса Дуно, 1864-1944) като следовник на едно са тяло” – Саади. // [Шеста] VІ национална научна
конференция с международно участие „България в култур-
богомилите (манихеи-зороастрийци-аркаимци).
ното многообразие на Европа”, 1 ноември 2008 г., София,
Точно в този контекст нестинарите са жреци на Национален дворец на културата. – София, 2009, с. 45-92 :
Божествения огън, който не само не ги изгаря, но ги с ил. – Съавт.: С. Денчев, А. Куманова, М. Куманов, Н.
просветлява и дори осенява с провидческа дарба (както Казански. – Библиогр.: 219 неномерирани загл. в 117
е било и при последната истинска нестинарка баба номерирани бел. – Рез. на англ. ез.; Експедиция в Иран за
Злата)... установяване историографската информационна карта на
Сакрални планини на гигантския в историята пре- нестинарската феноменология в България / Епиграф:
ход от Арктида на ариите са Воттоваара в Карелия и „Чадата на Адам едно са тяло” – Саади. // Списание на
Урал със своята Страна на градовете, съхранили – всяка БАН (София). – 2011, N 3, с. 36–51 : с ил. – Съавт.: С.
Денчев, А. Куманова, М. Куманов, Н. Казански. – Биб-
по уникален начин – спомена за варата на последния
лиогр.: 219 неномерирани загл. в 117 номерирани бел. –
цар на държавата Хванирата Йима:
Рез. на англ. ез.
– Воттоваара – като мистично място, съответстващо 4. Изследване на информационната карта на трансми-
на духа на митовете и легендите за праариите; сиите на култура в нестинарската обредност като открита
– Аркаим в Южен Урал – като духовно и материално информационна среда на култовите практики и вярвания,
въплъщение на тази ваара… установими в музеите на Централна и Източна Турция
На база на експедицията е структурирана тради- (Ист.: Северна Месопотамия) / Епиграф: „Вяра е жива
ционна и електронна библиотека от 167 описания на представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на
първично- и вторичнодокументална информация, коя- онова, що се не вижда” – Евр. (11: 1). // [Седма] VІІ наци-
то конфигурира електронна библиотека ARYANICA, онална научна конференция с международно участие „Бъл-
гария в културното многообразие на Европа”, 1.11.2009 г.,
предназначена за научноизследователски и учебно-
София, Национален дворец на културата. – София, 2010, с.
педагогически цели <http://sno.unibit.bg/files/Aryanica- 512–538. – Съавт.: С. Денчев, А. Куманова, Н. Казански,
print.pdf>. Н. Василев. – Разшир. публ.
5. Историографска експедиция в Санкт-Петербург за
ЛИТЕРАТУРА установяване информационната карта на нестинарската
феноменология в България / Епиграф: „Uno itinere non potest
1. Арианика : Експедиция във Воттоваара – Карелия и pervenire ad tantum grande secretum”. // [Шеста] VІ на-
Аркаим – Урал : Центрове на праевроп. цивилизация в ционална научна конференция с международно участие
Русия : Протоарии и праславяни : Културолог.-феноменолог. „България в културното многообразие на Европа”, 1 но-
декодиране на митолог., ист. и лингвист. пл. : Уч. пособие по ември 2008 г., София, Национален дворец на културата. –
дисциплината „Нестинарство : Информ. кодове на култ. София, 2009, с. 505–610. – Съавт.: С. Денчев, А. Куманова,
 ÈÇÄÀÒÅË ¹ 1 (êíèæêà 1 ­ 2), 2016
22

М. Куманов, Н. Казански. – Библиогр.: 1036 неномерирани and information technology education conference 2008
загл. в 136 номерирани. бел. (InSITE), Varna (Bulgaria), Jun. 22–25, 2008 : Proceedings :
6. Нестинариана : Историография : Систематизиран [Plenary rep.]. – Варна, 2008, с. 1–17. – Coaut.: S. Denchev,
анот. библиогр. указ. Фотомонография : Уч. пособие по дис- A. Kumanova, D. Christozov, N. Kazanski. – Библиогр.: 51
циплината „Нестинарство: Информ. кодове на култ. на- notes + 129 numberless titles. <http://informingscience.org/2008/
следство” / Състав., историография, предг. А. Куманова ; docs/Keynote_InSITE2008.pdf>
Науч. и ез. ред., дейксис (етимология), емблематика Н. Ва- 8. Giulietti, Francesco. Storia delle scritture veloci (dall‘an-
силев ; Науч. ред. С. Денчев ... [и др.] ; Терминолог. и справ.- tichitа ad oggi). – Firenze : C. E. Giunti – G. Barbиra, 1968. –
информ. ред. Н. Казански ; Библиогр. и справ.-информ. ред. 514 p.
М. Максимова ; Справ.-информ. ред. Д. Ралева ; Рец. Ж.
Стоянов ... [и др.]. – София : За буквите – О писменехь, Илюстрации
2012. – CXXXII, 352 с. : с ил. – (Факлоносци ; ІІІ) Ил. 1. Сакралното място на билото на планината
Друти науч. ред.: Н. Цв. Кочев, Н. Яръмов, М. Куманов ; Воттоваара от супергигантски и многообразни кварцити
Други рец.: Х. Мутафов, С. Райчевски, В. Велев, И. Тео- и кварцитни пясъчници на възраст от 1 млрд. години,
филов. – Показалци: именен показалец, хронолог. показалец, разбити от многочислени разчупвания, обновени в следлед-
ист. показалец, геогр. показалец, показалец по ез., показалец никовото време (фотография)
на пер. изд., показалец на сер. Ил. 2. Някои от пълзящите сейдове (огромни каменни
Публ.: <http://sno.unibit.bg>. блокове, стоящи като на крачета върху малки камъни)
Куманова, А. Нестинариана : Историография. Фотомо- несъмнено са разположени така от човешка ръка (фото-
нография : Уч. пособие / Науч. и яз. ред. Н. Василев ; Науч. графия)
ред. С. Денчев ... [и др.] ; Терминолог. и справ.-информ. Ил. 3. Лабиринт в Карелия (фотография в Националния
ред. Н. Казански ; Библиогр. и справ.-информ. ред. М. музей на Република Карелия в Петрозаводск; фотография)
Максимова ; Справ.-информ. ред. Д. Ралева ; Рец. Ж. Ил. 4. Гледка от планината Сампо в Карелия (фото-
Стоянов ... [и др.]. – София : За буквите – О писменехь, графия)
2014. – 206 с. : с ил. – (Факлоносци ; ХІІ) Ил. 5. Знак на Слънцето, трансформиран до формата
Други ред.: Н. Цв. Кочев, Н. Ярымов, М. Куманов ; на колелото, идващ от древните петроглифи, представ-
Други рец.: Х. Мутафов, С. Райчевски, В. Велев, И. Тео- ляващ декоративен елемент на център на корниза на дър-
филов. вените стрехи на старинните карелски къщи (фото-
Юбил. изд., посвященое провозглашению нестинарства графия)
ЮНЕСКО 30 сент. 2009 г. мировым нематериальным культ. Ил. 6. Знак на Слънцето от корниза на дървената
наследием; 1150-лет. Крещения болгар. стряха на храма „Рождество Христово” в гр. Кондопога
Публ.: <http://sno.unibit.bg>. в Карелия (фотография)
Kumanova, A. Nestinariana : Historiography. Photomo- Ил. 7. Архаичните дървени колони с дъговидни подпори
nography : Compendium / Sci. and lang. ed. N. Vasilev ; Sci. ed. на покрива в храма „Рождество Христово” в гр. Кондопога
S. Denchev ... [и др.] ; Terminological, ref. and inform. ed. N. в Карелия (фотография)
Kazanski ; Bibliogr., ref. and inform. ed. M. Maximova ; Ref. Ил. 8. Надгробен християнски кръст край входа на
and inform. ed. D. Raleva ; Rev. Z. Stoyanov... [и др.]. – София : храма „Рождество Христово” в гр. Кондопога в Карелия
За буквите – О писменехь, 2014. – 190 с. : с ил. – (Факлонос- (фотография)
ци ; ХІІІ) Ил. 9. Бронзова отливка с изображението на бога на
Други науч. ред.: N. Tsv. Kochev, N. Yaramov, M. Ku- слънцето Митра от индо-иранския пантеон, особено
manov ; Рец.: S. Raychevski, V. Velev, I. Teofilov. разпространена в Карелия (съхранява се в Националния
A Jubilee edition dedicated to: Intangible Cultural Heritage музей на Република Карелия; фотография)
of Humanity on 30th September 2009 by UNESCO; 1150th Ил. 10. Старинни декоративни елементи за украса на
anniversary of the Christianization of Bulgaria. облекло със символиката на бог Митра (антикварен ма-
Публ.: <http://sno.unibit.bg>. газин в Петрозаводск; фотография)
7. Куманова, А. Универсално – хуманитарно – епис- Ил. 11. Хълмовете на Воттоваара. От серията „Не-
темологично знание : [Докл. на ІХ нац. науч. конф. с меж- известната легенда” / Денис Крестовников (издание на
дунар. участие „О-ото на знанието и хуманизмът на ХХІ в.”, клуба „Природата на Русия”) (рисунка на присъствието
1.11.2011 г., София, Нац. дворец на културата] / Епиграф: на духа на планината по време на молитва и нейн пълзящ
„Знанието прави човека това, което той знае.” – Упани- сейд със сакрални знаци; фотография)
шади. // Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век Ил. 12. Аркаим (съвременни аерофотоснимки; фото-
(София). – София, 2012, с. 105-115. графии)
Universality of humanitarian knowledge : A cognitive Ил. 13. Антропологически тип на възрастен мъж –
context of the infosphere : Nestinarstvo (Ritual fire-dancing) : жител на Аркаим (съхранява се в Областния краеведски
A planetary historiographical map of the anthropol. trans- музей в Челябинск; възстановка; скулптура; фотография)
missions of time) : [1.] [Publ. in Eng. of the script of the doc. Ил. 14. Антропологически тип на млад мъж – жител
film of the same name : 2] / Epigraphe: „and they distributed to на Аркаим (съхранява се в Областния краеведски музей в
each as anyone has need” – Acts (4: 35). // Informing science Челябинск; възстановка; скулптура; фотография)
 Íàó÷íî ñïèñàíèå çà êíèãàòà
23

Ил. 15. Антропологически тип на млада жена – жител Ил. 24. Тъкачен стан с вертикална рамка, използван в
на Аркаим (съхранява се в Музея на резервата „Аркаим”; Аркаим (рисунка – възстановка по Орфинская, Голиков,
възстановка; скулптура; фотография) Шишлина – 1999 по изданието „Тень женщины : Женский
Ил. 16. Погребален комплекс от епохата на бронза в костюм эпохи бронзы как „текст” на Е. Куприянова –
района на Аркаим (фотография) 2008; фотография)
Ил. 17. Отпечатък от колело (Синташтински некро- Ил. 25. Женски украшения от Аркаимската долина от
пол; погребение; фотография) епохата на бронза със соларна символика (рисунка –
Ил. 18. Отбранителната стена на Аркаим в разрез възстановка по Салников – 1952, Сорокин – 1962, Ткачев –
(рисунка на Г. Б. Зданович по изданието „Аркаим : У исто- 2002, Усманова, Логвин – 1998 по изданието „Тень жен-
ков цивилизации” – 2009; фотография) щины : Женский костюм эпохи бронзы как „текст” на Е.
Ил. 19. Общ план на планировката на жилище в Куприянова – 2008; фотография)
градището на Аркаим (дясната част – археологически Ил. 26. Металургична пещ, съвместена с кладенец,
документ, лявата – възстановка; фотография) зафиксирана в Аркаим (рисунка на Г. Б. Зданович по изда-
Ил. 20. Принцип на архитектоничния гредоред на нието „Аркаим : У истоков цивилизации” – 2009; фото-
градището в Аркаим (възстановка; фотография) графия)
Ил. 21. Аркаим – укрепено градище и главни астро- Ил. 27. Вътрешност на некропол във вид на слънце (съ-
номически азимути (фрагмент от схема по изданието хранява се в Музея на резервата „Аркаим”; схема – въз-
„Аркаим : У истоков цивилизации” – 2009; фотография) становка по археологически разкопки; фотография)
Ил. 22. Планината Шаманка (поглед от Аркаим; фото- Ил. 28. Погребални реконструкции на Санташтнското
графия) гробище (схема – рисунка Г. Б. Зданович по изданието
Ил. 23. Съдове със соларна символика от Аркаимската „Аркаим : У истоков цивилизации” – 2009; фотография)
долина (рисунка – възстановка по Стефанов, Корочкова – Ил. 29. Врата на старинен дом в Южен Урал (съхра-
2006 по изданието „Тень женщины : Женский костюм эпохи нява се в Областния краеведски музей в Челябинск; фото-
бронзы как „текст” на Е. Куприянова – 2008; фотография) графия)

Ил. 1. Ил. 2.

Ил. 3. Ил. 4.
 ÈÇÄÀÒÅË ¹ 1 (êíèæêà 1 ­ 2), 2016
24

Ил. 5. Ил. 6.

Ил. 7. Ил. 8.

Ил. 9. Ил. 10.

 Íàó÷íî ñïèñàíèå çà êíèãàòà
25

Ил. 11. Ил. 12.

Ил. 13. Ил. 14.

Ил. 15. Ил. 16.

 ÈÇÄÀÒÅË ¹ 1 (êíèæêà 1 ­ 2), 2016
26

Ил. 17. Ил. 18.

Ил. 19. Ил. 20.

Ил. 21.
 Íàó÷íî ñïèñàíèå çà êíèãàòà
27

Ил. 22.

Ил. 23. Ил. 24.

Ил. 25. Ил. 26.

 ÈÇÄÀÒÅË ¹ 1 (êíèæêà 1 ­ 2), 2016
28

Ил. 27. Ил. 28.

Ил. 29.